Тръмп-Путин и ефектът на “Пренасочването”

Стряскаща е дисциплината в US медиите за недопускане на друго мнение освен зададената тема

В международните отношения не може да има пълна вяра

Дами и господа, искам да ви запозная с един от главните похвати в информационно-хибридната война, това е Пренасочването (Redirecting). Основно средство в информационното въздействие върху публиката с цел да бъде изместена темата на събитието към маловажна или напълно несъществуваща подробност с цел преориентиране на фокуса на вниманието, като по този начин се създаде съвършено друга представа за целите и резултата от даденото събитие.

Наистина няма по-показателен пример за прилагането на практика на тази тактика за информационно въздействие от начина, по който беше отразена срещата между президентите на САЩ и Русия в Хелзинки.

Това беше кулминацията на един процес започнат от водещи американски СМИ още по време на предизборната надпревара. Тогава от републиканския щаб на Тръмп разкриха, че е имало среща на ръководителите на 63 важни американски СМИ, където се е взело решение за координирани действия в отразяването на изявите на Тръмп и следване на обща тематична линия в публикуваните материали. На същото това станахме свидетели и сега. След пресконференцията в Хелзинки, американските СМИ обвиниха президента си, че той се е “продал”, “заел е страната на Русия” и не вярва на собствените си специални служби.

Естествено CNN поведе атаката. В репортажа си един от журналистите още тогава я определи в ефир като “позорна”. Последваха блиц-прекъсвания “breaking news” със заглавия “Тръмп отказа да вярва на своите специални служби пред Путин”, цитати на политически опоненти на президента и уволнени от него служители от ФБР, които определяха това като “мерзост” и “предателство на интересите”, “капитулация”. Друго издание, водещо непримирима борба с Тръмп, “Вашингтон пост” препечатваше всички, които критикуваха срещата и излезе със заглавие, че “Путин е получил всичко, за което си е мечтал”. “Ройтерс” излезе с паническото “Тръмп предаде САЩ” и публикува сенатора от Демократическата партия Чък Шумер, който заяви, че със своите изказвания на срещата Тръмп “укрепи позициите на нашите противници и така отслаби отбраната на САЩ и нейните съюзници”. “Хъфингтън пост”: Тръмп се е “продал на руснаците”. Коментаторът на “Ню Йоркър” Чарлз Блоу в своята колонка нарече Тръмп “предател и изменник” , Тръмп бил извършил “непростимо престъпление”, като е показал неспособност да се защити от Путин.

Накъде и без “Ню Йорк таймс”?! Вестникът подробно обяснява, че като е избягвал публично да обвини Путин в намеса в изборите, Тръмп е показал,че е негов човек. Изданието предостави трибуна на бившия директор на ЦРУ Джон Бренън, който отново повтори лайт-мотива си, че и този път Доналд Тръмп е извършил “държавна измяна”.

В прес-релийза на американските СМИ за срещата няма други заглавия. Задължителният за такава среща анализ какви са били предварителните цели, какво е обсъждано, как са протекли преговорите и какво ще бъде евентуалното развитие, на практика е подменен от тези внушения. Вместо компетентни анализи видяхме набиващ се на очи консенсус и единомислие в заглавията на водещите СМИ. Темите от срещата са пренебрегнати, а вниманието е пренасочвано към “предалия се на руснаците” Тръмп, все едно има договорка, а защо пък и да няма такава?! Прави впечатление и стряскащата дисциплина в американските СМИ за недопускане на друго мнение освен зададената тема за пренасочването. Нещо от времената на социализма в медиите, сякаш и там съществува някакво невидимо единоначалие, а защо пък и да няма?!

Това е на практика механизмът на Пренасочването. А ефектът е следният: Ако следите само заглавията на медиите може и да не разберете, че изобщо е имало и проведена среща и какво се е случило. Всички тези обвинения си вървят ежеседмично, не минава и ден без някой да ги подхване, няма никакво значение какво действително прави американският президент, какви реформи провежда, какви данъчни облекчения се въвеждат, как се защитава американския производител, няма никакво значение дали дори е в САЩ или в чужбина, в НАТО или в Лондон, пренасочването си върви - този е руски агент! - REDIRECTING… Каквото и да се случи, каквато и новина да се появи, следва - Пренасочване…”а вие нали помните, че Путин държи Тръмп със секс компромати?!”

