Търговията иска първо ум, второ пари, трето доверие

Атанас Димитров Буров (12 февруари 1875 - 15 май 1954)

Комунистите са хитри патки, но патки!

Атанас Буров е една от най-любопитните личности в политическия и обществен живот на Третото българско царство. Роден на 30 януари 1875 година в Горна Оряховица, Буров оставя трайна следа в нашата история като виден индустриалец, политик и държавник. След 9 септември 1944 г. е в опозиция, но комунистическата власт го осъжда на 20 години лишаване от свобода. Умира през 1954 г. в Пазарджишкия затвор, гробът му е неизвестен и до днес. Преди смъртта му журналистът Михаил Топалов (псевдоним на Михо Памукчиев) взима пространно интервю от него. То е публикувано за първи път във в. „168 часа“ през 1990 г. Поради непреходното историческо значение на казаното от Атанас Буров вестник „Труд“ публикува отново интервюто в поредица с продължение във всеки следващ брой

- Господин Буров, връщаме се на Свободния университет. Той беше ли училище за гениални търговци, фабриканти или мисионери на търговията в света?
- Нещо повече - беше висше училище за търговци и фабриканти - психолози. Психологията е супервисша наука. Който владее психологията, логиката, ораторското изкуство - както ти казах вече, най-висшето изкуство на света, - той ще владее света. Жан Жорес не напразно падна убит. О’Конел - в Англия, бе огромен на ръст, но и него го нападнаха в гръб и го повалиха с железни прътове и сопи... Тези мъже бяха психолози и схващаха духа на времето. В България - психолог, политик - както и да говорим, бе само един - Стамболов. Той пръв прозря, че България трябва да крачи уверено с чисто капиталистическа крачка, със Запада, а не с Изтока. И само Западът ще отвори банки в България, а не Изтокът. Русия се опита да основе клон на Волжко-Камската банка в България, но не успя. Дойче банк от Берлин, Винер-банк ферайн от Виена - обаче успяха. Появиха се Балканската банка, Генералната банка, Унгаробългарската банка. Стамболов има много грехове към България, аз го мразя и го презирам, но той бе тънък психолог и разбра простата истина - че без влогове и пари търговия не върви. А пари се печелят с ум и с пари. Умът напред, парата след него. Българското висше училище за свободни науки от „Свободния университет“ тъкмо това внушаваше, което в Америка го правят цели институти, в Англия цели колежи - науката да се печелят пари. Ако, вие, комунистите, отворите сега такова едно училище, г-н Памукчиев, ще спечелите. Ако не отворите - ще загубите. Защото вие сте хитри патки, но патки.

Търговията иска първо ум, второ пари, трето доверие - честна търговска дума. Руската политика си проби път в света, защото руските търговци - да, да, през времето на Сталин, държаха на търговската дума. Това е истината.

Аз съм следил техните търговски сделки като министър на външните работи през 1926-1931 година. Следил съм след това и техните дипломати. Те - като Максим Литвинов, като всички умни хора, бяха много любезни и много въздържани. Говореха, но криеха мислите си. Търгуваха, но пазеха в тайна сделките си. Не тръбяха, че имат злато и плащат само в злато - тяхната монета не се конвертираше. Конвертираше се златният им телец... Те имаха злато. И плащаха само в злато или в жито - също златен еталон.
В България злато няма. И няма да има. Русия злато има.

Аз, като поклонник на Матушка Русия, не съм губил никога вяра в нея. Нашата, Народната партия, бе поклонник на Русия.

Ние обаче никога не успяхме да се научим на едно нещо и от Русия, и от Запада - да търгуваме човешки, да държим на търговската дума. Тя е капитал. Тя е всичко - ние, при загуба, се отказваме от сделките, които сме подписали. А това убива доверието в нас.. Помня, през 1930 година, седем тютюневи фирми сключиха договори с Америка - да изнасят тютюни там. И американците им казаха: „В криза сме. Да намалим цената - ще ви дадем компенсация машини - за тонга. Ще ви дадем каквото искате - но да намалим цената.“
Нашите, без да се допитат до мен, отказват.

Американците пак ги молят - те държат на договорите си.
Нашите не държат на договора и не водят преговори.
И загубиха всичко.

Америка бе в криза, но не можеше без тютюн. А харман, харман без български тютюн не става. Той е незаменим. Ние, българите, диктувахме цените на световния пазар с ориенталски тютюни, защото биехме турци, гърци, сърби, италианци. Ако онези бяха дошли при мен и ме попитаха за съвет - щях да им кажа:
„Срещу 60 000 лева ще ви дам най-умния адвокатски съвет.“

Те щяха да намалят на 50 000 лева. Редно е. В търговията и умът се плаща, и съветът се плаща, всичко се плаща.
А аз бях готов и на 20 000 лева. Даже на 10 000 лева.

Но поставих шест пъти по-висока цена, защото това е търговско предлагане. Искаш много - пазариш се и вземаш малко.
Но вземаш... Та щях да им кажа тогава: „Господа - давайте. Продавайте. Отървайте се от вашите тютюни днес, а не утре. Днешното пиленце е за предпочитане пред утрешния гащат петел или тлъста ярка. Вземайте.“ И те щяха да ме разберат.

Но отиват при Анжело, банкера, търговеца. И той им казва:
- Дръжте се на цена. Те са вързани с договора. Няма случай - освен при фалит - американец да не плати по договора. За тях договорът е нещо свято, като конституцията. Конституцията се променя - договорът - никога.

И те се полъгаха. Послушаха го. И се разориха. Станаха просяци.
И кой спечели накрая, господин Памукчиев? Той, евреинът Жак Асеов. Търговецът на тютюни. Фабрикантът на цигари. Съдържателят на пет бара и на осем кабарета в Европа. Умният, ловкият евреин. Мъдрият политик и дипломат. Той надхитри наивните и прости български търговци, които смятаха, че знаят повече - не, никой не знае повече от евреина. Евреинът е учител на света по търговия.

(За моя най-голяма изненада Буров започва да декламира стихотворение на Христо Смирненски:
„Сказание има от Марка
обвито в мистична тъма...“)

- Вие знаете Смирненски?
- Той е гениален поет. И аз го чета с наслада.

- Какво най-много ви харесва у него?
- „Приказка за стълбата“ и „Червените ескадрони“.

- Защо „Червените ескадрони“?
- Защото там той казва онова, което всички вие, комунисти, вярвате и проповядвате. Наивната ви вяра е вложена там.

- И какво е това?
- Това е в края на стихотворението, където той казва: (цитирам по памет)
„И тогава вий слезнете от конете и земята целунете и възцарете вечна обич, вечна правда на светът“
И това ще ви погуби един ден - тази ваша вяра и глупост. Да възцарявате вечна обич, вечна правда на света. Няма обич, има интереси. Няма правда. Има сметки и интереси. Всичко е сметка. Всичко е интереси. И в живота. И в държавата. И в търговията. И в политиката.
В търговията няма евреин, няма българин, няма грък, няма турчин. Има продавач и купувач.

(Следва утре) 

Коментари

Задължително поле