Осъдиха трима българи в Санкт Петербург за опит за продажба на 40 кг кокаин Ще лежат от 10 до 12 г. в изправителен лагер със строг режим

Ердоган: Турция и Русия ще извършват съвместни патрули в Сирия

Баде Ишчил си хвана младо гадже

Вебер за мониторинговия доклад на ЕК за България: Добра работа, Бойко Борисов!

Настояват за спиране на финансовото подпомагане на Тома Белев от държавата В писмо до премиера Бойко Борисов искат отстраняване от длъжността му в Министерския съвет

УЕФА ни предупреди за напускането на Боби

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ в сряда, 23 октомври 2019

Сирийските кюрди заявиха, че са изпълнили изцяло условията на Турция

Вижте кои са служителите и сътрудниците на бившата Държавна сигурност сред кандидатите на местните избори

Мъж и жена са арестувани във връзка с инцидента с откраднатата линейка в Осло

Румъния не е изпълнила допълнителните препоръки от доклада от 2018 г., посочва Европейската комисия

Пуснаха от ареста майката, която изостави бебето си пред болница в Петрич

ЕК: Хърватия е изпълнила условията за присъединяване към Шенген

500 млн. лв. повече за здраве

Филип Морис пуска на българския пазар IQOS 3 DUO

Стенографията е част от историята на България Преди 140 г. Антон Безеншек открива първия курс за бързописци в парламента

Карамфил Матев – най-дългогодишният стенограф на българския парламент, записва слово на премиера Симеон Сакскобургготски. Зад него е ръководството на 39-ото НС.

Стенографи са били премиерите Константин Стоилов и Любен Беров, поетите Яворов и Дебелянов

В началото на 1879 г. във възрожденска България се свиква Учредителното Народно събрание и се прави по западен образец Търновската конституция, една от най-съвременните европейски конституции по онова време. И тогава препирните между депутатите не са били по-малко остри от сегашните. Всеки е искал да наложи мнение, а назначените шестима писари-секретари не успявали да запишат всичко. Много депутати оспорват записаните си изказвания. Затова след съставянето на първото ни правителство било решено да се покани от чужбина подходящо лице, което да състави бързопис на български език (по подобие на другите европейски държави), за да се записват пренията в Народното събрание.

Словенският стенограф Антон Безеншек.

Така бил поканен словенецът стенограф Антон Безеншек. И 25-годишният младеж, без да познава добре българския език, се справя със задачата за 3 месеца и в началото на септември 1879 г. пристига в България. На 8 октомври 1879 г. (25 септември стар стил) той открива първия курс за подготовка на наши стенографи, който отбелязваме като Ден на българската стенография.

Стенографията е станала неразделна част от историята на България. Нейно средище било Народното събрание. Първоначално заседанията му били стенографирани от Антон Безеншек и Георги Прошек, известният по това време производител на бира у нас. Стенографи се подготвяли само за 3 седмици – непознати по краткост срокове за днешния ден. Най-добрите ученици ставали стенографи в парламента и преподаватели по тази модерна дисциплина. Владеенето на стенография е било мерило за висока култура и интелигентност. Стенографи са били премиерите Константин Стоилов, Любен Беров, министрите на народното просвещение Иван Шишманов и Иван Евстатиев Гешов, Димитър Ценов от Свищов, поетите Пейо Яворов и Димчо Дебелянов, Тодор Влайков, Боян Пенев, акад. Александър Теодоров – Балан, акад. Георги Наджаков, Жак Натан, акад. Боян Петканчин и цяла плеада културни дейци, дали новия облик на съвременна България.

През 1887 г. се създава международната стенографска организация ИНТЕРСТЕНО, съществуваща и до днес, в която още от самото начало Антон Безеншек представя материали за успехите на младия български бързопис.

Бащата на крилатото писмо у нас въвежда обучението по стенография и в най-старото ни и единствено тогава висше учебно заведение – Софийския университет, където освен обучение по стенография, се подготвят преподавателите по бързопис. В тези възрожденски времена стенографията се ползва с огромно уважение и има бурен разцвет.

