На 24 март 2019 да почерпят

Конопените семена съдържат полезните омега 3 мастни киселини Подходящи са за консумация по време на Великденския пост

Доналд Тръмп: С халифата на „Ислямска държава“ е свършено

Афганит – камъкът на мъдростта Наречен е на страната, в която е открит

За осем наберете дванайсет. Потрес! На гол телефон чифте стандарти…

Вижте как изтребители Су-27 съпровождат американски бомбардировач далеч от руската граница (ВИДЕО)

Военни обезвредиха граната във Варненско

Малко дете се изгуби в гората в Балкана Издириха го при незабавна спасителна акция с десетки полицаи, горски, планински спасители, военни полицаи и доброволци

Националният съвет на СДС дава мандат на председателя на партията да финализира преговорите с ГЕРБ за евроизборите

Президентът Румен Радев удостои Ян Енглерт с почетен плакет „Св. св. Кирил и Методий“

Сгъваемият телефон се превръща в таблет Иновацията на 2019 г. - гъвкав екран (ИНФОГРАФИКА)

Кораб с 1300 души на борда бедства близо до Норвегия

Българските превозвачи готвят протест в Страсбург, ако пакетът „Мобилност“ влезе в дневния ред на ЕП

44-годишен мъж е бил ударен от кола в подлеза на НДК

Красимир Каракачанов: Скандалът с апартаментите е неприятен, ще повлияе на резултатите на ГЕРБ

Столична община за паметника пред НДК: Думата на творците не е закон

Художникът Светлин Русев в гневно писмо, изпратено до в. „Труд”, призова Столична община да не събарят паметника на Валентин Старчев пред НДК.

Той цитира чуждестранни експерти, които защитават композицията „1300 години България“. Защо не питахте за мнението на художниците и архитектите, преди да вземете това решение, пише Русев. „Труд“ си направи труда да сондира мненията на други експерти, а също и на общинските власти.

От Столична община не дадоха уточниха кога ще започне демонтирането и повториха, че то ще се осъществи „в рамките на летния сезон“. „Общината ще изпълни решението на СОС, потвърдено и от българския съд на всички инстанции – гласи писмен отговор от ведомството на въпросите на в. „Труд“. – При сблъсък на обществени интереси трябва да се отчете този с по-голяма представителност и по-голямо основание. Всички военно-патриотични организации у нас, както и мнозинството софиянци, настояват за изпълнението на решението на СОС. Уважаваме мнението на изявилите се по темата творци, но то не се споделя от мнозинството граждани и не може да задължи институциите в една или друга посока, нито да служи за отмяна на решение на СОС или такова на българския съд.“

А ето какво казаха някои от художниците и скулпторите по наболелия въпрос за паметника, познат и с едно сочно прозвище.

 

Скулпторът Стефан Начков: Тодор Живков го откри незавършен

Тодор Живков откри паметника незавършен, разказва известният български скулптор Стефан Начков. Аз лично съм участвал в издигането му. Ето как стана. По това време бях главен художник на бронзолеярната “Илиянци” към СБХ. Пристигна тогавашният министър на културата Георги Йорданов с охраната си и събра всички заинтересовани – автора, архитектите, директора на бронзолеярната и мен. Не сме сядали, говори ни на крак. „От ЦК ми възложиха да ви питам дали може след месец да се открие този паметник? Поканили сме делегации от 87 държави за откриването.“

Три пъти ни пита ще стане ли, никой не посмя да каже, че това не е възможно. Охрана му беше мой приятел от казармата – Любомир Божков. Извиках го настрана и му казах, че паметникът няма как да бъде готов в този срок. А той ми казва: „Кажи на министъра“. Аз обаче не му казах – не беше моя работа. Това трябваше да кажат авторът Старчев, архитектът…

От този ден се започна една 24-часова работа. Жена ми ми носеше вечерята там. Вдигахме невъобразим шум по цели нощи – режехме с флексове, хората, които живееха наоколо намразиха паметника още преди да бъде открит. Разбираемо е – направо им скъсихме живота.

Последната нощ преди датата съм се катерил по паметника да замазвам с гипс между елементите – те са кухи отвътре. Където няма метал, съм го запълвал с гипс. Отгоре съм боядисвал със зелена боя – все едно е бронз.