Методът само на пръв поглед изглежда елементарен, всъщност е убийствено ефективен. Постоянно пренасочваното внимание, а оттам и директно влияние върху когнитивния (възприятивния) процес на съзнанието доведе до резултата, че публиката вече не помни какви бяха причините и целите на срещата, нито какви важни договори за стратегическия мир бяха коментирани. Посредством Пренасочването на зрителя му беше внушено, че са се появили вече нови “доказателства”, че президентът на най-мощната държава на света, САЩ е агент на Москва. Изменената чрез манипулацията бленда на оценъчния процес на съзнанието не е в състояние да отличи фактическата оценка от виртуално внушаваната. Най-добрият пример за резултативността на пренасочването може да се види в контраста на сухата статистика. За времето на своето управление от година и половина Доналд Тръмп е предприел най-много и най-агресивни действия спрямо Русия и нейните интереси от всички свои демократични предшественици.

По време на неговия мандат не само, че не беше признат Крим за част от Русия, нещо в което масовата публика почти е убедена,че тайно го е направил пред Владимир Путин, но и въведените санкции срещу Русия достигнаха рекордните 53. Дипломатическите скандали надминаха целият период след края на Студената война. Закриха се две руски дипломатически представителства - консулствата в Сан Франциско и Сиатъл. Бяха обявени за “персона нон грата” първо 30 дипломата, впоследствие 40 от посолството и 20 от руската мисия в ООН във връзка със случая “Скрипал”, още 20 от Брюксел в мисията Русия-НАТО и не беше дадено разрешение за изпращането на нови. Действия, които не посмя да си позволи изкарваната от американската преса за “ястреб” Хилъри Клинтън.

В Сирия бяха възобновени обвиненията за използването на химически оръжия от Асад. Бяха нанесени ракетни удари по сирийските военни обекти. Да припомним нерешителността на Обама и неговите “червени” линии, които уж никой не бивало да преминава. Година след това по същия неясен повод за химическа атака, но напълно ясна демонстрация за решителност бяха нанесени нови ракетни удари с двойно по-голямо количество, 105 ракети и този път в коалиция с Великобритания и Франция. Същата тази Франция, която застана категорично против другия “ястреб” Джордж У. Буш, когато той започна офанзивата си в Близкия Изток, Ирак 2003 г. Конфронтацията в Сирия достигна най-високата си точка, когато американските сили нанесоха преки поражения на руската частна военна компания “Вагнер”, нещо което никой не набирал смелостта да направи.

В политиката за Близкия Изток Тръмп ожесточи действията срещу другия руски съюзник в региона Иран. Излезе едностранно от ядреното споразумение и наложи отново санкции. Подкрепи недвусмислено каузата на Израел и премести посолството на САЩ в Йерусалим. Предостави оръжие за 400 млрд. щ. д. на другия ирански противник Саудитска Арабия. Независимо от критиките, някой напълно основателни на съюзниците от НАТО, на последната среща в Брюксел се взеха много важни решения. Под натиска не на някой друг, а на Тръмп се взе решение на практика възможностите на съюза да се увеличат двойно. Вече е напълно ясно, че достигането на 2% от БВП за отбрана от страните членки няма да бъде през 2024 г., а това ще стане с 5 години по-рано през 2019, най-късно 2020 г., а за предишния срок Доналд Тръмп им е приготвил нов рекорд от 4%.

Оставени на волята на собствените им правителства, европейските страни щяха да разтеглят достигането на тези параметри със столетия. Зад тези цифри стоят реални войскови съединения, оръжие и нова бойна техника, нови танкове, самолети, ракети, кораби и подводници. Маските отдавна са свалени и на всеки е ясно, че НАТО е насочено основно срещу Русия. Къде тук са предадени интересите на съюзниците и отбраната на НАТО е “подарена в ръцете на Путин”?! Пренасочване… Решението за даване на дата догодина за начало на процедура за приемане на Македония в НАТО също е директно противопоставяне на руската позиция против разширяването на НАТО на Изток. Такава заявка беше дадена и за Грузия. Започна активно саботиране на руско-германския газов проект “Северен поток-2”.

Ефектът на Пренасочването – Redirecting и влиянието му върху масовото съзнание е очевиден. Каква може да е защитата? Нещо, което беше коментирано по време на срещата в Хелзинки от руския президент Владимир Путин, че в международните отношения не може да има пълна вяра. Той на практика повтори американския президент Роналд Рейгън, попитан същия въпрос по време на срещите му с Горбачов, Рейгън беше запомнил една руска пословица и я повтаряше с неговия силен калифорнийски акцент: “Доуверяй,… но проуверяй!” Такова трябва да ни е и отношението към регулираното и монтирано съдържание в СМИ.

*Авторът е магистър по “Информационна сигурност” с магистратура “Информационно-хибридното противодействие в СМИ”.

Коментари

Задължително поле