Файез ал-Сарадж - В окото на циклона

Няма да позволим Либия да продължи да се спуска към хаоса и след като имаме официалната молба от страна на Триполи да им окажем военно съдействие, ще го направим. Така най-общо могат да бъдат обобщени думите на турския президент Реджеп Тайп Ердоган, който в петък миналата седмица обяви, че с откриването на новата парламентарна сесия на Меджлиса през януари ще внесе законопроект, който да легитимира намесата на Турция в продължаващия вече пет години конфликт в разпадащата се от осем бивша Джамахирия.

И не случайно казваме да “легитимира”, защото подобно на мнозина други международни играчи от региона на Близкия Изток и отвъд, Анкара е с единия крак вътре от много време. Според утвърдени международни наблюдатели и дипломати индиректната намеса на Турция на страната на международно признатото правителство на националното единство в Триполи, водено от премиера Файез ал-Сарадж, срещу силите на базирания в Бенгази маршал Халифа Хафтар, само за последните шест месеца е превърнала либийския конфликт в първата война в новата история на човечеството, която се води ексклузивно с ескадрили от бойни безпилотни самолети (т.нар. “дронове”).

По данни на ООН от юни насам над територията на Либия са извършени над 900 мисии на дронове, снабдени от Анкара за войските на правителството в Триполи, и от Обединените арабски емирства (ОАЕ) за армията на Халифа Хафтар. Последният се ползва също така и с подкрепата на съседен Египет, Саудитска Арабия, Русия и чат-пат Франция, макар че за последното в Париж отричат колкото и в Москва. Единствените, които привидно не се крият, защото никой не ги обвинява, са в Китай, защото Пекин си продава открито дронове по 2 млн. долара единия на Абу Даби и въобще не им дреме на китайците, кой за какво ги използва и на кого ги подарява. Стига хем да си тестват технологиите, хем и да им плащат за това. Така че, как да ги вини човек, че са изконно търговци по душа. А пък турските модели бойни безпилотни самолети “Байрактар ТБ2”, с които от юни насам Анкара снабдява правителството на Файез ал-Фарадж за по 5 млн. долара парчето, се произвеждат от едноименната компания собственост на зетя на Реджеп Тайип Ердоган, Селджук Байрактар. За “алъш-вериша” от нашия край на света повече коментар не е необходим.

Но да се върнем в Либия. Едновременно на модерните технологии в директния конфликт, в сраженията от поредната офанзива на войските на Хафтар срещу Триполи, която започна на 12 декември, участват въоръжени милиции и формирования с не повече от по 400 души, някои от които понякога се сражават и за двете страни в конфликта. Публикации в западната преса от ноември твърдяха че на терен има и около 200 предислоцирани от Сирия руски наемници от свързания с Кремъл ансамбъл от военни самодейци “Вагнер”, воюващи на страната на Бенгази, които обвинения Москва разбира се отхвърли. Въпреки снимки в медиите от ноември миналата година, показващи на една маса в Москва маршал Хафтар, руския министър на отбраната Сергей Шойгу и директора на “Вагнер” Евгений Пригожин, наричан още “готвачът на Путин”, заради близостта му със същия.

Обявената от Ердоган бъдеща военна намеса в Либия в защита на правителството на Сарадж извежда Турция в светлината на “единствен официален пазител” на международния правен ред в Либия, който от края на 2015 г. признава властите в Триполи като единствената легитимна власт в страната. И също така го изправя срещу Кайро и Рияд от една страна, в претенциите за регионална сила, и срещу Франция и най-вече Русия, в тези за омиротворител на Магреба.

Още повече, че Файез ал-Сарадж зове за международна подкрепа още от началото на първата офанзива на силите на Халифа Хафтар на 4 април и оттогава я получава, макар и прикрито, основно опонента му. Генералният секретар на ООН Антонио Гутериш беше в Триполи ден преди началото на атаката, за да посредничи за подписването на мирно споразумение, на което бившият довереник на полковник Муамар Кадафи и на ЦРУ на САЩ практически се изсмя. И както вече разказахме през април за житието и битието на маршал Хафтар, да споменем в края на годината и за опонента му. Та всичко да си дойде на мястото.

Файез ал-Сарадж е роден в Триполи на 20 февруари 1960 г. в семейство от турски произход. Баща му Мустафа е заможен земевладелец и министър по време на либийската монархия, свалена от революцията на Кадафи през 1963 г. Файез завършва архитектура и градоустройство в университета в либийската столица през 1982 г. и по време на Джамахирията работи в министерството на градското строителство. След падането на режима на Кадафи е избран за депутат през 2012 и преизбран през 2014 г. Година по-късно, в резултат на постигнато с международно посредничество мирно споразумение между враждуващите тогава два лагера в Триполи и Тобрук, на 17 декември 2015 г. Сарадж е избран да оглави правителство на националното единство.

 

Петролни долари за дронове

Въпреки продължаващият вече пета година конфликт, Либия продължава да изнася по 1,3 млн. барела петрол на ден, по официалните канали и данни. Предвид че основните преработващи мощности на страната се намират в околностите на Триполи, това сигурно обяснява откъде правителството на Файез Сарадж намира по 5 млн. долара за всеки дрон, закупен от Ердогановия зет. Пък припомня споразумението подписано между Анкара и Триполи в края на ноември, което преразчертава международните граници между тях в Средиземно море. С тях и претенциите на Анкара за достъп до газови и петролни находища, което според Атина, Тел Авив и Кайро е в ущърб на интересите на Гърция, Израел и Египет.

 

За него

Потърси помощ от САЩ

Стратегията на Сарадж в търсенето на подкрепа от САЩ е в три посоки. На първо място той настоява, че Вашингтон вече си сътрудничи успешно с неговото правителство в борбата с тероризма с видими резултати. На второ, той посочва, че американски компании биха могли да се облагодетелстват от възможностите, които предоставят либийските сектори на енергетиката, инфраструктурата и сигурността, ако войната с Хафтар бъде прекратена. И на последно място той предупреждава, че отсъствието на Америка може да превърне Либия в бойно поле за прокси-войни на други играчи, подобно на Сирия.

Джош Рогин, “Вашингтон Поуст”, през септември т.г.

 

Не покри очакванията

Неизказаната истина е, че и министър-председателят Ал-Сарадж, и маршал Хафтар трябва да бъдат принудени да отстъпят крачка назад. Въпреки усилията на ООН, избраният министър-председател на правителството на националното единство не покри очакванията от него, едва успявайки да ръководи едно доста нестабилно и неефективно правителство. От там и заключението, че докато е напълно способен да води страната към нов политически процес под егидата на ООН, не може да представлява политическото є бъдеще и не трябва да се надява да ръководи бъдещо обединено правителство.

Рикардо Редели, Център за Близкоизточни изследвания, Милано

 

Конфликтът с Хафтар го определя

Контрастът между Ал-Сарадж, който няма собствена армия и е неспособен наистина да контролира територията на страната си, и Хафтар, който точно обратното - обедини Източна Либия и изтласка ислямистите от най-важните градове - е един от елементите, които най-ясно характеризират управлението на му.

Мауро Инделикато, италиански журналист

Коментари

Задължително поле