ЧСИ посягат към шофьорски глоби

Камарата на частните съдебни изпълнители предлага сътрудничество на МВР

Половината от наложените санкции стигат до принудително изпълнение, но това струва скъпо на бюджета

Дисциплиниращ ефект за рецидивистите на пътя

Неплатени глоби на КАТ може да докарат на нарушителите запор на заплата и банкови сметки, ако бъде приложена в действие идеята наложените, но неплатени в срок санкции да се събират от частни съдебни изпълнители. Предложението е към мярката да се прибягва само при шофьори с многократни провинения, които упорито отказват да плащат дължимото. От Камарата на частните съдебни изпълнители (КЧСИ) подчертават, че включването им в процеса на събиране на глоби по Закона за движение по пътищата ще има не само финансов ефект, но и силно дисциплиниращо въздействие върху системните нарушители.

КЧСИ от години настоява за сътрудничество с МВР и Пътна полиция по няколко ключови направления, като възлагане на събирането на неплатени глоби на ЧСИ, осигуряване на достъп до информационната система на КАТ, възможност за електронно вписване на запори и служебно спиране от движение на запорирани МПС. Според Камарата, тези мерки ще доведат до значително повишаване на събираемостта на наложените санкции и ще подкрепят усилията за справяне с т. нар. “война по пътищата”.

Примери от практиката сочат, че държавата е изключително затруднена в събирането на глоби - още през 2017 г. НАП отчита над 66 млн. лв. несъбрани санкции, като повече от 40% са на стойност до 50 лв. Принудителното събиране на такава сума чрез държавен ресурс излиза около 300 лв. и може да отнеме до 3 години. Половината от наложените глоби стигат до принудително изпълнение, което е скъпо и неефективно за бюджета.

Предложението на КЧСИ предвижда камарата да поеме безвъзмездно събирането на глобите от системните нарушители, без разход за държавата. Разходите ще се покриват изцяло от длъжниците - практика, доказала се в партньорства с редица други държавни институции. От Камарата настояват също за промени в Наредба №I-45 от 2000 г., с които да се даде възможност за служебно спиране от движение на автомобили, обект на изпълнение, по искане на съдебен изпълнител.

Според КЧСИ, навременното изпълнение на тези мерки би имало незабавен ефект върху поведението на водачите и спазването на закона. Данните показват, че много от нарушителите продължават да шофират без последствия, тъй като санкциите им не се събират навреме. Това създава усещане за безнаказаност и насърчава още по-рисково поведение на пътя. Чрез възможността за директен достъп до данни и прилагане на бързи принудителни мерки, като запори и спиране от движение, ЧСИ могат да осигурят реален натиск върху длъжниците, без забавяне и без излишно обременяване на държавния апарат.

Преди известно време КЧСИ изпрати ново писмо до министъра на вътрешните работи с копие до премиера и финансовия министър, в което се подчерта готовността на камарата да подпомогне държавата в борбата с пътния травматизъм. В него бе представена и Електронната система за разпределяне на изпълнителни дела на публични взискатели (ЕСРИДПВ), която значително ще улесни процеса. От камарата изрично подчертават, че няма да се търсят средства от бюджета, а всички разходи ще бъдат поети от самите длъжници.

От КЧСИ са заявили готовност за съдействие и посочват, че институциите продължават да игнорират възможности за ефективна реформа, която не изисква допълнителен финансов ресурс, но има потенциала да доведе до реални резултати - както в събираемостта на публични средства, така и в опазването на човешки животи.

Георги Дичев, председател на Камарата на ЧСИ, пред “Труд news”: Мярката ще има силен превантивен ефект

От години предлагаме тази мярка, защото сме убедени, че ако ръководството на МВР и служителите, които отговарят за санкциите на нарушителите на пътя, съберат данните за най-големите рецидивисти, които имат десетки глоби, и ги възложат на частните съдебни изпълнители, ще има много силен превантивен ефект.

Въпросът не е за самите суми, а важното е да се постигне превенция, която пък от своя страна ще доведе до повече спасени човешки животи по пътищата. Когато се знае, че санкциите са ефективни, всеки започва да шофира по-внимателно, за да не бъде глобен. Проблемът е чувството за безнаказаност, някои хора си мислят, че нищо не може да им се случи колкото и глоби или наказания да имат.

Множество държавни институции са търсили и търсят съдебните изпълнители, като най-голям дял са общините. Държавни агенции възлагат на съдебни изпълнители техните глоби, съдилища - също.

Тук е хубаво да се знае, че от законодателните промени през 2017 г. за публичните вземания държавата не плаща една стотинка за събираемостта, когато ги възлага на съдебните изпълнители. Всичко това е за сметка на частните съдебни изпълнители и финансираме събираемостта с наш, собствен ресурс.

