Корпорациите ще спечелят от либерализацията на пазара за домакинствата

В момента има излишък на пазара

Токът за бита рязко ще поскъпне след излизане на домакинствата на свободния пазар на електроенергия. Това стана ясно от думите на ръководството на новоучредения Алианс за достъпна енергия. Заради политиката на Европейския съюз във връзка със “Зелената сделка” енергията става по-малко достъпна, заяви проф. д-р инж. Иван Марков, зам.-председател на Алианса.

Цените на тока са от хипервисоки до отрицателни, никой не може предварително да пресметне разходите си, допълни Марков, който е бивш зам.-министър на енергетиката и бивш изпълнителен директор на “Мини Марица-Изток”.

Парламентът отложи началото на преходния период към излизане на домакинствата на свободния пазар на ток от 1 юли 2024 г. на 1 юли 2025 г. Но самото излизане на свободния пазар остава за началото на 2026 г.

С движенията на цените нагоре и надолу в определен момент всички потребители ще са енергийно бедни, заяви Иван Марков.

Сега в слънчевите уикенди има отрицателни цени на тока заради намаленото потребление и голямото производство на ток от фотоволтаични централи. Но през зимните месеци ситуацията ще бъде напълно различна, защото тогава електроенергия от фотоволтаици почти няма да има, а потреблението е двойно. При недостиг на електроенергия ще се налага внос, а цените ще бъдат много по-високи и ще трябва да бъдат плащани от домакинствата.

В момента инсталираните мощности за производство на електроенергия са 14 хил. мегавата, каза Иван Марков. През студените дни през зимата потреблението е 7-7,2 хил. мегавата, но е добре наличните мощности да са за около 8 хил. мегавата. Ако от инсталираните мощности извадим фотоволтаиците, които през зимата няма да произвеждат много ток, остават 11 хил. мегавата. Без вятърните централи остават 10,3 хил. мегавата. Но без въглищните централи, които са 4000 мегавата, но управляващите са взели решение да бъдат затворени, остават мощности за 6,3 хил. мегавата, което е много под нужното за потреблението през зимата. Това ще доведе до необходимост от внос и по-високи цени на тока.

А в момента има излишък от мощности. Потреблението през лятото е около 3500 мегавата. АЕЦ “Козлодуй” има мощност 2000 мегавата, инсталираните фотоволтаици имат мощност 3000 мегавата, вятърните централи още 700 мегавата, а другите електроцентрали имат още 200 мегавата. Това означава излишък от около 2500 мегавата, пресметна Иван Марков.

Кой е мотивът за излизане на домакинствата на свободния пазар на електроенергия - да е по-добре за потребителите или да спечелят корпорациите, попита риторично Пламен Павлов, председател на “Българска Газова Асоциация” и зам.-председател на Алианса. Целта е да бъдат възмездени инвеститорите, допълни той. “Опасно е да се либерализира пазарът при липсата на свободен пазар, а управление от монополи. Депутати участват във ВЕИ-та. Идеалният свободен пазар води до конкуренция, но такъв пазар при нас няма”, заяви Пламен Павлов.

Сега има отрицателни цени на тока през уикендите, но при дефицит през зимата законът на търсенето и предлагането ще доведе до значително по-високи цени, каза зам.-председателят на Алианса Иван Марков.

Себестойност

Бързат да затворят въглищните централи

Изпълнили сме целта на “Зелената сделка”

От държавния бюджет дават пари за рекултивация на въглищните мини.

Бързаме да се лишим от производството на електроенергия от лигнитни въглища, заяви Иван Марков, зам.-председател на Алианс за достъпна енергия. Парламентът реши да бъдат давани ежегодно в продължение на четири години по 250 млн. лв. за рекултивация на мините в Маришкия басейн. Това означава, че хората трябва да бъдат изгонени и да се лишим от местен енергиен ресурс, допълни той. Не може да бъде правена рекултивация на площи, от които има добив на въглища.

От Алианса си поставят за задача да бъде направен анализ за ползите и рисковете от провежданите в ЕС и България политики във връзка със “Зелената сделка”, каза председателят на Алианса д-р Любомир Денчев, бивш съветник по енергетика на вицепремиер по икономическото развитие, бивш изпълнителен директор на “Булгаргаз” и на “Булгаргаз Холдинг”. Целта на ЕС е до 2030 г. намаляване на въглеродните емисии с 55% спрямо нивото от 1990 г. В България през 1990 г. има генерирани 105 млн. тона въглеродни емисии, а сега емисиите са 42-43 млн. тона. Ние сме изпълнили целта на ЕС, защо да плащаме за въглеродни емисии, заяви Иван Марков.

Въглищните електроцентрали плащат за квоти въглеродни емисии, което води до повишаване на себестойността на произвежданата от тях електроенергия.

Квотите за въглеродни емисии 500 евро за тон

Изкуствено вдигат цената на бензина

В Китай плащат 7 евро

При включване на автомобилния транспорт в схемата за търговия с емисии ще поскъпнат горивата.

В документи в Европейската комисия има прогнози, че през 2026 г. цените на квотите за въглеродни емисии ще стигнат 450-500 евро за тон, каза Пламен Павлов, зам.-председател на Алианс за достъпна енергия. През миналата година цената на квотите беше около 100 евро, сега са по-евтини, но в Китай за тон въглероден двуокис плащат 7 евро.

Искаме да съхраним бъдещето за децата си, заяви Пламен Павлов. Затова от Алианса искат да бъде променена схемата за търговия с емисии в рамките на ЕС. Трябва да бъде направен анализ за баланса при въглеродните емисии - за размера и източниците на тези емисии и за абсорбиращите способности на българската природа. И ако изпълняваме целите на ЕС за вредни емисии, да не плащане за квоти.

От 2026 г. за вредни емисии ще трябва да плащаме и за горивата, използвани в транспорта и отоплението на сградите. Ако прогнозата за цени от 500 евро за тон се сбъдне, рязко ще поскъпнат токът, горивата за автомобили, а съответно и всички стоки и услуги.