Сега на нашата планета има 195 държави, 193 от тях са членове на ООН (Светият престол (Ватикана) и Палестина са наблюдатели). Но на никоя политическа карта или в който и да е учебник няма да намерите още няколко дузини микроскопични държави, които претендират, че са независими. Те са основани от различни ексцентрици и, разбира се, тези самопровъзгласили се джуджета могат да бъдат класифицирани като пълноценни държави само условно, пише за „Комсомольская правда“ Максим Плотников. Това обаче не им пречи активно да реализират различни инициативи с надеждата да привлекат туристи. Много от тях имат свои собствени знамена, гербове и паспорти и дори успяват да се сдобият със собствена валута. Нека да разгледаме някои от тях.

Сийленд

През 1942 г. Великобритания построява няколко масивни бетонни платформи в Северно море, за да се защитава срещу евентуални атаки на германската авиация и флота. Един от тях, известен като Roughs Tower, е построен на около 10 км от брега на Съсекс. След войната платформите, включително Rafs Tower, чиято площ е само 550 квадратни метра. м, бяха изоставени. През 1967 г. бившият офицер от британската армия Пади Рой Бейтс решава да обяви Rafs Tower за независима държава, преименувайки я на „Княжество Сийланд“ и се провъзгласява за принц Рой I. Той приема конституция, одобрява знаме, химн, валута и дори започва издаване на паспорти.

Скоро Лондон изпрати военна лодка до платформата, за да изгони измамника от нея. Но по кораба е открит предупредителен огън. Делото завърши със съдебно производство, което реши: тъй като платформата се намира в международни води, британският закон не се прилага за нея. Това решение всъщност потвърди фактическата независимост на Сийленд, въпреки че „княжеството“ никога не получи официално международно признание.

В края на 70-те „министър-председателят“ на Сийланд Александър Ахенбах се опита да свали Рой от власт в интерес на група немски и холандски бизнесмени, които имаха свои собствени идеи за платформата. Но пучът се провали, Ахенбах беше арестуван от поддръжници на принца, обвинен в държавна измяна и затворен в затвора в Сийланд. Вярно, той скоро беше освободен.

Властите на микродържавата осигуриха притока на чуждестранна валута, като хостваха през 2000 г. сървърите на компания, която предлагаше на своите клиенти уникални хостинг услуги, които не бяха под британска юрисдикция. Но след 8 години компанията фалира, а с това и икономиката на „княжеството“ умря. Сега празната платформа ръждясва в морето. Миналия месец единственият жител на Сийланд беше негов ръководител - генерал-адмирал Принс Майкъл I Бейтс, който замени починалия Рой I.

Наминара

Наминара се намира на остров Нами в Южна Корея. Този остров има обща площ от 460 хиляди квадратни метра (4 km в диаметър) се появи на река Хан след изграждането на язовир в провинция Kangwon-dong. През 2006 г. Нами обявява своята независимост и става официално известна като Република Наминара. Около 1000 души живеят постоянно на острова. Републиката има свое национално знаме, химн, официален печат и валута. Вярно е, че всичко това беше направено единствено в името на туристите. Както се казва в рекламните брошури, „износът на Наминара е впечатления и радост“. След петминутно пътуване с ферибот посетителите преминават през митницата и им се издава виза или постоянен граждански паспорт. Туристите се наслаждават на чист въздух и посещават природен резерват с множество видове птици. През нощта цялото осветление на острова е изключено, което позволява на посетителите да изпитат хармония с природата, да се насладят на лунната светлина и да си починат от шума на големите градове.

Себорга

През 1963 г. италианецът Джорджо Карбоне, докато изучавал историята на провинция Лигурия, обърнал внимание на юридически инцидент: неговата родина, село Себорга, никога не е била част от Италия. Архивите не откриха нито едно споменаване на принадлежността му към която и да е държава. Карбоне издигнал кандидатурата си за княз на независима Себорга и започнал да носи титлата принц Джорджо I. Подкрепилите го жители на микродържавата първо маркирали границите и издигнали постове. По същото време се формира армия от двама граничари и министъра на отбраната.
След 31 години Себорга започва да сече собствени монети и да издава марки. По-късно е приета конституция, избрано е правителство, въведени са паспорти и е одобрен бюджет, според който приходите са от туризъм, както и от продажба на цветя, вино и сирене. През 2006 г. „независимото село” създаде собствена пенсионна система и здравна служба. Но италианските власти не обръщат внимание на тези нововъведения, тъй като реалният контрол на Италия върху територията не се оспорва. Освен това жителите на Себорга (там са 323 души) редовно плащат данъци и участват в национални избори.

Свободен град Кристиания

В началото на 70-те години датската столица Копенхаген, подобно на много други европейски градове, преживява период на социални промени и протести. През 1971 г. група активисти и бездомни хора, водени от идеи за пацифизъм, анархизъм и антикапитализъм, окупират мястото на изоставена военна казарма, наричайки го „Свободен град“ и го обявяват за независим от датската държава. Кристиания се управлява въз основа на принципите на пряката демокрация. Всички решения се вземат на общи събрания, в които може да участва всеки жител. Техният брой постоянно се променя, но ядрото на активистите е около 800 души. Общността се придържа към принципите на колективна собственост: земята и сградите в града принадлежат на цялата общност.

Датските власти многократно са се опитвали да интегрират Кристиания в правното и икономическо пространство на страната, но това е посрещнато с активна съпротива от нейните жители. И до днес свободният град продължава да бъде експеримент в полето на алтернативна социална структура.

Либерландия

Свободната република Либерландия е микродържава, разположена на западния бряг на река Дунав, между Сърбия и Хърватия. Основана е през 2015 г. от чешкия политик и активист Вит Йедличка. Тази площ е около 7 квадратни метра остава спорен и не е разработен от нито една от двете страни.

Йедличка и неговите сътрудници основават Либерландия върху него и приемат конституция, закрепваща общество, основано на принципите на свобода, индивидуални права и минимална държавна намеса. Населението на Либерланд се състои главно от граждани, които са се регистрирали онлайн, тъй като постоянното пребиваване там все още не е възможно поради правни и политически трудности. От основаването си Liberland привлече вниманието на ентусиасти на свободата, инвеститори и поддръжници на криптовалута от цял свят. И днес тук са регистрирани над 700 хиляди души от повече от 100 страни.

Уангамомона

Това е село в Нова Зеландия с население от 130 души. През 1989 г., в знак на протест срещу промените в регионалните граници, хората от Уангамомона го обявяват за отделен щат и започват да избират свой собствен президент. Бунтът превърна селото в туристическа атракция. На всеки две години тук се провежда празник, известен като Ден на републиката на Уангамомона. За пет новозеландски долара (280 рубли) можете да закупите паспорт на независима държава.

Към президентските избори тук се подхожда с хумор: от 2017 г. този пост е зает от местния жител Джон Херлихи, но неговите конкуренти бяха плюшеното мече Макетън, какадуто на Шърман, овцата на Гриф и Юнис. От 1999 до 2001 г.

Козелът Били беше президент на Уангамомона. Той спечели изборите със съкрушителна победа, въпреки че някои спекулират, че той просто е изял бюлетините на други претенденти. От 2003 до 2004 г. почетният пост беше заеман от пудел Тай, който трябваше да се пенсионира след нараняване от ухапване от мастиф.