Учените по право и съдебната власт

Сега само депутати номинират кандидати за политическата квота в съвета

Съдебната власт в България има проблем с доверието на гражданите. Това е обективен факт, причините за който са различни.

Нуждаме се от мостове между третата власт и обществото, чрез които съдебната система да даде повече прозрачност и отчетност за своята работа, а обществото да научи и разбере обективните проблеми, но и успехите на тази система. Става дума за солидни, добре обмислени и предвидени в закон правни механизми. Крайният резултат от тях би следвало да бъде отваряне на съдебната власт и положителна промяна в обществените нагласи към нея.

Един от тях е включване на академичната общност като самостоятелен субект в процеса на номиниране на кандидати за членове на Висшия съдебен съвет. За целта е необходимо изменение на Закона за съдебната власт, което да предвиди право на академичната общност да предлага определен брой кандидати за 11-членната квота на Народното събрание в състава на съвета. За тази промяна не се налага изменение в основния закон, доколкото чл.130, ал.3, изр. второ от Конституцията не определя процедурата за избор на членове на ВСС, а препраща към реда, предвиден в закон.

Според действащия закон само народни представители могат да предлагат кандидати за т.нар. „политическа” квота на ВСС. Идеята за тази квота според българската, а и европейска теория и практика е в ръководния орган на съдебната власт да се осигури представителство на обществото чрез участието на външни експерти. Те трябва да внесат в работата на съвета специфични, „външни”, необременени от ведомствените интереси или стереотипи поглед и стратегия за развитие на органа и системата като цяло.

Предлаганото изменение надгражда тази идея. Чрез него възможност да бъдат кандидати, да представят концепции, да участват на достатъчно високо ниво в дискусията за работата и бъдещето на съдебната власт и най-вече със шанс да бъдат избрани за членове на основния ръководен орган в съдебната власт се сдобиват кандидати, номинирани от високообразована, но неполитическа по своя характер обществена среда, която е с мнение и капацитет и е „облечена” с общественото доверие. Самото право на учените да излъчват кандидати, а и евентуалният им избор, би създало среда за раздвижване дейността на съвета и би било гаранция за съобразяването й с обществените очаквания. Връзката между обществото и съдебната власт, която квотата на парламента във ВСС олицетворява, би била обогатена с подобно разрешение. Въпрос на чест, но и на умение на всяка държава е да въвлече утвърдени учени в създаването и провеждането на управленските политики в различните сектори.

Тази идея би могла да се осъществи с изменение на чл.19, ал.3 от ЗСВ, в който правото да правят предложения за членове на ВСС от квотата на Народното събрание да бъде предоставено, освен на народни представители, по подходящ начин и на академичната общност. Става дума за реална власт. Народното събрание няма да може да откаже да приеме тези номинации, документите на съответните кандидати, да изслуша и обсъди техните канцепции в конкуренция с тези на другите и преди всичко да подложи тези кандидатури на гласуване.

В това разрешение има много логика. Организираната българска наука датира отпреди съвременната българска държава. БАН е основана първоначално като Българско книжовно дружество през 1869 г. Науката е солидната основа на всяка държава и би трябвало да бъде естествен източник на кадри за отговорни позиции в структурата на публичната власт.

Академичната общност в България в сферата на правото и правораздаването има своите авторитетни организационни звена. Правото да номинират членове на ВСС би могло да бъде възложено на съвет на деканите на петнадесетте лигитимни юридически факултета в страната, в който да участва и представител на Института за държавата и правото при БАН. Като неформална структура такъв съвет съществува и в момента.

Условията, на които следва да отговарят предложените по този ред не бива, а и не могат да бъдат по-различни от предвидените в Конституцията и ЗСВ – юристи с високи професионални и нравствени качества, които имат най-малко петнадесетгодишен юридически стаж. Разбира се това не изключва възможността самата общност да предвиди завишени или други условия /двадесет години стаж, определена научна степен или звание и др./.

За да имат тежест предложените по този ред кандидати при обсъждането и при самия избор на ВСС е добре броят на номинираните да бъде ограничен до три или пет. Тъй като предложенията следва да бъдат по колегии при първия вариант може да се предлагат трима кандидати за съдийската и двама за прокурорската колегия, а при втория съответно двама за съдийската и един за прокурорската колегия.

Кандидатите, предложени по този ред също, както и останалите, трябва да бъдат издигнати до два месеца преди избора. За тях следва да са относими и всички права и задължения по чл.19 и чл.19а от ЗСВ, характерни за останалите кандидати. Това предполага наличие на писмено предложение от оправомощения орган, към което се прилагат подробни мотиви, писменото съгласие на предложения както и справка за кариерно и професионално развитие. В определените срокове кандидатът следва да представи писмена концепция за работата си като член на ВСС, която следва да бъде обсъдена от специалната комисия на парламента, ведно с изслушването му.

Изискуемото мнозинство за избор на предложените по този ред също следва да е предвиденото в Конституцията и относимо към всички кандидати – две трети от общия брой народни представители. Гласуването се осъществява поотделно за всеки предложен кандидат.

Примери за подобен механизъм за гарантирано участие на представители на академичната общност в избора на ръководния орган на съдебната власт има в редица европейски страни. Чл.104 от Конституцията на Италианската република предвижда италианският парламент да избира една трета от основните членове на Висшия съвет на магистратурата, но само измежду редовните университетски професори по право или адвокати със стаж не по-малко от петнадесет години.

Време за приемане на неоходимите изменения в ЗСВ от 44-то Народно събрание има. Излъчването на новите 22 изборни члена в състава на ВСС следва да е приключило до един месец от изтичане мандата на действащия състав т.е. до м.септември 2017г. Самата процедура по избор би траела около три месеца.

Подобряването на качеството на работа на една система е процес. Често той изисква нетрадиционни решения. С резултатите от работата си българската наука е заслужила доверие. Въпросът е ще има ли воля, за да бъдат потърсени предлаганото, а и други нововъведения, които да дадат ново доверие на важен елемент на държавата като съдебната власт.

 

*Авторът е доктор по право, неформален експертен форум „Право и справедливост”

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (1)

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.