В началото на седмицата турското правителство заяви, че прекратява споразумението за реадмисия на имигрантите, подписано с ЕС през 2016 г. Това съобщи министърът на външните работи на Турция Мевлют Чавушоглу в интервю за радиостанция TGRT. Дипломатът съобщи, че „тази мярка е свързана не само с неотдавнашните санкции, наложени от ЕС на Турция за провежданите от нея проучвания за газ в изключителната икономическа зона на Кипър“, но и с неизпълненото обещание от страна на ЕС за премахването на визовия режим за турските граждани, влизащи в ЕС.
„Споразумението за реадмисия и отмяната на визите трябваше да влязат в сила едновременно. Това не се случи. Прекратяваме споразумението за реадмисия“, каза министърът.
В съответствие със споразумението Турция се задължаваше не само да стане бариера по пътя „на арабите към Европа“, но и страна за приемането на имигрантите, които принудително бяха връщани от Стария свят. За услугата да приеме на своя територия ордите от Близкия изток, търсещи по-добър живот, ЕС обеща да плати на Анкара шест милиарда евро и да разреши на турците безвизов достъп до страните от Шенген.
Но безвизовият достъп бе съпроводен с редица уговорки и Турция трябваше да докаже, че отговаря на 72 условия, определени за нея от Брюксел. Сред тях бяха дежурните „гарантиране на правата на малцинствата (предимно сексуални)“, „свобода на словото и отказ от преследване по политически причини“, „гарантиране на независимостта на съдилищата“ и много други.
Тогава много европейски медии оповестиха, че „още през юни 2016 г. безвизовият режим за Турция може да стане реалност“. Оттогава обаче нищо не се промени и безвизовите пътувания за Турция изглеждат като недостижима мечта.
Но от 15 юли 2016 г. на Турция, въобще не u беше до изпълнение на европейските изисквания. Опитът за преврат принуди президентът Реджеп Ердоган да втвърди своето отношение към опозицията, а през март 2019 г. той дори се изказа в подкрепа на възстановяването на смъртното наказание в страната. Всичко това всъщност сложи край на перспективите за премахване на визите за Европа, за която присъствието на смъртното наказание в списъка с наказанията е нонсенс.
Възможно е Брюксел да не е много притеснен за несъстоялия се безвизов режим, а може би даже и да е въздъхнал с облекчение. Но изявлението на турската страна за прекратяването на споразумението за ограничаване на мигрантите сериозно безпокои ЕС. Това е един от възможните отговори на санкциите, наложени от Брюксел на Анкара за извършваните от нея проучвания за газ във водите на Кипър и е най-неочакваното и най-болезненото за Европа.
След подписването на споразумението през 2016 г. броят на имигрантите, пристигащи на гръцките острови, рязко спадна. Ако през лятото на 2015 г. в Европа (най-вече през сухопътната граница с Гърция и по вода до островите в Егейско море) през Турция пристигаха до 150 000 души на месец, след година тази цифра спадна до 50 000, а към началото на 2017 г. стигна до 3000 души на месец.
И сега пред новото ръководство на толерантния ЕС се появи проблем от ново цунами с нелегални имигранти и тази перспектива е много реална. Ердоган вече доказа своята решителност чрез придобиването на руската система за противоракетна отбрана С-400, въпреки най-жестокия натиск от страна на НАТО. Да отвори границите за мигрантите, за него не е трудно. Освен това парите, получени от ЕС, вече са изядени.
И изглежда, че в преговорите за продължаване на договора за ограничаване на бежанците, разговорът вече няма да бъде около количеството на новите компенсационни пари, а за газови местонаходища в близост до турската (непризната, но действително турска) част от Кипър. Позицията на Брюксел тук е слаба. Чавушоглу дипломатично помоли Брюксел да „действа като посредник“ в преговорите между Турция и Кипър, а не да взема страната на последния.
Сулейман Сойл, министър на турското министерство на вътрешните работи, бе още по-прям. Той намекна, че Турция може да използва контрола върху нерегламентираната миграция като инструмент за натиск върху Брюксел. „Очевидно е, че Европа ни остави сами да се оправяме с този въпрос. Одобрителното потупване по рамото престана да ни устройва. Ако Турция не беше предприела решителни мерки по онова време, нито едно европейско правителство нямаше да оцелее дори и шест месеца на нашествието на бежанците. Ако искате, може и даго пробваме (да отворим вратите към Европа)“, каза той.
Как реагира Брюксел на демарша на Турция? На практика с почти нищо. Европейската комисия чрез устата на упълномощения свой представител за връзки с пресата Наташа Берто се изказа в традиционния стил: „Момчета, нека живеем заедно“ и „Ние, вярваме, че и двете страни ще се придържат към подписания договор“.
Но Анкара не беше удовлетворена от позицията на Брюксел според германския уебсайт The World News Monitor, „Чавушоглу заяви в отговор, че страната му няма да бъде уплашена от обещанията да бъде изключена Турция от НАТО, защото тези заплахи априори не могат да бъдат реализирани“.
Държавите от ЕС не могат да се справят
„Ако ЕС разчита, че ние сме готови още 50 години да чукаме по вратата на блока в очакване да ни отворят, това няма да се случи. Ние разработваме новите принципи на нашата външна политика и ще информираме за тях в началото на август“, цитира думите на главния дипломат на Анкара турското издание „Сабах“.
Изглежда, думите на турския министър на вътрешните работи, че държавите от ЕС не могат да се справят с нахлуването на бежанците, ако турците отворят вратата към Европа, не са далеч от истината.
(Превод за “Труд” – Павел Павлов)