Москва била убедена, че може да надвие основния си враг, като същевременно избегне ядрен апокалипсис

По време на Студената война две противоположни суперсили - СССР и САЩ - са готови всеки един момент за избухването на въоръжен конфликт помежду им. Всички са убедени, че Третата световна война ще бъде ядрен конфликт и че ще доведе до взаимно унищожаване.

Въпреки това през 1979 г. Съветите измислят план за ликвидиране на най-големия си враг, избягвайки ядрения апокалипсис. Планът, наречен "Седем дни до река Рейн", предвижда, силите на НАТО в Европа да бъдат унищожени само за една седмица.

Москва очаква първо НАТО да атакува. Според плана, алиансът ще атакува 25 съоръжения в Полша на река Висла с ядрени бомби, превръщайки страната в опустошена и замърсена зона, ефективно отрязвайки съветските войски в Източна Германия, Унгария и Чехословакия от главните им бази в СССР.

Това обаче веднага би задействало Варшавския договор. Съветските ядрени сили трябва да атакуват Германия, Белгия, Холандия, Дания и Северна Италия. Така ще унищожи и централата на НАТО в Брюксел.

Без да нападат САЩ, Франция и Великобритания, Съветите искат да създадат разделение между западните съюзници. Те знаят, че не централата на НАТО решава, а ръководството на САЩ, Франция и Великобритания как и кога да се използват ядрените оръжия. С тази маневра, СССР планира да ги постави пред труден избор: да използват ядрени оръжия срещу Съветите и със сигурност да приемат ядрена атака, да се бият, без да използват ядрени мощности или дори да стоят извън конфликта. Имайки предвид сложните отношения на Франция с НАТО, който тя напуска през 1966 г. (въпреки това продължава да си сътрудничи с алианса), тази възможност изобщо не е непостижима.

След ядрените атаки, съветската и чехословашката армия трябва да пробият вражеските редици до река Рейн. Като се има предвид, че те превъзхождат алианса няколко пъти по брой танкове, Съветите са уверени в успеха. В същото време неутрална, но стратегически важната Австрия трябва да бъде атакувана и окупирана от Унгария.

Докато съветските сухопътни войски превземат важни мостове над реките, самолетите от Варшавския договор трябва да унищожат европейските летища и военните бази на НАТО.

Важна задача е поверена и на съветския флот. Той трябва да прекъсне всички комуникации между САЩ и Европа в Атлантическия океан и да попречи на американците да изпращат подкрепление на своите съюзници. Съветските подводници трябва да намерят и унищожат американския коз: офанзивни групи от американски самолетоносачи. Междувременно съветските ядрени подводници в Северния ледовит океан трябва да са готови да отговорят на евентуална ядрена атака на САЩ.

Москва вярва, че ако всичко върви по план, основните сили на НАТО в Европа ще бъдат унищожени за седем дни. Ако е необходимо, съветската армия ще продължи да напредва към Франция. Шокираното и объркано ръководство на западните страни ще бъде принудено да седне на масата за преговори и ще бъде избегната обща ядрена война.

Съветското командване напълно игнорира доктрината на НАТО за колективна отбрана, изложена в Северноатлантическия договор от 1949 г. В него се посочва, че атаката срещу един член на алианса е атака срещу всички тях. НАТО е готово да започне обща ядрена война, ако само един от членовете му бъде атакуван с ядрено оръжие, независимо дали той  притежава такова или не.

Дори най-близките съветски съюзници във Варшавския договор смятат плана „Седем дни до река Рейн“ за твърде оптимистичен и почти недостижим. Съветите обаче провеждат тайни учения, основани на този план, в продължение на десет години, до края на 80-те години. За щастие до сблъсък така и не се стига!