На 24 април 2019 да почерпят

Елена Йончева: Моят свекър е управител на къщите, но преди да познавам това семейство, така че това е абсурдно

Китай демонстрира военноморска мощ Показа за пръв път най-новия си ескадрен миноносец

Вижте най-големите лафове на Емо Чолаков Дългогодишният водещ на БТВ напуска ефира на телевизията

Доналд Туск и Ангела Меркел разговаряха по телефона с Володимир Зеленски

Мехмет Акиф Алакурт ядоса турските жени

Бизнесът срещу саботажа на зимния туризъм Не можем да очакваме хората да се върнат след 4 часа чакане на лифта, категоричен е зам.-председателят на КРИБ проф. Николай Вълканов

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ в сряда, 24 април 2019

„Хемус” задминава Плевен след 3 години (обзор)

Сантра стана телевизионна водеща

Велико Търново домакинства националната дискусия „Общини БГ 2030“

Валентин Николов: В близко време ще бъдат прекратени договорите с американските централи в „Марица-изток“

Родител 1 и 2 в бланките за забавачка в София (обзор) Полетата бяха променени отново на “майка” и “баща”

Лютви Местан трябва да внесе гаранция от 10 000 лева до 25 април

ГЕРБ отстъпиха за адвокатските доноси

Тероризмът и претоплянето на студената война/чорба Нужно е преформатиране на системите за сигурност в национален и световен мащаб

България може да бъде източник на стратегическо равновесие – да я опазим от стратегически провокации

Светът около нас драстично се променя. Сякаш е приспан инстинктът за самосъхранение на човечеството. А както казва великият испански художник Гойа, „сънят на разума ражда чудовища…“ Така и днес на терена на международните отношения изпълзяват кошмари, родени в мрачните дълбини на глобална алчност. Истерията за власт и пари е безгранична – затова и глобализацията руши националните граници на суверенни до неотдавна държави. Но заедно с тях отпадат и препятствията, които тези държави поставяха пред тероризма от времето на Студената война. Някои заинтересовани кръгове с носталгия мислят за онова време и изглежда се опитват да я възродят като формат за решаване на световните проблеми. Но да си припомним мисълта на Хегел, че в историята нещата се повтарят само като фарс след трагедия. Макар, че днес подобен фарс може да има още по-трагични последици. Дали претоплянето на Студената война е като да претоплиш манджа? Или е по-скоро като прегряването на реактор на атомна електроцентрала?
Сега тероризмът се глобализира с не по-малка сила от тази на големите транснационални компании. Статуквото днес му гарантира свобода на придвижване, за каквато той не можеше дори да мечтае през епохата на студената война. Тогава терорът беше просто един инструмент на противоборството. Той бе контролиран, за да бъде използван на оперативно-тактическо ниво. Но по никакъв начин никой не би дръзнал да му възложи стратегически задачи, свързани с употреба на оръжия за масово поразяване. Подобна мисъл би била нелепа, защото времената и хората не бяха чак толкова луди. Във всеки случай, не колкото днес…

Някои обясняват глобалното „изкрейзване“ със световна криза за енергоносители. Търсят се и разни други причини, само за да се отмести вниманието от генералния проблем. А той е в либералната утопия за свят, оставен на произвола на дерегулираните финансови пазари. Това доведе до ко-еволюция на пазара и терора – паралелно избуяване на регионалното насилие и на финансовите инструменти, наречени „деривати“. Самият терор прерасна в психо-икономическо оръжие за масово поразяване. Всичко започна с повсеместна доктринерска либерализация на цени и пазари, но сега се обръща в самонарастваща радикализация на обществата. Дали пък тези две уж противоположни крайности не са логически обвързани?

Към края на живота си папа Йоан Павел Втори с тревога казваше, че необузданият либерализъм ще се окаже по-опасен за човечеството дори от комунизма. Дали той не е подозирал, че в наши дни противопоставянето на световните финансови империи надскача идеологическите различия и води към бездната на цивилизационни противоречия? В сюжета на един подобен сблъсък на цивилизации тероризмът играе роля на коварен посредник. Той изглежда удобен инструмент за онези, които примират от носталгия по студената война. Именно те му осигуряват парадоксалната протекция, с която той се ползва всеки път, когато обръчът около него започне да се затяга. Може би затова и европейските специални служби са толкова безпомощни пред лицето (по-скоро двуличието) на закрилниците на съвременния тероризъм. Отдавна у нас се е загнездило подозрението за чадър, който някой разпъва над терористичните мега-структури. И това съмнение остана дори след ликвидирането на Осама бен Ладен. Продължава да ни безпокои и днес, когато териториалното ядро на „Ислямска държава“ е на път да се стопи под ударите на две главни коалиции. Защото някой се опитва да печели време за прегрупиране на джихадистката супер-сила. (Сякаш за да опази своя стратегическа инвестиция, от която тепърва очаква да бъде доходоносна…) Затова оставаме с впечатлението, че войната срещу тероризма се води не за изкореняването му, а за това той да бъде подчинен и използван в условията на една претоплена студена война.

