Стефан Цанев - Инакомислещият

Стефан Цанев бе удостоен с отличието „Златно перо” на церемония на 26 септември под куполите на Ларгото. Наградата, 24-каратовата златна брошка във форма на писец - се връчва ежегодно на изтъкнати български творци с безспорен принос към родната култура и изкуство от агенция „Кантус Фирмус”. Учредено през 1995-а, тази година отличието бележи своята 25-а годишнина.

С неспособността си да мълчи и със смелостта винаги да казва това, което мисли, Стефан Цанев без колебание се нареди в редичката на презрените от сегашните протестъри интелектуалци - до Райна Кабаиванска, Кирил Маричков, Теди Москов, Владо Даверов и още много други. Хора, които не се опасяват да говорят открито.

„Има нужда интелектуалците да бъдат на предна линия на протестите. И в предишни протести те бяха на предни линии, аз съм посрещал всеки протест с много добри чувства, ако не с възторг, и съм участвал, макар и косвено в тях”, заяви пред БНР Стефан Цанев. Изтъкнатият писател, поет, драматург добави: 

„Този протест обаче отблъсква интелектуалците по две причини - поради своите средства, които не са много естетични, да кажа много меко. Не може срещу простотията да се бориш с простащина - тези средства, които използваха като вид на протест - замеряне с яйца, с развалени продукти. Малцина помнят понеже са по-млади, но същите атрибути се използваха против враговете на народа, когато разкулачваха 50-те г. на миналия век. Заобикаляха къщите с тъпаните, с ковчезите, на които беше изписано името на човека, когото разобличават, и му казваха: влизай в ковчега или в ТКЗС-то. Това повторение, не знам който откъде го е изкопал, може би бащата на някого, участвал в тези ремсистки хайки. Това ми напомня доста, защото и нашата къща бе заобиколена по този начин. Политиците бъркат в България много, че те не се състезават с идеи, а се оплюват един друг. Лошата дума е бумеранг - тя се връща към този, който е изрича”.

Според него втората причина, поради която протестът отблъсква интелектуалците, е перспективата на протестите: „Защото е ясно срещу кого са насочени, а никъде не стана ясно към какво - какво ще стане след тези протести?”.

„Има един показателен случай - когато приемат Търновската конституция през 1879 г., Дондуков-Корсаков присъства на веселието по този случай и запитал Антим I: „Ваше блаженство, след като България вече е свободна, освободихме ви от турците, защо не се радвате, защо сте тъй умислен?”. „Ваше сиятелство - отговорил Антим I, вие ни освободихте от турците, това е хубаво, но си мисля - а кой ще ни освободи от вас?”, разказа писателят.

И допълни, че протестиращите са се сетили да направят концерт за целите си - ще използват изкуството, ще бъде нещо приятно, нещо, което да привлича хората, а не да ги отблъсква.

„Няма друг начин освен младите, родени на свобода, незаразени с робство, да поемат кормилото на държавата... Тези млади хора трябва да се престрашат”, отбеляза Стефан Цанев, който даде за пример как Финландия се управлява от 30-годишни момичета.

„Съвременната демокрация е измислила своите цивилизовани средства - това са изборите и нищо друго... Изключително сложно ще бъде, ако не се организират младите хора, за съжаление не може без партия. В България има нужда действително от една нова лява партия, но не тази, която се нарича Българска социалистическа партия, тя носи върху раменете си греховете на старата, която наследи - БКП”, подчерта Цанев.

„Свободата и щастието не могат да се постигнат със злост, с омраза, простащина, със заплахи, бесилки, ковчези и черни знамена. Трябва да намерим сили да се обичаме един друг”, обърна се задочно Стефан Цанев към протестиращите и към тези, към които са насочени антиправителствените демонстрации.

 

Противоречива личност като Стамболов

Тази година управителният съвет взе решение наградата „Икар” за цялостно творчество да бъде връчена на Стефан Цанев, големия български драматург и автор на българска драматургия и български пиеси. Всички го познавате. Знаете каква личност е. Противоречива като Стефан Стамболов, за когото той написа и пиеса.

Христо Мутафчиев, председател на Съюза на артистите, 2019 г.

 

Като италианско семейство сме

Чували сте за италиански неореализъм - е, това сме ние. За такива като нас е измислен лафът „Твойто и мойто дете бият нашето”. Но в нашия дом случаят не е такъв. И четирите ни дъщери много се обичат и се поддържат независимо в кой край на света се намират.

Доротея Тончева, актриса и съпруга

 

Вече е влязъл в класиката

Като всички литературни и граждански феномени, и делото на Стефан Цанев може да бъде съдено, преценявано и оценявано по различен начин. Така е ставало неведнъж в дълголетното му литературно битие - така става и днес пред очите ни. Обаче за разлика от тези, които критикуват дейностите му, той вече е влязъл в класиката, най-вече чрез поезията си.

Димитър Бочев, писател и журналист

 

Писател от голяма величина

Стефан Цанев може да бъде коментиран и критикуван всякак. Но е безспорен фактът, че той е писател от голяма величина. Ето защо той напълно заслужава наградата „Златен век”, а жестът на отхвърлянето є е достоен за уважение.

Теодора Димова, писателка, по повод отказа на Цанев да получи “Златен век” през 2017 г.

Тодор Живков лично го забрани

Стефан Цанев е роден на 7 август 1936 г. в Русе. Завършва журналистика в Софийския университет и драматургия в Московския киноинститут. Автор е на стихове, драми, публицистика и проза, както и на стихове и пиеси за деца. След събитията в Чехословакия 1968 г. свалят от печат стихосбирката му „Парапети”, забранено е да се печатат негови стихове до 1976 г. През 1984 г. лично Тодор Живков забранява спектакъла му „Любовни булеварди” и бива уволнен от театър „София”. Негови стихове са превеждани на всички европейски езици, на китайски, монголски, арабски и иврит, а пиесите му („Последната нощ на Сократ”, „Другата смърт на Жанна д`Арк”) са играни в цял свят. Носител е на множество награди - наградата за поезия „Пеньо Пенев” (1988), на националната награда за детска литература „Петко Рачов Славейков” (1992), на националната награда за литература „Иван Вазов” - за цялостен принос към литературата (2004), на националната награда „Хр. Г. Данов” - за „Български хроники” и за цялостен принос към българската книжнина (2011). Носител е и на ордена „Стара планина” I степен - за цялостен принос към българската култура (2006).

Коментари

Задължително поле