С Брекзит в условно наклонение

Нео-викторианските въжделения срещу здравия разум

Повратна седмица се очертава за голямата британска сага, която започна преди над две години вече и се превърна в нарицателно в Европа за самоналожен хаос – Брекзит. Не че последните седем дни бяха по-малко знаменателни. След месеци и месеци на буксуване в преговорите между Лондон и Брюксел, съпътствани с лозунги, оставки, тонове празни демагогии и предните нео-викториански въжделения излети пред медиите на Острова от британски политици от всички страни и калибри, министър-председателят Тереза Мей най-накрая обяви формулирането на окончателни параметри за изходно споразумение с ЕС. “Рубиконът” последните месеци бе в намирането на практическо решение на очаквано най-наболелият проблем от самото начало на драмата – какъв ще е статутът на границата между република Ейре и Северна Ирландия, когато Великобритания вече не е част от Единният пазар след 29 март 2019 г.

Статутът

Недомислената концепция за Брекзит започна да се прегъва на две с началният опит за формулирането й - когато Лондон отстъпи върху равнопоставеността на правата на гражданите на ЕС на Албиона и британските на континента, и обеща да хариже едни близо 50 млрд. британски лири за следващите две години, в които е поел ангажименти към новия европейски бюджет. Само и само да излезе от Съюза. Че и се закле дори всички пънове с благороднически произход, на които е дадено право на мнение в родината на Хенри VІІІ, да са запънат като магарета на мост, “твърда” граница на Смарагдовия остров няма да има. Така де! И после клекна!

После идва гол

И опря до реалните параметри. Защото като член на ЕС Великобритания участва в 36 споразумения за свободна търговия, които обхващат над 60 държави, върху шест континента. С излизането си от общото европейско семейство Лондон на първо време ще трябва да предоговори отначало вече съществуващите договори с различните страни, преди да тръгне храбро да предлага отстъпки наляво и надясно по планетата. И последното ако разполага с достатъчно маневри за преференциални условия, с които да може да надскочи европейците. Но това ще да е “бял кахър”, на фона на сегашната ситуация.

Според мантрите на британските политици и разните явни и не толкова икономически лобита зад Брекзит именно в тези нови бъдещи договори, които Лондон ще започне да подписва независимо от ЕС с трети страни, са разковничето за връщането на славата на Великобритания като “световна търговска империя”. Което ще се случи в едно много пожелателно бъдеще, на този етап.

Същевременно “играта е в центъра”

Иначе – няма резултат – не се заблуждавайте! Договорката за временното споразумение за преходният период, в който двустранно ще се прилагат действащите условия, в които Великобритания, и в частност Северна Ирландия ще останат част от Единия пазар и Митническия съюз, на този етап е до 2020 г., с тенденция това да бъде разширено до 2022 г. това разбира се предполага, че във времето до 25 ноември тази година Лондон и Брюксел ще успеят да се разберат по най-фундаменталния въпрос – бъдещите отношения след напускането на Великобритания; което е и гръбнакът на сегашните преговори. В основата на които не са сроковете - дали ще е до 2020 или 2022 г. - а какви ще са отношенията след това; т.е. дали конкретните договорки, ще могат да бъдат приложени в рамките на времето, необходимо за извеждането им от една схема и въвеждането им в друга – пък било то и по въпрос на време, е рано да се каже.

 

Какво продава Мей?

Пред британският министър-председател Тереза Мей стои нелеката задача да залага на временно-пространственият континуум - Сделката, която е договорила с ЕС и се опитва да прокара у дома има стойност само на базата на споразумението за бъдещите отношения, което все още се договаря и е фактически разковничето за това колкото и продължителен да е “преходният период” извън ЕС на Великобритания, за да гарантира условия за обещания просперитет “извън Европа”. Ако Лобачевски или Гаус се занимаваха с политика?!

Коментари

Задължително поле