Искаме ли да сме заложници в подобен сценарий? Очевидният отговор „НЕ“ едва ли ще е достатъчен сам по себе си. За да имаме шанса да не развием Стокхолмския синдром на патологична „любов“ към похитителите, ще са необходими решителност и критична мисъл от нов тип. Засега именно критичното ни мислене е най-дразнещият социален дефицит. Като че ли не забелязваме стереотипните реакции на глобалната политическа гилдия спрямо зачестилите терористични действия. Общите приказки като че ли изпълняват ролята на мантри, с които временно да се успокои възпаленото обществено съзнание. В дълбините на подсъзнанието си хората усещат заплахата. Но твърде малко са медиите, които дават цялостна картина на растяща опасност в условията на глобалната суматоха. Стратегическите играчи сега са много, контролът над средствата за масово поразяване не е монопол на т.нар. велики сили. Това дава нови измерения и ново ускорение на фактора тероризъм. Той получава възможност да се сдобие с оръжия за масово поразяване – това става толкова по-лесно, колкото повече ескалира международното напрежение и стремежът за „прецакване“ на традиционните опоненти. Истерията на студената война е средата, в която съвременният тероризъм се надява не просто да оцелее и да се прегрупира. В сегашната дебалансирана обстановка той има опции да се сдобие дори с преносимите ядрени устройства, за които бием тревога още от средата на 80-те години на миналия век. Сегашните технологични възможности са далеч по-големи. Но те са предимство не само за институциите, които отговарят за превенция на тероризма. В не по-малка степен самите терористи биха могли да се възползват от технологични иновации. Това разширява спектъра на възможните опасности – ракетно-ядрената заплаха вече не е единствен вариант за нанасяне на болезнени удари. Терористични клетки или диверсанти могат да вършат това черно дело със съдействие отвън.

Глобалният тероризъм, при все че е пространствено разпръснат, има своята кибернетична структура. Тя е разпределена система, която е способна да се самообучава, генерира импулси за самоорганизация и елементи на своеобразен изкуствен интелект. Подценяването на този кибернетичен феномен би означавало да си затваряме очите за неочаквани и изключително опасни последици от претоплянето на студената война.

Появяват се нови предизвикателства, възникват нови напрежения и заплахи… Те засягат устоите на нашата цивилизация и налагат преформатиране на системите за сигурност в национален и световен мащаб, (а което е особено наложително – и в новото общоевропейско измерение). Нашата обща сигурност не може да остава заложник на едномерни финансови разчети, на партиен кариеризъм, или на желание някой да се натегне пред поредните силни на деня.

Нагласите за тероризъм избуявят като прихологически ефект от факта, че либералната държава абдикира от ролята на властови авторитет в гетата. В създадения по такъв начин вакуум нахлува друг – при това безмилостен – авторитет, който използва психологически (и много други) форми на насилие. Надеждите за интеграция остават просто за камуфлаж – вместо цивилизационно приобщаване следва сблъсък на цивилизации.

Очертава се симбиоза на глобалния тероризъм с фактори, за които студената война е начин на мислене и бизнес далавера. Мощта им и без това е изключително голяма. А в комбина с мега-структурите на терора те стават взаимно-усилващи се фактори, за които обществата днес нямат противоотрова. Затова е съдбовно важно да не допускаме отравяне на съвременния свят с токсините на студената война – пък били те и в претоплена чорба от заблуди. Гражданското общество по света и у нас не може да си позволи да бъде заблуждавано по въпросите за войната и мира. Колкото и да е парадоксално, днешните държави са далеч по-уязвими по линия на контрола и самоконтрола в използването на средства за масово поразяване. Съществуват и сили с не-държавен, транснационален характер, които се конкурират за достъп до такива оръжия. Във финансово отношение тези сили могат да се окажат съвсем конкурентноспособни. А възможността им да се внедряват в политическия живот на великите сили чрез корупция или други форми на незаконно финансиране е отдавна доказана.

Страната ни ще поеме председателството на Съвета на ЕС във времена на глобална турбулентност. Европейският съюз предстои да формира собствена Агенция за сигурност, да създаде и активира мрежа от експерти по противодействие на терора и радикализацията. В този ред на мисли ще призова политическите сили в България към кохерентно поведение и отговорност. Амбициите на някои от тях за наместване в мизансцена на големите събития могат да почакат. И да не се превръщат в стратегическа провокация към мандата на нашата страна в един съдбовен за Европа исторически процес. България в него следва да бъде източник на стратегическо равновесие!

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.