На 20 ноември 2019 да почерпят

Дневен хороскоп на Алена за сряда, 20.11.2019

17 вече са задържаните при акция срещу наркоразпространението в София

Създадоха материал за хидрокостюми срещу ухапвания от акули

България е в топ 3 в ЕС по строителство

Папа Франциск замина за посещение в Тайланд

Чуждите инвестиции нараснаха със 152% Задгранични компании изтеглят капитали от страната

Цената на „Гражданска” нараства до 400% за шофьори с нарушения По-скъпа застраховка за 21 км/ч превишение на скоростта

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ в сряда, 20 ноември 2019

Двама души загинаха, падайки в дупка с вряла вода на пътя в Русия

Застреляха в гръб бургазлия до езерото Вая (обзор) Убитият бил криминално проявен

Украйна ще строи град на Луната

5G мрежата е опасна колкото кафето

Разменяме изложби с Ермитажа 5 години напред Министерство на културата на визита в Москва

Режим на водата в 6 области в страната

Учени откриха нов човешки прародител Останки от човекоподобна маймуна на 11,6 млн. години са намерени в Германия

Международен екип от учени от Германия, Канада, България и Съединените щати откриха скелетни останки от човекоподобна маймуна на 11.62 млн. години. Откритието, направено в Германия, коренно променя представите ни за ранната еволюция на човешкото семейство.

На 6 ноември списание NATURЕ публикува описание на човекоподобна маймуна, нов род и вид, от късния миоцен. Откритието на неизвестения досега примат, движещ се на два крака, милиони години по-рано, отколкото се смяташе, променя научните представи, че цялата човешка история и предистория е свързана само с Африканския континент, съобщиха от БАН.

Фосилните останки на новия за науката род и вид Danuvius guggenmosi са намерени от екипа на проф. Мадлен Бьоме от Университета в Тюбинген, в глинестите отложения до Хамершмиде (района на Алгау) в Бавария. Водещите автори на статията проф. Мадлен Бьоме от Университета в Тюбинген, проф. Дейвид Бигън от Университета в Торонто и проф. Николай Спасов от Националния природонаучен музей при БАН наричат рода “Данувиус” на името на келтско-римския бог на река Дунав, поради близостта на палеонтологичното находище Хамершмиде до изворите на Дунав. При разкопките в Хамершмиде екипът на проф. Бьоме попада на уникална находка от почти 40 кости, принадлежали на четири индивида – един мъжки, два женски и едно младо същество. Най-пълен е скелетът на мъжкия индивид. Неговите пропорции са сходни с тези на шимпанзето бонобо. Благодарение на запазени кости от крайниците, от пръстите и прешлените, изследователите са успели да възстановят начина, по който Данувиус се е придвижвал.

В сравнение с днешния човек, Данувиус е бил доста по-дребен, достигал е на височина около 1 м. Изчисленията, направени по данни от бедрени кости сочат, че женският индивид е бил около 18 килограма, а мъжкият – около 31 килограма. Имал е плосък и широк гръден кош и удължени поясни прешлени, по-скоро като при човека, което допринася за поставяне на центъра на тежестта над изправените бедра, при придвижване на два крака.

Изводът на изследователите е, че човешкият вървеж на два крака вероятно се е появил, макар и за придвижване по дърветата, преди повече от 12 млн. год.

Още от времето на Дарвин човешката еволюция и тази на нашите роднини, съвременните големи човекоподобни маймуни (орангутана, горилата и шимпанзето), биват активно дискутирани. Един от основните спорни въпроси е този за произхода на изправената походка на човека: дали произлиза от четирикраки дървесни предци сходни по придвижване на маймуните, които стъпват на дланта си, или от предшественици, придвижващи се по дърветата като орангутана, предимно с помощта на предните крайници, или от такива, които по земята се придвижват подобно на шимпанзето, опирайки се на подвитите си пръсти на ръцете. През последните 150 години редица хипотези са били предлагани в това отношение, но до момента палеонтологически доказателства практически липсваха.

Най-вероятно Данувиус се е придвижвал изправен на двата си задни крака по почти хоризонталните клони на гигантските дъбове, които са растели тогава. „Можем да кажем, че той е тази изходна форма, от която по-нататък започва, от една страна, еволюцията на човекоподобните маймуни, които живеят днес, а от друга страна – еволюцията на линията, водеща до съвременния човек“, казва проф. д-р Николай Спасов.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.