За повечето от нас елиминирането на политически опоненти с отрови е нещо от Средновековието. Заедно с упадъка на Ренесанса отива в миналото и ерата на великите тровители. Отива си, за да се върне отново през 20-ти век, когато специалните служби от целия свят започват активно да използват отрови. Кой и как тровят служителите на КГБ и ЦРУ в интерес на държавната сигурност?

Руснаците са истински професионалисти

Повечето от най-добрите експерти по отровите и най-изкусните отровители работят в КГБ на СССР, а преди това в НКВД и МГБ. В чужбина, където врагът не може да бъде уловен, измъчван и застрелян се появява незабележим мъж в сиво, след среща с когото противникът умира успешно, понякога веднага, а понякога след кратко боледуване.

Всички ефективни съветски отрови не са създавани от разузнавачите. През 1937 г. е основана тайна токсикологична лаборатория на професор Григорий Майрановски, принадлежаща към 12-и отдел на НКВД. Подобно на самия отдел, лабораторията се ръководи от генерал Павел Судоплатов, известен разузнавач и диверсант. Когато през 1951 г. Майрановски е арестуван като „космополит и конспиратор“, той казва по време на разпитите, че отрови за специални операции са тествани върху хора, осъдени на смърт или до живот. През 1953 г. арестуваният Судоплатов потвърждава думите му.

От опозорения генерал на държавна сигурност разследващите научават за четири случая на премахване на нежелани врагове с отрови, извършени в различни страни по света. Във всички случаи е използвана кураре отрова, подготвена и опакована от Майрановски и неговите подчинени. Майрановски не вярва на никого и лично извършва убийствата. Професорът напуска лагера едва през 1962 г. По ирония на съдбата, след като е арестуван при Берия, основният отровител на СССР не е амнистиран след своите самопризнания и продължава да седи зад решетките като „съучастник на Берия“. След освобождаването му той не живее дълго и умира при много странни обстоятелства, със симптоми, подобни на отравяне.

В края на 50-те години не веднъж възниква необходимост да се елиминират членове на емигрантски организации, руски и украински, които работят в тясно сътрудничество с ЦРУ. Но без прецизният Майрановски нещата не вървят добре. Николай Хохлов, назначен през 1954 г. за лидер на група убийци във Федерална република Германия, решава да не се връща в родината си и вместо да извърши планираните убийства, разказа всичко на американските разузнавачи.

Хохлов веднага е привлечен от мюнхенския офис на ЦРУ. Агентът признава пред американците, че една от задачите му е да убие Александър Керенски. На разположение на убийците от КГБ са малокалибрени безшумни пистолети с отровени куршуми, които действат безупречно.

Николай Хохлов е ценен кадър за ЦРУ и от страх да не го загубят той е прехвърлен в Щатите. Но дългите ръце на руските спецслужби стигат до предателя и отвъд океана. На една от така наречените емигрантски вечери някой поръсва радиоактивен талий в смъртоносна доза в кафето на Николай.

Хохлов се разболява веднага след партито, но, колкото и да е странно, не умира. Американски лекари му помагат да се справи с тежката форма на лъчева болест. Упорит и огорчен, бившият съветски разузнавач дълго време дразни бившите си колеги.

Американците имат повече пари и възможности

Американското разузнаване не изостава по активност от съветското и дори в известна степен го превъзхожда. ЦРУ има повече пари и следователно възможности, а принципите, ако изобщо ги има, са дори по-малко от тези на КГБ. Без да са обременени от условности и предразсъдъци, разузнавателните агенти си сътрудничат с най-отвратителните касапи на планетата, за да преследват целите си с всички необходими средства.

ЦРУ не харесва отровите и действа грубо и цинично.За американците е по-лесно да платят на главорези, за да осеят целта с куршуми, отколкото да забъркват отрови. Но в края на 50-те години на миналия век ЦРУ се налага да обърне внимание на отровите. Малко на юг от Флорида се появява държавата Куба, оглавявана от Фидел Кастро, който не може да бъде елиминиран просто така. За Кастро американците разработват десетки опити за покушение, някои от които са много необичайни. Планират дори да подарят на кубинския лидер екипировка, заразена с туберкулозен бацил.

Но поради късмета си или от липса на професионализъм на американските агенти, Фидел успява да избегне смъртта. Един от опитите за убийство се проваля поради факта, че сладоледът с отрова за Кастро е замръзнал здраво в леда на фризера, където е съхраняван от наемен убиец.

Опитват се да отровят водача на Куба и с помощта на любимите му пури. Първоначално е решено да поставят бацили на ботулизъм в тютюна, но след това се отказват от тази идея. Друг път е разработен още по-необичаен план - да се добави халюциноген към пурите, така че Фидел, който обича многочасови речи пред хората, да започне да говори глупости и да се дискредитира. И от този вариант се отказват.

Лабораториите на ЦРУ дори правят специална дръжка за пистолет с куршум, пълнен със синтетична отрова Blackleaf 40. Един от неговите лейтенанти, когото американците успяват да вербуват, трябва да застреля кубинския лидер. Но те отново се провалят.

Ром с цианид, бананов пай със стрихнин, антипсихотични морски ракообразни в крем - написани са книги за неуспешните опити на ЦРУ да отрови Фидел Кастро. По професионализъм, съветските убийци далеч превъзхождат американските. Да, те биха могли да станат предатели, обещавайки им богат и спокоен живот на Запад, но все пак си знаят работата.

Поради неуспехите с отравянето на Кастро интересът към отровите в СССР намалява и през 70-те години в САЩ никой не прибягва до отровите. Стига се до там, че когато ключовият агент на ЦРУ в СССР "Трианон" иска от куратора отрова от кураре за себе си, в случай на неуспех, те не могат да намерят веднага и имат затруднение. В крайна сметка все пак я приготвят и я изпращат в Москва.

Агент Александър Огородник използва първата доза, за да отрови жена си, която започва да го подозира, че работи за чуждестранно разузнаване, а втората поглъща той, когато пристигат агентите от КГБ. Но най-голямата глупост свързана с ЦРУ и отровите се случва във френския град Пон-Сент-Експри на Рона през 1951 г.

Хиляди жители на провинциалния град внезапно губят разсъдъка си. Започват да ги преследват кошмари и халюцинации, а някои напълно губят инстинкта си за самосъхранение и правят опасни неща. Едни скачат през прозорците, други поглъщат препарати за почистване на канализация – умират 7 човека, а 50 губят ума си и се нуждаят от психиатрична помощ.  Разследването показва, че причината за масовата лудост е замърсяване на брашното с ергот, но тази версия не е потвърдена.