Специално за МВР и глобите на КАТ, идеята е да не се възлагат всички глоби на съдебните изпълнители, а само на най-тежките нарушители. КАТ има данни кои са тези хора и може много лесно да се пристъпи към тази мярка.

Най-големите нарушители на пътя ги дефинираме по множество нарушения и неплатени глоби, а освен количествен, може да има определен праг - ниво над определена сума.

Важно е да подчертаем, че тук не говорим за масовия гражданин, който е глобен за едно нарушение, а за най-тежките нарушители, които системно не заплащат санкциите и системно нарушават правилата за движение по пътищата.

Данни за последните 3 години

КАТ налага глоби за над 200 млн. лв., прибират половината

МВР не знае колко са рецидивистите на пътя

Лазерни камери на тринога, наричани от шофьорите “барбекю”, се използват повече от 5-6 години в България. По техни снимки са издадени стотици хиляди електронни фишове, а страната ни продължава да е на първите места в ЕС по убити и ранени при катастрофи.

През миналата 2024 г. пътната полиция е издала 2 917 993 наказателни постановления, обикновени и електронни фишове за сумата от 237 057 181 лева. През същата година са платени 116,6 милиона лева за тази и предходните 2 години. Данните съобщиха неотдавна за “Труд news” от Българското обединение на шофьорите, което ги е получило от МВР по Закона за достъп до обществената информация. Картината за 2023 и 2022 г. е подобна - КАТ налага санкции за около 200 млн. лв. годишно, а плащанията са между 50 и 60 на сто. Как тези милиони влияят на пътната безопасност - данните от статистиката за убитите и ранени по пътищата показва, че никак, но това е друга тема.

Поне 20-25% от глобите на КАТ не се плащат и давността им изтича, само защото не са връчени от актосъставителя, като изисква Законът за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Всъщност - ролята на пътната полиция е както да глоби, така и да уведоми нарушителя, което най-вече се отнася за снимките от около 300 камери за скорост в страната. Над 80% от налаганите глоби годишно са с електронни фишове, които по закон “се издават в отсъствието на контролен орган и на нарушител”.

От връчените глоби с електронен фиш почти 70% се плащат още в 14-дневния срок, когато има отстъпка от 30% за шофьора. Ако са връчени и неплатени, глобите се дават за принудително събиране от НАП и приблизително сумата представлява около 30-40 милиона лева всяка година. Изобщо не е ясно колко от неплатените електронни фишовете за превишена скорост или издадени наказателни постановления за други нарушения са на едни и същи хора - рецидивисти. По различни оценки, броят на системните нарушители на закона, с 5 и повече глоби на година, е между 10 000 и 20 000 души, което при около 3 млн. правоспособни шофьори в България прави 0,5-08% непоправими грешници, които следва да бъдат превъзпитани с бъркане в джоба.

Събраните дължими суми са над 15,3 млрд. лева за 19 години

Близо 200 000 нови дела годишно, стойността на исковете намалява

За близо две десетилетия от създаването на частното съдебно изпълнение в България, частните съдебни изпълнители (ЧСИ) са образували общо 3 милиона и 65 хиляди изпълнителни дела, като от тях 1 милион и 685 хиляди са приключени. Данните са от годишния доклад на Камарата на частните съдебни изпълнители (КЧСИ). Общата събрана сума в полза на взискатели - държавата, общините, търговци и граждани, надхвърля 15,3 милиарда лева.

Годишно се образуват около 200 хиляди нови дела, но се отчита “спад на материалния интерес по тях”, т. е. стойността на исковете намалява. По структура на взискателите, най-голям дял имат търговците - приблизително 40%, следвани от държавата и общините с 32%, а гражданите са на трето място с 11%. Делата в полза на банки са “трайно под 10%” от общия брой.

Особено внимание заслужават делата в полза на публичния интерес - държавата, общините и гражданите, които годишно са около 65 хиляди, а през 2024 г. дори надхвърлят 80 хиляди.

Доказателство за ефективността на частните съдебни изпълнители е и фактът, че “повечето от общинските администрации вече ползват услугите на ЧСИ”, като чрез тях се събират и внасят милиони левове публични вземания в републиканския бюджет всяка година.

По отношение на съдебния контрол върху действията на ЧСИ, през 2024 г. са подадени около 2750 жалби до окръжните съдилища чрез ЧСИ, като “съдът е уважил около 440”. Това показва сравнително нисък дял на основателните жалби - под 16%.

Всички тези данни потвърждават, че ЧСИ играят все по-важна роля в събирането на дългове и в подпомагането на публичните институции в условията на ограничени ресурси.