На 19 ноември 2018 да почерпят

Откриха откраднат през 2012 г. шедьовър на Пикасо в Румъния

Мей: Оставка няма да улесни Брекзит Призивите за оттеглянето на премиерката не стихват

Кола блъсна и уби пешеходец на входа на Южния парк в София

Каракачанов: От войните между правителство и президент губи държавата

Българин е арестуван при протестите срещу цените на горивата във Франция

11 деца – жертви на интернет тормоз всеки ден Все повече са случаите на сексуална експлоатация в мрежата

Стоичков на „Златната топка“

Военен №1 ген. Андрей Боцев: Заплатите за 2018 г. няма да се увеличават

Катастрофа с участието на български автомобил в Македония, един човек е ранен

Хаос на пътя, дрифт пред парламента (обзор) Шепа протестиращи затвориха границата с Гърция, блокираха Бургас и магистрала „Тракия”

Полският премиер: Русия може да нахлуе в Украйна след пускането на „Северен поток 2“

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ в понеделник, 19 ноември 2018

Мини-Меркел иска квота за депутатки Анкета й даде преднина за лидерския пост в ХДС

13 хил. на месец ползват нощен транспорт Догодина София решава дали да продължи услугата

Траките са ни оставили карти за златото в Родопите Женска глава над Дъждовница свидетелства за светилище

Женската глава над Дъждовница е изсечена от човешка ръка.

Многобройните ниши, които са изсечени в скалите на Източните Родопи, познати на всеки планинар, може да се окажат прецизна диаграма на златните залежи в региона, смятат учени. Много преди древните римляни да завладеят днешните ни земи там вече се е добивало злато. Траките най-вероятно са разработили специална информационна система, за да указва къде са находищата.

Нишите в скалите са всъщност карти на мините. Древните са имали изключителни познания в рудодобива и са ги завещали на нас, само трябва да имаме очи да ги видим.

„Отидете нагоре по реката и ще видите входовете на древните мини в същите комбинации. Регистрирахме над 80 златни находища при една експедиция. Жилите са хоризонтални. Има ги и сега. Картите на мините, издълбани от траките в скалата, са нещо като перфокарти. Навсякъде, където има обозначена дупка, на нея съответства вход на златен рудник. Например при с. Стремци, до Перперикон. Аз влизах в галериите на тези рудници и съм убеден, че в определени участъци са наводнени нарочно. Те са издълбани с формата на сифони. Това е с цел да се запази нещо. Най-вероятно зад наводнените участъци ще има големи изненади. Могат да се намерят скрити неща от Перперикон, скатани при бягствата съкровища“, е заявявал пред автора на тези редове геологът проф. Рангел Гюров, който многократно е изследвал района.

Женската глава, изсечена от човешка ръка в скалите над Дъждовница, Източните Родопи, свидетелства, че на мястото в древността е имало светилище. „Сигурно е на богиня. Там има и огромен отвор в камъка, наподобяващ човешко око, с изсечена в скалата под него площадка. Видимостта към слънцето е прекрасна. Много е възможно в древността да е било обсерватория. Там е имало огромно рудодобивно селище и светилището го е обслужвало. Било е по-голямо от тези над Татул и от Перперикон. Развалините доказват наличието на многолюден град“, твърди професорът.

Загадъчни древни светилища от VI-V хилядолетие пр. Хр., открити в Източните Родопи от наши археолози, са астрономически обсерватории, чрез които са създадени първите лунни и слънчеви календари в човешката история. Дело са на неизвестна древна цивилизация и са поне 1000 години по-стари от египетските пирамиди, твърдят проф. Ани Радунчева и ст.н.с. Стефанка Иванова от Археологическия институт и музей на БАН. Те смятат, че линиите се виждат от Космоса. Има фрагменти от колони и линии, които със сигурност се забелязват от сателит. Те са част от скални съоръжения, свързани с рудодобива или по-скоро с преработката на руда, убедени са геолозите, които пък смятат, че историците по инерция говорят само за древни светилища.

Навсякъде ги има тези линии – на Харман кая, на Татул, на Белинташ и на още няколко места. Името Харман кая е възникнало, защото в местността има заравнени площадки, където са преработвали рудата. Такива линии могат да се видят и над с. Женда – между Кърджали и Асеновград.

 

Легендата за поп Мартиновата дупка май е истина

При село Долно Черковище не е имало светилище. Има обаче вертикална шахта като кладенец, която се спуска на голяма дълбочина. Това са златни мини, разработвани от древни времена. Местните ги наричат поп Мартиновата дупка. От другата страна на река Арда има друга подобна шахта. Двете са свързани една с друга под коритото на реката и следват златната жила. Легендата твърди, че митичният хайдутин поп Мартин, когато са го гонили турците, влязъл от едната и излязъл от другата страна. Според друга легенда Вълчан войвода и поп Мартин откриват римски златни рудници, а в тях съкровища. Галериите под реката са вървели по златните жили. Между тях има връзка без никакво съмнение. Личат следи от копането. Има доказателства за три метода, използвани за добив на злато. Да не говорим, че още седят халките, за които са връзвали кожи и са пресявали златото“, обясняват запознати.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (2)

  1. СТАТИЯТА Е МНОГО ИНТЕРЕСНА, НО ЗАЩО ТРЯБВА ДА СЕ ОПИСВАТ С ТОЧНОСТ ВЕРОЯТНИТЕ МЕСТА ЗА ЗЛАТНИ НАХОДИЩА. ИМАНЯРИ ЩЕ СЕ ВЪЗПОЛЗВАТ И Е ВЕРОЯТНО ДА РАЗРУШАТ ОТ АЛЧНОСТ КАРТИТЕ ЗА ЗЛАТО В РОДОПИТЕ. ЖИЕЕМ СЪС ВСЯКАКВИ ХОРА. ЗЛОТО У НАС ВЕЧЕ ВЗЕ ВРЪХ!

  2. Ха-ха!!!
    Рангел Гюров!!!
    Този екземпляр и от археология и история ли разбира?!?!?! Интересно!!!
    Но още по-интересно е, че журналистите вярват на шарлатани… Ама то нали сензацията е важна… Та що да не публикуваме поредната тъпотия на Рангел Гюров???
    Той, г-н Гюров де, май и диаманти беше намирал…
    И нова теория, за Земята беше измислил… На тирбушона…
    Що не попитате някой от геоложката общност, в България, какво му е мнението за Рангел Гюров?
    Професор, който стана професор по невнимание на журитата…
    Може също да се поинтересувате, какво се случи с Фонд Научни Изследвания, докато г-н Гюров беше шеф там…
    Може и да се поинтересувате, защо г-н Гюров го изхвърлиха от МГУ, навремето.

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.