След тържественото откриване ни дадоха още 10 дни да го довършим, но въпреки това и този срок не ни стигна. Дойде Индира Ганди да го разгледа и тя беше първият държавен глава, който го видя в горе-долу готов вид.

Според Стефан Начков паметникът „1300 години България“ е струвал на държавата около 300 хиляди лева тогавашни пари. Това е един от най-големите български паметници, казва скулпторът. Начков смята, че ще бъде грехота да се премахне паметника. Авторът е жив и композицията може да бъде възстановена, при това няма да струва много скъпо, казва скулпторът.

Тогавашният министър на културата Георги Йорданов изрази уважението си към Стефан Начков, но беше скептичен по отношение на разказаната от твореца история. „Съгласен съм напълно с мнението на Светлин Русев за запазването на паметника“, каза г-н Йорданов.

Паметникът e открит на 20 октомври 1981 г. Изпълнението на скулптурните и строително-монтажните работи трае около година, като средствата за това са отпуснати от Българските професионални съюзи.

 

Художникът Иван Яхнаджиев: Не го искаме в нашия град

Паметникът няма достатъчно естетически качества, смята известният художник Иван Яхнаджиев. Мисля, че трябва да се премахне. Не му е мястото там, особено с оглед на предстоящото председателство на България на Съвета на ЕС. Той е една социалистическа творба и не го искаме в нашия град. Хората, които искат той да бъде запазен са все колеги на Старчев, с които заедно управляваха и си раздаваха навремето места за скулптури, сами си се одобряваха, сами си решаваха всичко.

Що се отнася до статията на Светлин Русев, мисля, че е манипулативна, както той често прави.

 

Авторът на паметника „1300 години България“ Валентин Старчев : Произведението още може да бъде възстановено

Прочетох статията на Светлин Русев в „Труд“ и изцяло заставам зад неговата позиция. Той е предложил категорично и професионално разсъждение върху проблема. Цитирал е и големи чуждестранни архитекти, които също се обявяват против демонтирането на паметника „1300 години България“.

Произведението още може да се възстанови и осъвремени професионално, с малко намеса, и съответно, с малко средства. Аз съм готов да работя по възстановяването.

Но защо се стигна до това състояние на паметника? Той беше докаран дотук от Общината, която имаше задължението да се грижи за него, както се грижи за други скулптурни композиции в София. „1300 години България“ беше изоставен.

Относно писмото на заместник-кмета на Столична община Тодор Чобанов, в което ми се предлага да оглавя идеен проект за разполагането на демонтираните пластики в парка на Националния исторически музей, мога само да кажа, че не съм съгласен. Дори няма да отговарям на такова писмо. Паметникът е мислен като цяло произведение, елементите не трябва да бъдат разпръсквани. Ако това бъде сторено се губи стойността. Бих желал да кажа и още нещо важно – аз искам да ги има и двата паметника. И „1300 години България“, и мемориала на загиналите от Първи и Шести пехотен полк. Не съм против нито една творба.

 

Павел Койчев: Не трябва да се унищожават скулптури

Няма да коментирам нищо конкретно, но мнението ми е, че не трябва да се разрушават паметници. Против събарянето на произведения на изкуството съм.

 

Георги Чапкънов: Българите сме свикнали да рушим

Ние сме свикнали да рушим. Това е голямата беда на българина. Моята принципна позиция е против това да се събаря.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (15)

  1. По-добре да оставят паметника, и да съборят ендекато. Една от най-грозните сгради в София-тоест много, много е грозна, като се има предвид, че грозните сгради в София са повече от красивите.

    1. Прав си че е грозно, но върши работа. А паметникът е грозен и не върши никаква работа. Дори и тази за която е бил предназначен по Тошово време. Той е паметник единствено на банкрутиралия социализъм и неуспелия преход. Трябва ли ни такъв паметник?

  2. Военнопатриотичните съюзи били за разрушаването за паметника. Само вижте колко реални члена ома в тези съюзи – колкото съюза – толкова члена. Все алкохолици свикнали да лапкат от държавната софра! Ненапразно никой нормален не членува в тях

  3. Когато едно нещо е направено,то е мислено и плащано.Вие умниците от СОС дето още нищо не сте направили-вземете го съборете като оня Бакържиев с мавзолея за да ви обичаме.

