Масов бой пред нощно заведение в Хасково, един пострадал

Две катастрофи в Шумен на едно място през 6 часа

Най-малко 43 души загинаха при пожар в Индия Други 16 са приети в болница

На младини принц Филип искал да се жени за друга Кралица Елизабет Втора и съпругът й отпразнуваха 72 години от сватбата си

Северна Корея е провела „много важен тест“

Ангел Джамбазки: Вратата към Европа е през София

4,4 по Рихтер разлюля Албания Трусът е бил усетен и в Черна гора

Корнелия Нинова към студентите: Пожелавам ви да имате най-красивите, емоционални и ползотворни за вас студентски години

Разкриха извършителя на атаката във военна база във Флорида (СНИМКА) 21-годишният саудитец критикувал САЩ и цитирал Осама бин Ладен

Фандъкова: Призоваваме гражданите, които се отопляват на дърва и въглища и имат възможност, да използват друг начин на отопление

Карадайъ: След 30 г. демокрация още има проблеми с изучаване на турския

За „Мис България” и българската неугодия

Проф. Огнян Герджиков: „Няма такава държава” намеква отричане на държавността

Затварят пътя към Бургас, изправят ТИР

Борис Бонев за данъка за колите в София: Принципът „замърсителят плаща“ се прилага от почти всички държави в Европа

Три от три за Каракачанов, но без фанфари На него се падна да свърши черната работа по превъоръжаването. Музиката може да свири за други

Първата половина на годината се оказа щастлива за Красимир Карачачанов. Той удари големия джакпот, след като Народното събрание подкрепи неговите предложения за разходи за няколко милиарда лева. На практика сегашният министър на отбраната довърши работата на предшествениците си Николай Ненчев, Ангел Найденов и Аню Ангелов и си осигури зелена светлина за трите основни проекта за превъоръжаване на армията.

Стъпка напред, но за крачката трябва да изчакаме доставката и плащането на изтребителите, корабите и бойните машини, което ще се случи в рамките най-малко на мандатите на още два парламента и на две правителства. Така че с фанфарите до тук. Най-вероятно за друг министър ще свири духовата музика на церемониите при приемането на новата техника. На Каракачанов, обаче се пада черната работа. Той трябва да направи избора на изпълнителите, да подпише договорите, да увери същото това Народно събрание, че милиардите ще се харчат по най-прозрачния и най-удачния начин. И да удържи на дадената от парламентарната трибуна дума, че ръководеното от него министерство ще ограничи максимално корупционния риск при тези сериозни сделки, където са и най-големите резерви на опозицията.

Защо днес, когато мечтаното от години гласуване от парламента на трите проекта за Сухопътни войски, ВВС и ВМС е факт, оставяме настрана военната музика. Защото ни трябват поне 238 бойни машини, а депутатите гласуваха за 150. Всички знаят, че е най-добре авиацията да разполага на първо време с 16 многоцелеви изтребителя, но в приетия проект са 8. ВМС ще решат голяма част от задачите си с 4 многофункционални патрулни кораба, но ще се наложи да разчитат на два. Другите – на следващ етап. При друга политическа воля, която само можем да прогнозираме. И при други, т.е. по-високи цени. Впрочем и сега рискът не е малък. Не е за подценяване прокрадващата се мисъл сред политици и експерти, че гласуването на проектите нищо не означава, ако не се осигурят парите. Например, в следващата тригодишна бюджетна прогноза да има друг приоритет.

Въпросите в бъдеще време ще стават все повече. Те се подхраниха и от дебатите в парламента по приемането на Доклада на правителството за състоянието на отбраната и въоръжените сили за 2017 г. Няколко дни преди това Комисията по отбрана проведе закрито заседание на същата тема. От изказванията на народни представители стана ясно, че нещата са още по-сериозни в сравнение с иначе критичния доклад. Така в парламента не се получи необходимия консенсус във връзка със състоянието на армията. Това на практика означава, че ще липсва съгласие и във връзка с мерките, които трябва да се предприемат.

На министър Каракачанов ще се наложи да се пребори и с т. нар. лобизъм. Привидните заявления на влиятелни личности в политиката и бизнеса, че важни са единствено способностите на военната техника и задачите, които би изпълнила, не бива да го заблуждават. Обикновено съмненията стават явни по-късно, когато нещата са или решени, или провалени. Така се получава в последно време с един бивш военен министър, който не се притеснява да съветва от телевизионния екран с коя точно държава и за какъв точно самолет да се преговаря. За да не се питаме защо един проект за инвестиционен разход веднъж се приема от парламента, а след това му се прави временна комисия и тази маневра се отразява на времето и цената на придобиване. И то доста отрицателно!

Правилният подход е политиците да слушат военните! Ако тази максима, изречена от министър Каракачанов от парламентарната трибуна проработи, рискът за провал във всичките му измерения ще бъде сведен до минимум. Както се аргументира той, „ние не даваме акъл на лекаря как да ни лекува, а слушаме него“. Този подход, отделянето на необходимите средства от държавния бюджет и чувството за патриотизъм на министъра са трите решаващи условия, за да дойде времето на фанфарите. Що се отнася до чувството за патриотизъм прави впечатление една фраза на Красимир Каракачанов, която той няколко пъти повтаря, както пред военнослужещите, така и пред политиците: „За да оцелеем през 500-те години турско робство, ни е спасило българското православие, за да оцелеем като нация и като държава заслугата е само на Българската армия.“ И допълва, че всичко останало са празни приказки.

Що се отнася до фанфарите, министрите и политиците, за хората с пагони, има един критерий на доверие, а той е да решаваш проблемите им от армейски, а не от партийни позиции. По тази линия ще наблюдаваме оттук нататък действията по трите проекта на Красимир Каракачанов, както и посоката на парламентарния контрол върху бъдещите договори за доставка на дългоочакваната военна техника.

 

Парламентарен парадокс

Пълен консенсус в парламента по отношение на трите модернизационни проекта. Против бойните машини и самолетите гласуваха само седем депутати, а със закупуването на два кораба за бойния ни флот не се съгласиха девет. В същото време почти пълно разминаване между управляващи и опозиция по Доклада за състоянието на отбраната и въоръжените сили за 2017 г. Там за консенсус не може да се говори. Изглежда, че депутатите оценяват настоящето и бъдещето на армията от различни позиции. Какъв ли ще бъде резултатът от този парламентарен парадокс?

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.