Стефан Вълдобрев – Лепило за хитове

Мине, не мине и Стефан Вълдобрев вземе, че ни изненада с някой нов хит. Да правиш прекрасна музика е работата на един творец. Така трябва да бъде, но у нас обикновено един хит стига да се храниш от участия цяло едно десетилетие, а някои от по-старото поколение певици, с един хит карат до пенсия. Още по-изненадващо е, когато песента е коледна и още по-изненадващо, когато е изпълнена с живот, радост и без овчи патос.

В “Лепило за брада” има много симпатичен виц. А-ха, ще си кажат слушателите, гадният певец ще издаде най-дълбоко пазената тайна пред малчуганите и хоп, думите правят обрат и ти става мило, защото “с лепило за брада, от тези колела ще направим шейна” – припяват “Обичайните заподозрени”.

Стефан е звезда още от ученическите си години. Такива го помнят неговите съученици – с китара в ръка, вечно усмихнат. Той е актьор, певец, музикант, композитор, филмов режисьор. Роден е на 20 май 1970 г. в Стара Загора. Очевидно е зодия Телец, за дамската аудитория.

Завършва НАТФИЗ “Кръстю Сарафов” в класа на Крикор Азарян и Тодор Колев. Негови състуденти са Галин Стоев, Мариус Куркински, Камен Донев, Койна Русева, Стефан Денолюбов, Лилия Маравиля, Касиел-Ноа Ашер, Стефка Янорова, Иван Урумов.

С Камен Донев започват щуротиите в музиката още като студенти. Решават да направят албум. Не просто една песен, един шлагер, а албум. Примамват в масовката и колеги от куклените класове и така откриват певческия талант на Мая Бежанска.

“Трябваше да пеем като хор зад тях, но с моя характерен глас нямаше как да не изпъкна и Стефан каза “Охоооо, я да направиш едно соло тук” и така започнахме. Много му се възхищавам, защото прави страшно много крачки напред. Той е изключително търпелив, а когато реши да постигне нещо, е неустоим. Притежава една хубава амбициозност и е много позитивен човек”, разказва Мая за своя приятел в “Търси се”.

Тримата изригват (прекрасно клише от спортната журналистика) през 90-те, когато “Бели маратонки” се припява и тананика от всеки българин, който няма диагноза “асоциален”, “декласиран” и “деградирал”.

Бил е част от трупите на Народния театър и “Българска армия”. Играе в едни от знаковите постановки по онова време. През 2004-а е поканен от режисьора Станимир Трифонов да изиграе главната мъжка роля – Енрико, във филма “Изпепеляване”. Лентата по сценарий на Йордан де Мео, взема голямата награда “Златна роза”, а Стефан Вълдобрев – за най-добра мъжка роля.

Кариерата му в киното продължава и ръка за ръка с филмовата музика. През 2008-а Стефан Командарев го кани и като актьор, и като композитор в най-успешния до този момент български филм – “Светът е голям и спасение дебне отвсякъде” (в краткия списък за “Оскарите”, плюс десетки награди от цял свят). Песента “Аз ли съм или не съм” в дует с Рут Колева става… хит, разбира се. Сътрудничеството му с Командарев продължава и в “Съдилището”. Участва и в “Стъклената река” на Станимир Трифонов, където се превъплъщава в ролята на отшелника Отец Петър.

Пише театрална музика още от студентските си години и към този момент има музика в над 30 спектакъла.

Филмографията му като режисьор включва филм, посветен на неговия учител – “100 години Тодор Колев”, многократно наградения – “Манчестър Юнайтед от Свищов”. Между другото последния филм комисията в НФЦ отказа да финансира, пък той се оказа по-успешен от онези – финансираните.

През последните години Стефан е отдаден, изглежда, на “Обичайните заподозрени”. Пореден сезон “По-полека” е летен хит по нашето Черноморие.

“Имах нужда от песен, която да продължи посоката на “Бряг с цвят най-зелен”. Мелодията на “По-полека” отдавна седи в тефтера, но като че ли се възпирах да пусна толкова леко парче. Когато междувременно започнах да пиша текста обаче, видях че може да се получи нещо смислено. Събрахме се за репетиция и песента буквално се изля. Миро предложи бийта да е олд-скуул танцувален и с малко уестърн китари. Откакто го пуснахме, чух много готини отзиви и комплименти, но най-приятното нещо чух от дъщеря ми – каза, че било като за филм на Тарантино”, разказва композиторът пред “Интервюто”.

В основата на успеха на групата обаче не е толкова музиката, колкото едно силно приятелство – това с Иван Лечев. “Неговото присъствие придаде на проекта огромна тежест и като че ли ме задължи намеренията ми в музиката да станат по-професионални. Както и подготовката ми, както и поведението ми. Той беше като скала”.

Oркестър с име

Името на бандата, с която Стефан вършее из ефира – “Обичайните заподозрени”, се ражда случайно, след разговор между композитора и китариста Иван Лечев. “В един момент трябваше да си сложим име, щото бяхме оркестър без име. А такъв вече има. И като звъня на Ванката за участия, той ми пита: “С кого ще свирим?”, отговарям: “Със Cтунджи, Еко и Миро”, а той: “А, обичайните заподозрени”. Tака стана”, разказва Вълдобрев. Групата вече натрупа сериозно портфолио от хитове – за лято, за пролет, за път и за маса.

ЗА НЕго

В него има едно слънце

В България има един такъв кравешки патос (така го наричам аз) в музиката и той много ме дразни. Затова ми харесва, че в цялата музика на Стефчо има едно слънце. Стефан приема всичко адски навътре. Той е като отворена рана – където и да го пипнеш, все го боли. Аз понеже съм от съвсем друго тесто, все съм се мъчел да му влияя и той като че ли се успокои с времето.

Иван Лечев, музикант

Роден перфекционист

Стефан Вълдобрев има една особеност. Той прави нещата с отдаденост, каквато рядко се среща. Имам съмнението, че се е родил перфекционист. Когато пътищата ни се пресякоха преди близо 20 години, той вече беше изграден творец. За разлика от другите обаче, през тези 20 години до днес той измина път, който си е направо за завиждане. Това, което ни сближава, е любопитството без граници. Това негово детско любопитство му позволява съвсем естествено да преминава през различни територии и да открива неща, за които останалите дори не се досещат, че съществуват.

Костадин Бонев, кинорежисьор

В неговата музика има история

“Лепило за брада” е от песните, в които се влюбих от първия път. Весела, зарежда с добро настроение, веднага се запява чудесната мелодия, която те кара да скочиш и да танцуваш на мига. Това, което много харесвам в песните на Стефан Вълдобрев и “Обичайните заподозрени” е, че имат сюжет и история. Освен на музиката, аз винаги обръщам голямо внимание на текстовете. За мен е важно да са смислени и запомнящи се. Тази определено е такава – чудесен музикален фон за светли празници.

Лора Коцева, водеща в БГ радио

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.