Стенографите в парламента са с депутатски заплати. А годишно над 2000 души са избирали да изучават стенография. В тези времена на бурен технически възход е създадена пишещата машина, която революционизира процеса на записването на обикновено писмо. Първата е внесена у нас през 1897 г. Дешифрирането на стенограмите на обикновено писмо с помощта на пишещите машини обаче създавало затруднение, защото клавиатурите на кирилица на машините били различни от многото производители и е имало нужда от уеднаквяване. Заели се парламентарните ни стенографи и през 1907 г. под ръководството на Теодор Гълъбов те създават стандартната българска клавиатура за пишещи машини (а сега и за компютрите), която заради качествата си и приспособеността към структурата на езика е почти непроменена и до днес.

Тръгнали по пътя на теоретичните разработки, най-добрите ни стенографи издават свои учебници и научна стенографска литература. За оптимизиране на стенографското записване много специалисти променят стенографската азбука и принципите на съкращаване и така създават свои собствени системи. Преди 20 години при тържественото отбелязване на 120 г. на българската стенография, бяха публикувани изследвания, че до този момент в България има 83 нови стенографски системи.

След началото на XX век се създават стотици ученически, студентски и граждански стенографски дружества. По времето на Стамболийски се разширява мрежата от учебни заведения и стенографията започва да се изучава масово. Стенографите и машинописците стават елитна част от българската интелигенция. През 1934 г. със закон се учредява професията „съдебен стенограф“. На конгреса на ИНТЕРСТЕНО през 1937 г. в Лондон парламентарният стенограф Георги Ботев представя научно изследване за оценка на стенографските системи по броя на писмените движения, с което българската стенография получава международно признание.

След края на Втората световна война се създава Държавният стенографски институт като методически център на обучението по стенография и машинопис. Съюзът на стенографите и машинописците прераства в Национален съвет по стенография и машинопис към Научно-техническите съюзи. България е редовен член и участва в конгресите и шампионатите на ИНТЕРСТЕНО, а през 1985-а сме домакини на конгреса на организацията в НДК в София, където българските стенографи Ани Милчева-Армянова и Карамфил Матев завоюват златния и бронзовия медал на световния шампионат.
Софийският университет и УНСС бяха ковачница на преподавателски кадри. Държавният стенографски институт със своите 5 служители си беше отвоювал авторитет като институция-координатор на стенографската дейност в страната. По това време се създава и българската стенографска машина „Стеноки“.

Плод на сериозни научни усилия на инженери, лингвисти и математици под ръководството на стенографа-шампион Стоян Стоянов, тя имаше период на сериозен възход, който ознаменувахме със световни титли на стенографките Богдана Николова, Нина Иванова, Мария Скабрина. След 1989 г. бяха ликвидирани Държавния стенографски институт и Специализираната гимназия по стенография и машинопис, бе прекратено професионалното обучение по стенография в Националната финансово-стопанска гимназия (бившият Икономически техникум) и във висшите учебни заведения. Стенографската дейност и обучението по стенография постепенно западнаха. Националният съвет по стенография и машинопис, лишен от финансиране, се саморазпусна.

През 2000 г. най-запалените привърженици на стенографската идея сформираха Националното сдружение на стенографите, машинописците и компютърните оператори, което пое в свои ръце въпросите в областта на стенографията и машинописа. След като Министерството на образованието и науката закри списание „Бизнес Секретар“, сдружението започна да издава списание „Стенографията днес“. Бяха издадени няколко юбилейни сборника с научно-приложна тематика, нови учебници по стенография. В офиса на сдружението се съхранява и се ползва библиотеката на бившия Държавен стенографски институт. Опитите заедно с министерството и с Регионалния инспекторат по образованието да могат да се издават удостоверения за професионална квалификация след успешно положен изпит по тези дисциплини обаче не доведоха до резултат.

Днес Сдружението провежда ежегодни безплатни курсове по стенография, осъществява издателска дейност, подкрепя морално и професионално стенографите в държавните институции, отбелязва важни исторически годишнини на стенографията ни, провежда съвместни мероприятия с културно-просветните организации от Словения от родното място на Безеншек и така подпомага връзките и сътрудничеството между двата славянски народа. Надяваме се, че отбелязването на 140-годишнина на българската стенография ще послужи за отправна точка да се издигне ролята u в обществения ни живот. И така да тачим завещанията на предците ни.

*Авторът е председател на Националното сдружение на стенографите, машинописците и компютърните оператори

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.