На 21 ноември 2019 да почерпят

Дневен хороскоп на Алена за четвъртък, 21.11.2019

Доналд Туск е новият председател на ЕНП

Американският държавен секретар Майк Помпео е похвалил България за сделката за F-16

Бойко Борисов е благодарил на Манфред Вебер за призива му да се свали мониторинга върху България

Москва върнала на Украйна повредени кораби

Премиерът Борисов е поканил Себастиан Курц в България

Свалките пречат на успеха в тениса

5 години плащаме за отнето предимство Цената на „Гражданска” ще нарасне с 240% за няколко бири

БАБХ изтегли от пазара пушена скумрия и домашен свински суджук заради листерия

Дервиши се завихрят в НДК „Сема” - ритуал и спектакъл в едно

Под земята печатат нови паспорти До края на годината се разбира кой ще прави картите с чип

Признаване на разходи за служебен автомобил

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ в четвъртък, 21 ноември 2019

Борисов: С Кириакос Мицотакис сме единодушни, че ЕС трябва да се разширява

С глави в облаците, газим в калта Красотата може и да спаси света, но простотията ще ни погуби

Докато се надлъгваха коя партия с колко ще намали казармата, останахме без войска. Снимка: Архив

Един нов стил за красиви репортерки и водещи царува в родните телевизии. Момичетата изглежда трябва да са с излъчване на „лолитки“ – със сладки муцунки, детски гласове, почти френско „р“, широка усмивка, оптимистично звучене. Изричат и най-големите глупости със затрогваща наивност, защото вероятно точно това се харесва на шефовете им. Когато правят репортаж за някакъв нещастен случай, любимият им въпрос към плачещата майка е: „Как се чувствате от смъртта на сина ви? “. Покъртително!

От тази седмица е бисерът „Вие ли убихте Шабан?“ (името не се чу добре). Този въпрос бе зададен на убиеца, когото водеха към съдебната зала. Изненадан от този следователски въпрос, арестантът не успя да отговори. Но на първо място поставям въпроса на една от водещите на сутрешен блок на национална телевизия, която запита случаен гражданин по случай Деня на Независимостта: „Вие сега чувствате ли се по-независим?“ Какъв коварен подтекст, какъв психологически удар? Изречен точно с този детински тон. Не случайно гражданинът онемя от изненада. Сеща се от кого е зависим, но го е срам да каже.

Не биха заслужили внимание тези случки, ако не са израз на едно явление в бита ни на европейска държава, тръгнала към завладяване на нови исторически върхове и на нови постове. Не отличаваме същественото за сметка на второстепенното. Така сме лесни за манипулации.

Така например при избирането на Кристалина Георгиева за шеф на Международния валутен фонд, несъмнено повод за национална гордост, акцентът бе поставен върху „най-съществения“ факт, че тя ще управлява фонд от близо един трилион долара. Представяте ли се какви мисли събужда това съобщение в настроените ни на вълна балкански капитализъм мозъци? Колко ли от тези пари може да „забърше“ за себе си? Колко ли могат да бъдат заделени за някакви „държавни поръчки“ за България? Някои медии направо запитаха какъв ще е „келепира“ за страната ни. Обяснението, че на Кристалина не й е работата „да усвоява“ парите, се приема с иронично кимане „Да бе, знаем си ние!“

Ето, че сега сме си въобразили, че само идването на голям инвеститор със завод за автомобили ще реши всичките ни проблеми, включително и най-важният от тях – спечелването на изборите. Какво ли не направихме да привлечем „Фолксваген“! Министърът на отбраната Каракачанов дори имал идея да купим бойните машини за армията от Германия и това да ги направи по-склонни да дойде прочутата марка у нас. Е, ще похарчим един милиард и нещо, но ще спечелим завод за два милиарда. В сметките си не предвидихме само дали ще има кой да работи в този завод? Научили, че заводът все пак ще отиде в Турция, ние прехвърлихме надеждите си на визитата на премиера в Южна Корея, където ще преговаря да дойде у нас концерна „Хюндай“. И се отдадохме на забавното, там ни е силата. Проправителствените медии вдигнаха шум, че Борисов е получил втори черен пояс по таекуондо в Сеул, а опозиционните оспориха дали въобще има и първи черен пояс. Междувременно стана известно, че корейците предлагат не завод за автомобили, а за преработване на боклуци. Не звучи някак си престижно, не се печелят избори с такава новина.

А бившият втори в ГЕРБ – Цветан Цветанов, направо „изби рибата“, като съобщи, че е основал някакъв център за стратегически проучвания в областта на сигурността. Засукано е заглавието на този център. Нещо се споменава и за избори и други стратегии и политики… А, и за външнополитическата ориентация. Като че ли не е ясно, че бившият майстор на изборите ще капитализира всичко, включително и връзките си с някакви органи на сигурността в САЩ, които често посещаваше. Не е изненада, че сега вещае загуба на ГЕРБ на предстоящите местни избори. Така и неговият глас се прибави към привлечените в предизборната кампания политолози, социолози, ясновидки, нумеролози и самият Георги Кадиев, като мюре за леви гласове. Ясно е, че Цветанов ще търси реванш, като докаже колко е загубил ГЕРБ без него.

В събота бе открита предизборната кампания. Боже, та тя фактически бе започнала толкова рано, че се съмнявам дали са останали още мръсни номера, които да влязат в употреба. А колко добре изглеждаше в началото, че за София ще си съперничат истински две достойни жени с различна линия на развитие. От това софиянци могат само да спечелят.

Но ако трябва да дадем първа награда за програмен гаф, това със сигурност са „Комиците“ в БТВ , които намериха за уместно точно в дните след смъртта на Любомир Левчев да се шегуват с най-хубавата песен на „Сигнал“ по текст на Левчев, където се пее „ще се стопят китарите…“ Китарите не се стопявали, а изгаряли гласеше „шегата“.

Възможно е това да е стар запис, но нали и те се подлагат на проверка за гафове. Толкова се стараят „Комиците“ да останат в рамките на битовия хумор и да не засегнат някого със сатирични намеци дори… когато се престарават послушните, грешат най-много.

 

Не пипайте законите по време на избори

Партиите наддаваха на кого предложението за присъдите на жестоките убийци ще се хареса повече на избирателите. Така обаче можем да стигнем до връщане на смъртното наказание. Така е по време на избори.

Така в зората на демокрацията, преди първите демократични избори, партиите наддаваха с колко да бъде намалена военната служба. Едните кажат „с три месеца“, „не, с шест“, казват другите, „не, с година“ – наддават първите. И така се стигна до премахването на военната служба изобщо. И останахме без армия.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.