    1. Трябваше да се запази мавзолея да те сложат тебе там заедно със Светлин Русев и осталата шайка около Людмила Живкова колкото са останали. Като ти харесва толкова тая съборетина, що не си я сложиш пред панелката. Помоли се на общината може да ти я хариже или да ти я даде за ползване за 10 години . Но с чужда пита не прави помен. Аз не искам да плащам за това интелектуално недоносче втори път.

  4. Това наиистина е паметник на социализма, който Живков определя като ‘недоносче’ – никого не питали, с никого не се съобразили, направили го по най-бързия начин за пред началството. Той се руши и не става за нищо, но понеже е партиен паметник, се брани до последно.
    А за портошените плочи на падналите във войните софиянци не става и дума.
    Не е станало дума и тогава през 80-те години от възторжените ценители на културното наследство. Нали не е на партията, а на хората…

  5. Като пластична композиция е отлично, като символи в композицията , започва отдолу и нагоре , Кирил и Методи, Борис покръстител ,Пиета – символ на саможертвата/ всички загинали за да я има България/ а не само на софииския полк, и след това е народа / фигурата най – горе -отлично, къде видяхте комунизъм бе Т…ни, казват ви го и архитекти и скулптори от другия свят- специалисти, че такова нещо не може да се види в диста страни. Защото е уникално, какво искате да направите нпред НДК ??? гробищен парк ли?. Тези плочи могат да се вградят в оснивата на паметника . Някои хора не искат да се говори за България че е на 1300г. и отгоре, къде сте патриоте, нали много милеете за България. НАРОДЕЕ??

    1. Тая пиета кой номер по ред е? В Плевен е партизанска майка, имаше я същата и някъде другаде из провинциалните градинки. Скулпторна конфекция за печелене на пари. Не се умориха да лапат. Сега пак да им пълним гушите втори път за същата „макулатура“ ,както казват тези дето ти плащат да тролиш.

  6. Да, думата на творците не е закон, но те са ТВОРЦИ, а настанилите се в Столична община са временни и преходни персони, някои от които не са за управленски длъжности!

  7. Беше преместен построен 1934 г. Мемориал на загиналите в балканските и първата световна войни бойци от Първи и Шести пехотен полк на „Желязната първа софийска дивизия”. Мемориалният комплекс се е състоял от три стели, разположени П-образно с имената на загиналите офицери и войници. Пред централната стела е имало бронзова статуя на лъв, държащ щит, издигната на пиедестал. Десетилетие по-късно, по време на съюзническите бомбардировки над София едната стела е пострадала леко, след което е възстановена. Този мемориален комплекс е бил място, почитано от софиянци, чиито близки са дали живота си за Родината. Ето защо по времето на авторитарното управление от периода на „народната република” властта е взела решение да унищожи комплекса с наивното намерение да прекъсне нишката на историческата памет. В края на 70-те години Мемориалът и казармите на дивизията са разрушени и заменени от НДК и така нареченият „паметник” 1300 години България”. – е те това са свършили „Творците“.Да ви кажа даже ме е срам да му кажа името след поставянето му – софиянци го знаят.

  8. Вярно, че и двата паметника могат да съществуват в района на градината пред НДК. Въпросът е, дали трябва. Самата дума „паметник“ означава, че сътвореното е предназначено да събужда паметта на хората, които го виждат и минават покрай него за някакво значимо събитие, личност или факт. Да напомня на минаващите, за деянията на техните предци, да внушава някакви мисли, да изпраща някакви ясни и разбираеми послания към поколенията. Претендирам за средностатистическа интелигентност, но посланията, които паметникът „1300 години България“ отправя надвишават способността ми да ги усетя и разбера. И си мисля, как ли пък ги разбират и какви мисли внушава този паметник на хората с по-нисък интелект? Защото, позволявам си да мисля, че такива паметници са предназначени за целия народ, а не за определена негова прослойка с високохудожествен мироглед. Да, може би за редица дейци на художествения свят, за хората с по-абстрактно мислене, за различни архитекти, скулптори и художници този паметник да представлява особена ценност. Вероятно от чисто професионална гледна точка – като форма на изразяване на определени виждания на автора/авторите за 1300-та годишнина на България. Но посланието, внушението, което този паметник отправя е твърде завоалирано и се нуждае от посредничество за да стигне до адресата. И си мисля, че посланието, подтикът към размисъл, които един такъв паметник внушава би трябвало да бъдат „прости и честни – тъй както го пее народа“ (Вапцаров, „Доклад“). А това паметникът пред НДК, уви, не прави.

