Доматът, който не се бои от сушата

Пиеноло расте по склоновете на Везувий, но може да вирее и в България

Има качества, които могат да го превърнат в добър избор и за все по-горещите лета у нас

През тази година Пиеноло вече е отгледан успешно при полски опит във Велико Търново

Роман Рачков*

Летата в България стават все по-горещи, засушаванията – по-продължителни, а водата за напояване – все по-ценен ресурс. Това поставя земеделието пред въпроса кои сортове ще могат да се адаптират към новите условия. Един от възможните отговори идва от склоновете на Везувий, където от векове се отглежда домат, приспособен към суша и високи температури. Днес Пиеноло показва, че понякога решенията за бъдещето могат да се крият и в традиционните сортове. 

Pomodorino del Piennolo del Vesuvio, който ще наричаме накратко Пиеноло, е традиционен италиански сорт дребноплодни домати, близък до чери доматите. Отглежда се край вулкана Везувий – район, който далеч не предлага лесни условия за земеделие. Вулканичните почви са богати на минерали, но са добре дренирани и задържат малко вода. Именно тази сурова среда е оформила сорт, приспособен да издържа на горещи лета и продължителни периоди с ограничена влага. 

През 2009 г. Пиеноло получава европейско защитено наименование за произход (PDO – Protected Designation of Origin), което признава автентичната връзка между сорта, вулканичните почви, местния климат и традиционните практики на отглеждане. 

Растенията не могат да растат без вода, но някои сортове използват наличната вода много по-ефективно в сравнение с много други видове. Причините са няколко, включително добре развитата му коренова система, по-малката листна повърхност и особеностите на плодовете. Растенията от района на Везувий са свикнали с високи летни температури и силно слънчево греене. Те притежават по-добра устойчивост към топлинен стрес в сравнение с много сортове, селекционирани при по-меки условия.

Пиеноло формира силна коренова система, която може да достига по-дълбоки почвени слоеве. Така то има достъп до влага, която често остава недостъпна за растения с по-плитки корени. Това качество е особено важно в условията на България, където летните суши стават все по-чести.

Плодовете и листата на сорта имат особености, които ограничават загубата на вода. Доматите са с по-дебела кожица и по-ниско съдържание на свободна вода. Това е една от причините плодовете да се съхраняват толкова дълго след беритба.
На пръв поглед Пиеноло изглежда различно от доматите, които най-често се продават в България. Наподобява чери доматите – плодовете са малки, с леко крушовидна форма и характерен връх.
Плодовете на Пиеноло тежат обикновено около 20–35 грама. Но размерът не определя качеството. Те съдържат повече сухо вещество, естествени захари, органични киселини и ароматни съединения и витамин C в сравнение с много едроплодни сортове. 

Малкият размер е част от стратегията на растението за оцеляване в суха среда.

Плодовете се отличават с наситен доматен вкус и богат аромат. Благодарение на високото съдържание на сухо вещество консистенцията им е по-плътна и месеста – качество, което може да се стори необичайно на потребителите, свикнали с по-сочните сортове. 

Поради по-ниското съдържание на киселини в сравнение с класическия червен домат, този сорт се отличава със сладък и плодов вкус. Вулканичният тероар му придава специфичен минерален характер и соленост, която балансира сладостта му. С месеците, докато кожата им леко изсъхва, вкусът им става още по-наситен, сладък и дълбок.

Устойчивостта на сорта се изразява и в естествената му способност за дълго съхранение – в продължение на 7–8 месеца без хладилник без охлаждане, като така плодовете се запазват до пролетта, като губят част от водата си, но концентрират вкуса си. 

Дребноплодни сортове често съдържат повече биоактивни вещества от някои високодобивни индустриални сортове. Това прави този домат особено подходящ и за производство на качествени сосове и консервиране.
Доматът е една от най-популярните зеленчукови култури в България и важна част както от професионалното зеленчукопроизводство, така и от семейните градини.

Но условията, при които се отглежда, вече се променят. В много райони условията стават близки до тези в традиционните средиземноморски области – по-дълги сухи периоди, по-високи летни температури, периодите без валежи се удължават, а водата за напояване става все по-ограничен ресурс.

Именно тези промени поставят доматите сред културите, които са особено чувствителни към климатичните промени. При температури над 35°C опрашването се нарушава, цветовете могат да опадат, а недостигът на вода води до по-ниски добиви и по-слабо качество на плодовете.

Сортове като Пиеноло показват, че понякога решението се крие не само в новите технологии, но и в традиционните сортове, които в продължение на векове са се адаптирали към горещина и недостиг на вода. На фона на променящия се климат възниква въпросът: би ли могъл този италиански сорт да намери място и в България? 

На теория най-подходящите райони у нас биха били райони, които имат продължителен вегетационен период и високи летни температури. 

Това включва Тракийската низина, Санданско-Петричкият район, Струмската долина, районите около Хасково, Ямбол и Сливен и части от Дунавската равнина.

Теоретичният потенциал на сорта вече получава и практическо потвърждение. През 2026 г. Пиеноло е отгледан успешно при полски опит във Велико Търново.

Авторът на статията, който отглежда около 10 сорта домати в своята градина, споделя, че още през първата година Пиеноло се е представил много добре и е дал добри добиви.

Разбира се, единичният опит не е достатъчен, за да се правят общи заключения. Необходими са още изпитвания в различни райони и почвено-климатични условия, за да се оцени реалният потенциал на сорта у нас.
Не трябва да се очаква Пиеноло да замени съществуващите български сортове и хибриди. Неговата сила е друга – той предлага възможност за производство на специализиран продукт с висока добавена стойност.

Добрата му адаптация към засушаване може да намали зависимостта от напояването, а естествената му съхраняемост позволява продукцията да се реализира постепенно и с по-малки загуби. Това са качества, които стават все по-ценни в условията на променящ се климат.

В стремежа към по-високи добиви и по-лесно транспортиране съвременната селекция понякога оставя на заден план качества като адаптивност и устойчивост. Затова традиционните сортове отново привличат интерес – не само като ценен генетичен ресурс за бъдещата селекция, но и като продукти с отличителен вкус, история и по-висока пазарна стойност.

Пиеноло е пример как селскостопанското наследство може едновременно да помогне за адаптацията към климатичните промени и да създаде нови възможности за производителите.

За България този сорт представлява интересен пример за посоката, в която може да се развива зеленчукопроизводството – към по-устойчиви, ресурсно ефективни и висококачествени продукти, съобразени с новите климатични реалности. В бъдеще успешното земеделие няма да зависи само от максималния добив, а от способността на растенията да се адаптират към свят с по-малко вода и повече климатични предизвикателства.

* Авторът от екипа на Климатека е агроном, специалист по тропично и субтропично земеделие и дългогодишен експерт по интегрирана и биологична растителна защита. Председател е на Българската асоциация по биологична растителна защита и има научни интереси в областта на инвазивните видове насекоми в Европа.

(От Climateca.bg)