За улова на бялата риба

В някои водоеми се наблюдава вечерен “бой” между белите риби

Интересен въдичарски обект, а и с кулинарни качества

Бялата риба или смадокът, този типичен сладководен хищник, можем да открием в немалко от големите язовири у нас, в причерноморските устия на някои реки, в Дунав, в крайморските езера. Тя е интересен въдичарски обект, а и никак не са за отхвърляне кулинарните є качества.

Възрастните екземпляри се хранят с дребни рибки, имащи тесни форми на тялото. Не се отвращават и от червеи, хващат жаби и раци. Въдичарите много успешно ловят смадока с клатещи се блесни. Някои смятат, че бялата риба може да се лови и с по-едри рибки - стръв. Нека се знае - гърлото є е такова, каквото е на другите хищници. Но в повечето случаи тя предпочита дребните жертви.

В реката бялата риба се придържа към водовъртежа, сред куповете камъни, често се среща из неравните дъна, край стръмните брегове, дълбочините около наносите, до язовете, в устията на притоците. Сполуки може да има, ако се опазват две важни правила: стръвта да се замята на къси разстояния и така да се води, че да предизвика нападение на хищника.

Не всяко прекарване на примамката, движеща се дълбоко, привлича смадока. Много рядко той не хвърля в атака, ако стръвта, макар и близо до дъното, върви монотонно. Нужни са поривисти, спазматични движения и забавено темпо на обирането. Въобще примаката /блесна или истинска риба/ трябва да “играе” - това събужда инстинкта за нападение срещу нея от страна на хищника.

В някои водоеми се наблюдава вечерен “бой” между белите риби. На смрачаване смадоците излизат на водната повърхност и започват характерния “бой”. Множество еднообразни къркорещи звукове /сякаш камък е хвърлен отвисоко във водата/ се чуват оттам, където хищниците се събират. При това на водната повърхност могат да се забележат само точки, където изплува рибата, а не следи от удари или преследване, както обикновено става при нападение на хищника върху жертвата. Причината за тези действия на белите риби още не е изучена. По време на “боя” кълвене няма, но затова пък след него на това място могат да се хванат няколко смадока.

Лакомията ѝ е пословична

Риболов на щука

Обитава азмаците, блатата, долните течения на реките.

Щуката има достатъчно любопитен начин на съществуване. Като я гледаме, тялото є напомня на торпедо. Непрекъснато извършва най-различни бързи движения.

Но фактически животът є е заседнал. Опитните въдичари разправят, че даже и ранена, тази риба не бяга, а остава на същото място. Някои твърдят, че щуката изкарва над 200 години. Ала специалистите доказват, че не живее повече от един век. В някои европейски страни я развъждат и изкуствено. Лакомията є е пословична. Изтребва даже и своите събратя. Понякога яде дори и птици. Но не бива да се смята /каквито твърдения има/, че трябва да изяде 25 кг. храна, за да прибави към теглото си един килограм. Първата цифра е значително по-малка. Хищността на тази бързорастяща риба доста улеснява въдичарите - измислени са толкова риболовни способи. Гладната щука хваща стръвно и изкуствена примамка, и жива рибка. Не прощава даже на бодливия бибан. Предпочита да се хвърля върху жертвата си от засада. А действията є са мълниеносни и точни.

Обитава азмаците, блатата, долните течения на реките. Обича бавнотечащите води с богата растителност. Местата, където се хранят дребните рибки, най-много привличат този хищник. Особено интересен е риболовът през есента. Тогава щуката кълве целодневно.

Стръвта трябва да бъде на около 50 см. от дъното на водоема. Ако се използва жива стръв, не бива да се бърза със засичането - необходимо е да се даде възможност на хищника спокойно да глътне примамката. След захапване на кукичката обикновено голямата щука отива на дъното и там се спира, а малката почва да се мята, дърпа се, понякога изскача от водата, тръска глава. Трябва да се хваща много внимателно - острите є зъби могат сериозно да наранят ръката. Така или иначе, риболовът на щука е изпълнен със силни емоции.

Любопитни факти

В Австралия е създадена служба за спасяване на морски бозайници, които по неизвестни причини излизат на брега. Повод за тази инициатива е неодавнашният случай, когато 183 кита излезли на брега на остров Тасмания. Новата спасителна служба е била снабдена със система за сигнализация и със специални съоръжения.
Американският биолог Одев от университета в Маями /Флорида/ създал нова хипотеза във връзка със загадъчното явление, че напълно здрави китове се изхвърлят на брега. По негово мнение това не е самоубийство, а гибел, предизвикана от изменението на направленията на морските течения. Порада това животните се оказват в необикновени условия, довеждащи до стрес.