  9. Моето лично мнение, е че този паметник не носи никаква положителна символика!

    Нещо повече – тази скулптурна гротеска не задоволява дори и елементарна естетическа нужда, няма композиционно единство, с ансамбъла от сгради и пространството, със заобикалящата го среда. Тази уродлива гротеска не представлява нищо, положително, нищо смислено – още по-малко пък се връзва с някаква символика, смисъл или послание – извън напълно негативния!

    Лично за мен цялата тази жалка нелепост, това стърчащо „нещо“ която т. нар. „артисти“, „художници“, „скулптори“ на комунистическата клептокрация защитава така агресивно е символ на просташкото, некомпетентно, отвратителното, грозното, уродливото, чудовищното, нелепо, бездарно и жалко изпълнение, което символизира пълният ни провал като носители на нещо смислено, във всяко отношение: на ниво – общество; на ниво – естетика; на ниво – себе изразяване, на ниво – смисъл и послание.

    Тази скулптурна мерзост е обида за всеки, който я гледа. Тя е обида за всеки българин, освен за т. нар. „артисти“, „художници“, „скулптори“ на комунистическата клептокрация, тя е обида за нас като българи, защото ни се навира в очите като релефно доказателство за масовата липса на компетентност, повсеместната посредственост и желанието да наричаш грозното – хубаво и черното – бяло.

    Искам да напиша на автора и на всички, които защитават тази скулптурна и механична мерзост: господа и дами „творци“ – позволете ни ние, хората за които това „нещо“ е предназначено да можем да имаме оценъчно – познавателни способности; да можем да различим хубавото от грозното, бялото от черното.

    Ние, които не го харесваме, не го харесваме по всички тези причини: не защото е плод на един човеконенавистен политически строй, но преди всичко защото няма никаква потребност, която тази скулптурна гротеска да задоволява – нито естетическа, нито архитектурна, нито познавателна, нито социална, още по-малко символична.
    Това „нещо“, господа и дами „творци“, което от години стърчи е един огромен символ на масовата българска посредственост при изпълнението на каквато и да е задача. Това е демонстрация и доказателство за липса на грижа и за наличие на смислова и естетическа импотентност, за наличие на архитектурна, скулптурна гротеска и бездарност.

    Това е един огромен символ на провала и разбира се – символ на липсата на талант – във всяко отношение.

    Това „нещо“ е не просто грозно, в него не просто липсва смисъл и талант, това е едно огромно отсъствие на каквото и да е послание – това е едно ГОЛЯМО НИЩО!

    ТОВА „НЕЩО“ Е СИМВОЛ НА ПОВСЕМЕСТНИЯ МАСОВ, БЪЛГАРСКИ ПРОВАЛ И ПОСРЕДСТВЕНОСТ!

  10. До Pontifex Maximus
    28.06.2017 в 17:04 ……………….Отлично казано!…………Ясно и точно!………….Поздрави!

  11. СЪЖАЛЯВАМ , но Св.Русев, Старчев и подобни си напазаруваха добре през социализЪма ! Вярно е, че НЕ трябва да се разрушават паметници , НО КЪДЕ СА ТРИТЕ СТЕНИ С ИМЕНАТА на загиналите за БЪЛГАРИЯ , на чието място е издигнат ДЕСЕТОЪГЪЛНИЯТ ПЕТОХУЙ ?

  12. Светлин Русев беше подлога на живковия клан, рисуваше портрети на Людмила, тя ги харесваше и затова соца му е мил. Соца беше майка за едни и мащеха за други. Светлин русев да ме прощава ама е голям манипулатор.

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.