Без да го е заявявал като цел, Доналд Тръмп даде име и сложи начало на политическо движение в рамките не само на САЩ, но на света. Имам предвид стремежа на държавите да се защитят от ограничаването и орязването на суверенитета им, явяващи се като последица от глобализацията.

Първоначалната изненада, че именно Тръмп и то за САЩ, търси защита от ефекти от глобализацията, бе следствие от вкорененото убеждение, че те, като инициатори и главен фактор на този феномен, са и главният печеливш от реализацията му. Но заблуждение в случая няма. Именно първата роля на САЩ в глобализацията, предопределя и обстоятелството, че транснационалните компании - главно американски по потеклото си - подрязват най-първо от суверенитета на САЩ. За да утвърдят на тази основа своето решаващо влияние и върху останалия свят.

Продължаващите прояви на съпротива срещу политиката, която президентът Тръмп опитва да води в посоката на предизборните си обещания, подсказват, че сблъсъкът на интереси е много дълбок и ще има продължително влияние върху геополитическите процеси. Но анализите на загубата на суверенитет, особено при големите държави, като последица от глобализацията, остават далеч от обществеността, а и предизборната кампания на Тръмп не очерта ясна програма за това как явлението да бъде преодоляно.

Какво донесе в тази област изтичащият вече първи месец от президентството на Тръмп?

Продължава да отсъства доктрина, или открито обявена политическа програма по този проблем. Ролята им се изпълнява от заявяваното многократно от Тръмп, че на първо място ще поставя САЩ, интересите на САЩ, като дава да се разбере, че те не се припокриват с тези на една или друга транснационална компания, та била тя и американска. За реализацията на своята политика -"на първо място САЩ!" - Тръмп упорито и, бих казал, трескаво, търси съюзници. Този му стремеж определи и обсега и енергичността на серията лични срещи и телефонни разговори с няколко десетки лидери на големи, но и не толкова големи държави. С особено внимание и в САЩ, и по света бяха следени и се опитваше да бъдат оценявани контактите на Тръмп с Тереза Мей, Владимир Путин, Бениамин Нетаняху, Шинцо Абе, Ердоган, Меркел, Оланд и т.н. Може да се предполага, че усилията в тази посока - с кого и какво Тръмп ще опита да реализира в рамките на платформата си - "първо САЩ!" - ще продължат. Но това - засега поне - не обещава намаляване на непредвидимостта на тръмпизма. Не само защото САЩ не са разкрили съдържанието на своята политика в тази област, но и защото всеки от техните партньори ще опитва да приложи тръмпизма и като дял на своята собствена национална политика. Тръмп първи от западните лидери заговори високо за накърнения суверенитет и интереси на САЩ като последица от глобализацията. Но и останалите западни страни са жертви на същото явление. А що се отнася до Путин за Русия, и Си Цзинпин за Китай, те отдавна бяха назовали проблема, но от своя си гледна точка.

Надали може да се очаква, че с усилията на САЩ и известна група държави, ще бъде наложена просто някакъв тип реставрация. Т.е. ще бъдат отменени едни или други споразумения, ще бъдат отречени едни или други практики, въведени в рамките на глобализацията. Отделни случаи сигурно ще има. Някои от тях може да се окажат, и - както се казва - на място. Но цялостно връщане просто във времето и практиката преди глобализацията, е направо невъзможно. Защото тя е навлязла дълбоко в живота на съвременната цивилизация, защото и самите САЩ биха понесли големи загуби, дори и само ако се опита подобен ход.

При тези условия - поне на теория - има възможност не непременно САЩ, а някоя друга страна да бъде инициатор за някои от търсените промени и нови пътища за глобализацията. Със съответни, непредвидими засега, последици за геополитическите реалности. При подобно хипотетично засега развитие, тръмпизмът няма ли да се окаже в противоречие с принципа на Тръмп - "първо САЩ!"?

При невъзможността да се отговори засега на тези въпроси, остава като основание за надежда обещанието на кандидата за президент Тръмп да търси решение на проблемите като един истински бизнесмен - преговаряйки с партньорите и подлагайки идеите на проверката на практиката. Дали това ще бъде достатъчно, за да намери тръмпизма своя път?

Още по-ефикасна глобализация

В редица жизнено важни направления, решаването на проблемите не е възможно, освен по пътя на още по-напреднала и по-ефикасна глобализация.

Следователно, въпреки че тръмпизмът възникна като израз на недоволството от глобализацията, неговата реализация изглежда ще може да се осъществи само на основата на нова политика, на нови и социални, и технологични решения, които да осигурят ново издигане на равнището на тази същата глобализация. И засега поне, Доналд Тръмп манифестира амбиция да търси решение на този проблем не сам, а със съюзници.