В ложата на Лорда: Репертоарът на летните улици

От шума на много хора, от досада и умора.

София звучи различно през август

Лятото има свой собствен оркестър. Не го дирижира нито маестро, нито композитор. Достатъчни са един отворен прозорец, няколко нетърпеливи шофьори и куче, което е решило да спори с луната.
София звучи различно през август. Клаксоните не са само предупреждение, а нервната, неравната дори пунктуация на града. Моторите прелитат като метални солисти, а от светофарите се разнасят ритмите на латино хитове, сръбски балади, български шлагери и електронна музика. Всеки автомобил се превръща в малка концертна зала, която за няколко секунди спира до теб, подарява ти своята песен и отминава.

По морето партитурата е друга. Там основната мелодия е вълната, която не се уморява да повтаря себе си. Към нея се присъединяват смехът на деца, подвикванията на продавачите на царевица, далечният бас на плажен бар и вечерните разговори по крайбрежните алеи. Някой носи колонка на рамо, друг свири на китара, трети просто слуша щурците. Всичко това съществува едновременно и, колкото и странно да звучи, рядко си пречи. Летните улици са и сцена за четириногите певци. Кучетата лаят не само по котките, а и по сенките, по преминаващите велосипеди и понякога - сякаш по самата нощ. Техният глас е част от този необичаен градски хор, който никой не е канил на репетиция.

А най-любопитното е, че през лятото хората като че ли говорят по-силно. Смехът им се носи през отворените прозорци, чашите звънват по терасите, телевизорите разказват вечерните новини на целия квартал, а някъде някой упражнява пиано или саксофон с надеждата, че съседите ще проявят разбиране. Както се пее в песента

“От шума на много хора, от досада и умора...”
Репертоарът на летните улици не може да бъде записан на ноти. Той се променя всеки ден, всяка вечер и с всяка нова компания, която излиза на разходка.

Понякога ни дразни, понякога ни буди, но най-често ни напомня, че градът е жив. Защото истинската тишина не е привилегия на лятото. А когато есента затвори прозорците, вероятно дори ще ни липсват онези случайни песни, клаксони и разговори, които днес приемаме за даденост.

Ново начинание

Венци Мицов пое Биг бенд - Благоевград

Провокативният музикант Венци Мицов, който от години е сред най-коментираните личности в социалните мрежи и често е обект на хейт заради острите си позиции, поема ново професионално предизвикателство. След спечелен конкурс той официално застана начело на Биг бенд - Благоевград. След близо два месеца административни процедури Мицов вече е встъпил в длъжност и не крие, че директорският пост го респектира. Той обещава да запази близкия си стил на общуване и да надгради традициите на оркестъра, като поеме лична отговорност за бъдещото му развитие. Музикантът ще продължи да преподава в университета и възнамерява да даде шанс на свои студенти да се изявяват като солисти.

Семейни срещи

Мамина баница за Димчев! А кюфтета?

Това лято Иво Димчев се завърна към най-важната сцена - семейната трапеза. След успеха си в “Като две капки вода” певецът с удоволствие опита домашната баница, приготвена от майка му. Любопитно съвпадение е, че една от най-популярните му песни носи именно заглавието “Баница”. В репертоара му има и песен “Водка”, но не препоръчвам смесването на двете - нито в чинията, нито в музикалния плейлист. Ако някой се е чудил откъде идва артистичната му енергия, вероятно част от отговора се крие именно в кухнята на мама. Там няма жури, няма оценки и няма елиминации - само още едно парче баница и майчината усмивка. Знае се още, че Димчев е любител на среднощните кюфтета. Да очакваме ли едноименна песен?

Fashion idol

Закия Ел Мидауи

Нейно Превъзходителство Закия Ел Мидауи, посланик на Кралство Мароко в България, за пореден път показа, че истинската дипломация е и културно присъствие. Облечена в изящна традиционна мароканска кафтан-носия, тя отдаде почит на богатото наследство на своята родина, превръщайки националния костюм в символ на достойнство, елегантност и уважение към традицията. Със своя фин стил и благородно присъствие Нейно Превъзходителство напомня, че най-добрият посланик на една държава винаги е нейната култура.