Упадъкът на Запада

Пророчеството на Солженицин се сбъдва

Погледнете Америка безпристрастно. Какво виждате?

През юни 1978 г. Александър Солженицин произнесе в Харвард реч, озаглавена „Разпаднатият свят”. Тя беше посветена на възникването на „различните светове”, част от които бе и западното общество. От едната страна на разлома е свободата, която е впрегната да трупа с неутолима страст материални блага, като за Америка тя е най-високата ценност, стояща над всички останали. В центъра на това уравнение се намира човекът, защото над него няма никаква друга сила освен свободата. Резултатът от това е нравствена нищета, лутаща се в търсене на собствения си смисъл.

След речта на Солженицин „четвъртата власт” го обвини в „загуба на равновесие” и „болна душевност”. Солженицин си мислеше, че в САЩ можеш да говориш всичко, което мислиш, но се оказа, че демокрацията очаква да й се възхищаваш. Пресата написа: „Този титан не ни обича”. Беше ли прав Солженицин? Той виждаше позитивните неща в сърцето на Америка. „Постепенно пред мен започна да се разкрива другата Америка, истинското сърце на страната. Америка на малките градове, здравата Америка, за която аз мислех, подготвяйки тази реч”.

След 40 години ние вече може да си позволим разкоша да анализираме неговата реч. Според мен, Солженицин е постъпил прекалено деликатно, ако отчетем как в продължение на тези четиридесет години се утвърждаваха културните ценности на Америка. Аз нямам намерение яростно да защитавам тезата на Освалд Шпенглер за „Залезът на Запада”, защото постепенния упадък присъства във всяка пролука на нашия културен живот. Към ортодоксалността на упадъка се придържат университетите. Говорещите глави на ток-шоутата многократно повтарят едни и същи пошлости. А истината се разрушава от постмодерната вяра, че най-важно от всичко са дълбоките чувства, които идват от подсъзнанието. Да, важно е американците да четат Шпенглер, ако въобще четат нещо, но днес е много по-важно да се махнат културните филтри. Погледнете на Америка и Запада безпристрастно. Какво виждате? И защо виждате това?

(Със съкращения от сп. „Християнство и култура”, превод Христо Стефанов)

Коментари

Задължително поле