Труд
Автор:
Труд онлайн
Първият специализиран военновъздушен обект на Китай в чужбина отвори врати на бивше летище на Централното разузнавателно управление (ЦРУ) в Лаос. Съвместният център за поддръжка и обучение „Китай-Лаос“ и Авиационната академия за приятелство „Китай-Лаос“ започнаха работа на летище „Бан Кун“ (Ban Keun) на 29 септември 2026 г., което бележи значително разширяване на военното сътрудничество на Китай със съседната държава, която няма излаз на море. Обектът, разположен на около 50 километра северно от лаоската столица Виентян, в миналото е бил използван от „Еър Америка“ (Air America) – авиокомпания, тайно притежавана от ЦРУ, която е подпомагала подкрепяните от САЩ сили по време на конфликта в Индокитай през Студената война. Официално новият обект е предназначен за обучение на лаоски военни пилоти, но неговото местоположение, инфраструктура и съобщенията за разполагане на летателни апарати китайско производство насочват вниманието към потенциалното му по-широко стратегическо значение, пише Military Watch Magazine.
Американските сили провеждат мащабни тайни операции в Лаос паралелно с военната си кампания в съседен Виетнам. Въпреки че Лаос е формално неутрален, той се превръща в основна арена на по-широкия конфликт: ЦРУ организира и подкрепя местни сили, включително бойци от етноса хмонг, докато „Еър Америка“ осигурява транспорт, доставки и други услуги, жизненоважни за поддържането на операциите в трудния терен. В собствените си исторически архиви Агенцията описва въздушните си операции в Лаос между 1955 и 1974 г. като едни от най-мащабните паравоенни операции, които е предприемала. „Еър Америка“ е от ключово значение за способността на ЦРУ да поддържа дейността си в страната; макар и представена като гражданска авиокомпания, тя е тайно собственост на Агенцията и играе водеща роля в усилията за изграждане на паравоенни формирования в чужбина.
„Бан Кун“ е бил известен под кодовото име „Лима Сайт 44“ (Lima Site 44) и е служил като едно от летищата, използвани от „Еър Америка“ по време на конфликта. Обектът е използван за подпомагане на операции, подкрепяни от САЩ, като хеликоптери на „Еър Америка“ са превозвали бойци от етноса хмонг и провизии до различни локации. Обектът е служил като ключова отправна точка за хеликоптерни операции още от 1968 г. и е бил част от по-широка мрежа от летателни площадки, които са позволявали на американския личен състав и техните местни партньори да придвижват войски и провизии из планинския терен на Лаос – често в райони, недостъпни за конвенционалната пътна инфраструктура. Въпросът за разполагане на бази в Лаос възниква в момент, когато Китай продължава да увеличава предимството на своите военновъздушни сили – както по отношение на далечината на полета на изтребителите си, така и чрез осигуряването на съвременни самолети-цистерни за дозареждане във въздуха. Към момента се смята, че J-20 е изтребителят с най-голям обсег в света, като бойният му радиус е повече от два пъти по-голям от този на американските му аналози. Очаква се неговият наследник, разработван в рамките на програмата J-XX, да има обсег, който е почти два пъти по-голям от този на J-20.
