Парадоксите на политическата зима

Този леден декември, старите коледни песни, коледната елха и коледните подаръци на кабинета, както и крачещите по улиците хора, които ритмично скандират своите протестни искания, силно ми напомнят един друг декември - този на 1996 г.

Подготвяхме коледната „Панорама“ и изпратихме Ахилеас Лилов да направи коледен репортаж от булевард „Витоша“, където има много магазини, а освен това били пуснали американски понички. Той се върна след няколко часа. „Получи ли се ?“. „Получи се, само че не е коледен репортаж.“

Оказа се , че на булеварда имало мощна демонстрация срещу управлението на БСП и Ахилеас я заснел цялата. Особено внушително беше биенето по тенджери и тигани, което нашият репортер не може да забрави и досега. Така го излъчихме. След това Ахилеас стана нашият специален репортер за протести чак до началото на февруари. Крачеше с младежите от сутрин до вечер. Засне и цялата епопея на 10 януари. Отслабна, почерня от зимното слънце.

И сега, ако излезете вечерта в центъра, ще ги срещнете протестиращите млади хора, един път повече, друг път по-малко, но те винаги са там. До кога? Разпитах младите журналисти, които отразяват протестите , знаят ли кой ги организира, къде е центърът им, поддържат ли постоянна връзка с тях, предупреждават ли ги предварително. Оказа се, че не знаят нищо предварително, нито кой ги организира. Самите те получават задачата час-два преди началото. Говорело се, че някои от протестите са организирани от самите работодатели, за да разрешат някой проблем в отрасъла. Въпреки липсата на координиращ център, колегите са убедени, че протестите ще продължат и кулминацията ще бъде през зимата. И това е първият парадокс на политическата зима - протестите са без общо ръководство, но излъчват решимост да дадат своята генерална битка в момента, който те изберат.

В същото време властта ни засипва с коледни подаръци, които би трябвало да направят безсмислени по-нататъшните протести. Падат цените на горивата, заради които започнаха тези протести, „Турски поток“ най-после ще минава през България, увеличават се минималните заплати и за държавата, и за частния бизнес, пенсиите се вдигат, ремонтират се всички детски градини и училища, Борисов се срещна с „майките в черно“, за да им реши проблема, даже на Мая Манолова отпуснаха още пари, за да „не се вози във влак“. След като Дядо Коледа от Банкя развърза чувала за всички, открити бяха и коледните елхи с пищни фойерверки. Но ако излезете вечер да пиете греяно вино с немски наденички, отново ще срещнете хората, които ритмично скандират против властта. Защо така? Какво искат тези хора? Обясняват ни от екрана, че те нямали конкретни искания, нямали и кауза, а искали просто да дестабилизират държавата?

Те така и не разбраха втория парадокс. Когато хората дълго време биват лъгани, след това те не вярват на нищо, дори и на верните думи и на добрите дела. Това е положението.

А прави ли ви впечатление, че социолозите започнаха да пелтечат, когато обясняват резултатите от своите изследвания на електоралните нагласи. Вече не повтарят клишето, че управляващите имали лек спад, но опозицията не отбелязвала повишение и това потвърждавало, че БСП не представлява алтернатива на управлението на ГЕРБ. Сега постепенно се утвърждава ново клише - силите на двете партии се изравнявали, но никой нямал решително надмощие. Който може да чете между думите на социолозите, ще разбере, че вече ГЕРБ не е водеща партия, а БСП я подминава с много малка разлика. И така да е, от това не произтича никакъв сигнал, че ако изборите се проведат сега (друго клише), няма да се повторят резултатите и статуквото да се запази. Достатъчно е да си припомним какво стана на предишните парламентарни избори. Уж до последния момент БСП водеше, но загуби в крайна сметка. Така стигаме по поредния парадокс на българската политическа реалност - не е достатъчно да водиш в проучванията, за да спечелиш изборите.

Нищо ново и в полето на телевизионната журналистика. Унесла се вече в зимен сън, тя изведнъж се събуди от грандиозния маратон с участието на властта в „Шоуто на Слави“. Разни мижитурки събраха кураж, за да обвинят най-успелия телевизионен водещ в липса на смелост и договорки с властта. Недопустимо е в една медия като БТВ да нападаш публично колега. А и колко пъти Слави ги е канил в шоуто си, за да ги направи популярни. Сега те го иронизират. Аз също бях разочарован от интервютата, но винаги ще твърдя, че Слави Трифонов има силно гражданско чувство, реагирал е пръв на най-изострени ситуации и че умее да разкрива душата на своите събеседници.

При участието си в същото шоу посочих три недъга на нашите медии - политическа и финансова зависимост и дефицит на интелигентност. Някой се е познал и е повторил едни клевети от Бареков - този „стожер на истината „какви „колосални пари“ съм получавал в ТВ 7. Няма да отговарям тук на колосалните му лъжи, а само с документи и свидетели в съда. Стига Бареков да се закълне публично, че ще издължи сумата , на която ще го осъдя. Защото веднъж съм го осъдил и вече години не мога да си получа парите.

Попитах Ахилеас с какво сегашната действителност му напомня онзи декември. Поне студът е същия, отговори този възпитаник на „Панорама“.

Празнични пожелания

На БНТ пожелавам да не спира с промените.

На БТВ да започне все пак някои промени.

На НТВ по-скоро да намери себе си.

На „България он еър“ да опрости и осмисли програмата си.

На „Канал 3“ да се утвърди като телевизия на целия народ.

На „Европа“ да не смесва европейското с нашенското.

И т. н.