Тръмп руши световния ред на Удроу Уилсън

Доналд Тръмп

В началото на януари 1918 г. американският президент Удроу Уилсън представя пред двете камари на Американския конгрес прословутия си план от 14 точки с военните цели, които САЩ трябва да преследват в Европа и Близкия изток. В документа той скицира също виждането си за новия световен ред, в който акцентът се поставя върху правото на самоопределение на народите. Но Уилсън отива още по-далеч: той пледира за свободна търговия, за прекратяване на тайната дипломация и създаване на Общество на народите.

С това още през 1918 г. в основни линии е нахвърляна рамката на бъдещия либерален световен ред, който предстои да бъде изграден след края на Втората световна война - под американско ръководство. Този нов световен ред тогава се налага включително и поради това, че много страни го възприемат и се присъединяват към него. Днес обаче той е поставен под заплаха, а основното действащо лице отново е американски президент.

„Доналд Тръмп е самотен играч. През последните 100 години не е имало друг американски президент, който да е поставял под въпрос основните принципи на американската външна политика така, както го прави сега 45-ият президент на САЩ“, казва Джон Купър, почетен професор от Университета на Уисконсин и автор на няколко книги за Удроу Уилсън.

До днес Уилсън е смятан за човека, поставил основите на американския интернационализъм. Той си извлича поука от ужасите на Първата световна война и стига до извода, че САЩ се нуждаят от външна политика, която залага на мултилатерализма и международното сътрудничество. Това си проличава ясно още в неговата пословута реч за войната от 1917-а. В нея Уилсън говори за нуждата от това, "светът да бъде направен безопасен за демокрацията". Рамката за такова международно политическо сътрудничество той е виждал в създаването на Общество на народите. Уилсън е искал такава международна организация, в която де факто всяка страна да има право на вето.

При управлението на Доналд Тръмп САЩ се оттеглиха от редица договори, постигнати в рамките на Обединените нации, както и от няколко органа на ООН.

„Включително заради националистическия си уклон, Тръмп може да бъде разглеждан като пълен антипод на Удроу Уилсън - казва Джон Купър. - Той иска да е едноличен лидер, да бъде силният на деня и да взема едностранни решения - според желанието и настроението си."

Не само по отношение на международната роля на САЩ Уилсън и Тръмп са на двата полюса. Също и по много оспорваната - и тогава, и сега - тема за миграцията. Уилсън заема ясна позиция срещу ксенофобията, която по време на Първата световна война се засилва срещу мигрантите и най-вече срещу бежанците, бягащи от войната в Европа. И когато Американският конгрес приема през 1917 г. Закон за ограничаването на миграцията, президентът Уилсън налага вето. Конгресът все пак прегласува ветото и приема мярката с 2/3 мнозинство, което показва колко силни са били настроенията срещу бежанците и мигрантите в Америка по онова време.

Паралелите и тук са видни, но с една съществена разлика: в лицето на Доналд Тръмп в Белия дом днес управлява президент, който не само не се противопоставя на ксенофобията, а точно обратното. И което е по-лошо: той използва цялата власт, с която разполага, в битката си срещу мигрантите без паспорти, като разделя семействата и ги връща обратно. Освен това той се опитва да ограничи миграцията и да намали рекордно броя на бежанците, които страната приема.

Двете му години в управлението са достатъчни за Купър да направи следния извод: "Ако Удроу Уилсън можеше да види какво прави Тръмп днес, това би го ужасило“.

Коментари

Задължително поле