Третото археологическо лято доказва – Ряховец е била средновековен град

„Това археологическо лято бе много ползотворно, защото бяха проучени няколко жилища, което е и доказателство, че крепостта Ряховец не е била само гарнизон, а и средновековен град”, споделя екипът, извършващ проучванията на крепостта. Ръководител на екипа е Илиян Петракиев от РИМ – Велико Търново, а заместник-ръководител Мая Иванова от Исторически музей – Горна Оряховица.

Разкопките продължиха от 7 юни до 24 юли. През третото археологическо лято на Ряховец екипът е открил близо 500 находки и около 300 монети. Откритията са повече от миналогодишните, когато бяха около 300.

Тази година археолозите продължиха проучванията при западната порта на крепостта, както и площ от 100 кв. м. във вътрешността, където проучват структури от ранножелязната и раннобронзовата епохи.

„Всъщност, за да стигнем до ранножелязната епоха, трябва първо да проучим Средновековието. Там попаднахме на две жилища от този период. Въпреки, че не успяхме да стигнем до по-ранните епохи, хубавото е, че вече имаме една детайлна картина за живота през Средновековието не само при Западната порта, но и във вътрешността на крепостта”, сподели Илиян Петракиев.

Крепостта през Средновековието е обитавана от началото на XIII в. до 1257 г. Това става ясно от намерените монети. Археолозите не откриват за сега монети след тази година, когато започва интензивното монетосечене на цар Константин Асен, възлизащо на няколко милиона екземпляра. Твърде е възможно някъде в крепостта, особено в района на главната порта да има обитаване и през XIV в., дори може и през XV в.”, обясни ръководителят на разкопките.

По неговите думи, в публикации на покойния директор на горнооряховския музей Иван Бъчваров, който е един от първите проучватели на крепостта, се споменава за монети от XIV в., при главната порта, както и на най-високата част, където той е локализирал църква с два гроба. Това навежда на мисълта, че през този по-късен XIV в., крепостта е обитавана на по-малка площ, вероятно в източната част, защото при Западната порта, където екипът проучва сега не са открити находки от XIV в.

Археолозите проучват общо пет жилища, всичките са от XIII в. „Тъй като вече втора година работим при Западната порта, имаме детайлна стратиграфска картина, т.е. ние знаем по пластовете как се е развивал животът през XIII в. Три от жилищата са от най-късния период на обитаване на крепостта, под тях проучваме други две жилища, които са от втория период на обитаване. С това спряхме тази година, защото жилищата се оказаха много трудни за проучване и много интересни като начин на градеж, който не ни е познат от други обекти. Жилищата от втория период са загинали при пожар. Следващите обитатели са подравнили разрушенията от пожара и са построило своите жилища, които са част от третото ниво, най-късното, което условно може да се датира между 1240-1257 г.”, разказва Илиян Петракиев.

Една от възможните хипотези, които археологът посочва е преминаването на хан Бату през 1242 г. Това са татаро-монголите, които се връщат от Западна Европа и унищожават всичко по пътя си. Вероятно тогава е унищожен и този втори период на Ряховец. Интересното е, че при Хоталич, край Севлиево, който също е опожарен от татаро-монголите през 1242 г., животът се възражда постепенно, докато на Ряховец, веднага има следващо ниво. Хората са направили жилищата си по малко по-различен начин – с каменен градеж, който за съжаление не е запазен, вероятно поради земетресение.

И при двете проучвани нива археолозите откриват голямо количество монети. Само тази година екипът е намерил над 300. Най-масови са от т. нар. имитативно монетосечене – латински и български „имитации”, които са основните парични знаци след завладяването на Константинопол през 1204 г. от кръстоносците. Към средата на века започва и масово нарязване на тези „имитации”, поради недостига на монети, което довежда и до девалвация им. Монетите са масово нарязани и те вече губят номиналната си стойност, а имат само тегловна. Именно това е и периодът в който крепостта престава да бъде обитавана в проучвания сектор.

Илиян Петракиев изрази надежда, че ако през следващата година има финансиране и разкопките продължат, ще бъде интересно да се види какво става в още по-ранния период, защото той може би ще се окаже най-интересен. Това е времето на появата на живот през Средновековието на Ряховец. Открити са доста и римски монети, което означава, че крепостта или поне мястото е обитавано и през ранновизантийската епоха. Има много строителна и битова керамика от този период. „Надяваме се като слезем в по-долните пластове да попаднем на запазени жилища и от ранновизантийската епоха”, коментира Илиян Петракиев.

Тази година при проучванията археолозите са намерили няколко цели съда от XIII в., като някои от тях са с много хубава сграфито украса. Интересно е също, че покрай откритите жилища, екипът се натъква на близо 10 огнища, което предполага, че това не е само една гарнизонна крепост, каквито са първоначалните предположения, а и един средновековен град с жилища, улици, и квартали. Голяма част от огнищата са външни, те не са за топлене, а за приготвяне на храна. Дори и в последния ден от разкопките, под едно от огнищата, което е от късния период, археолозите попадат на голяма пещ с диаметър около 2 м. Тя е от по-ранния период и покрай нея има съоръжение, което вероятно е за приготвяне на храна.

Пак по сведения на Иван Бъчваров, през XIV в. селището се измества в северното подножие и е известно под името Темнискос. То дава началото на Първомайци. Има поселение в югоизточните части, в подножието на Ряховец, където също има засвидетелстван XIV в. при старите разкопки. „Имахме желанието да проучваме и там, за да видим как е протичал животът в подножието, дали заедно с този на хълма или има някаква диспропорция във времето на обитаване. Преценихме обаче, че е по-добре да познаваме в детайли картината на обитаване в крепостта и тогава да слезем в подножието.

Обходите, които направихме през пролетта, показаха, че целия този склон, източно от Ряховец, също е бил обитаван през Средновековието. Има и некропол, проучен от Богдан Султов към 1965 г. В този некропол има открити няколко гроба с богати накити, които датират от XIV в., така че вероятно обитателите на крепостта през XIV в. са слезли в подножието. Когато и ние слезем там и проучим по-детайлно се надявам да имаме по-ясна представа”, коментира Петракиев.

В началото археологическият екип обмисля да направи геофизично изследване на площта северно от крепостта, с което ще може да се види без да се копае има ли някакви структури отдолу, тъй като на повърхността има керамика. „За да направим това геофизично проучване, вероятно ще кандидатстваме за държавно финансиране”, надяват се археолозите.

АКО ВИДИТЕ НЕЩО ЛЮБОПИТНО, НЯКОЕ НАРУШЕНИЕ ИЛИ ПРЕСТЪПЛЕНИЕ, СНИМАЙТЕ И ПРАЩАЙТЕ ВАШИТЕ СИГНАЛИ НА МЕЙЛА НА „ТРУД“ – trud@trud.bg и trudonline@gmail.com

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.