Петър Москов: Натискът на здравния министър върху другите структури от системата не може да се счита за проблем

България ще бъде домакин на съвместен бизнес форум с организацията за външна търговия на Япония

КЗП съди девет фирми за бързи кредити

Социалните ще търсят други роднини или приемно семейство на близнаците от Пловдив

Председателят на Държавната комисия по стокови борси и тържища: Не очаквам цените да се повишат спекулативно около Великден

Сергей Игнатов избран за ректор на частен университет във Вилнюс

ТИР се запали на магистрала “Тракия” Няма информация за пострадали хора

3,5 години затвор за рапър от остров Майорка, възхвалявал тероризма

3-годишните близнаци, чиято майка беше арестувана, остават под лекарско наблюдение

Северна Корея е отменила в последния момент уговорена среща с Майк Пенс

Претърсват имота на мъжа, който стреля по полицаи в село Орешник

Във Франция арестуваха трима души, заподозрени в съучастие в атентатите в Каталуния

Венецуела започва продажба на своя криптовалута

Доналд Тръмп е поискал изготвянето на доклад относно възможните нарушения на договор от страна на Русия

Кралица Елизабет Втора за пръв път присъства на Лондонската седмица на модата

Фейсбук страница се бори с чуждиците в езика ни „Как беше на български?” припомня красотата на българската реч

Много от професиите днес са свързани с английски език и затова се стига до абсурда да си говорим на полуанглийски – полубългарски.

„Сърадвам се“ и „кривол“ са от забравените думи

Фейсбук страница ни учи да запазим пъстротата на българския език, като употребяваме предимно наши думи вместо чуждици. „Как беше на български?” е инициатива, създадена през август тази година и цели да привлече последователи, обединени от любовта към родния език.

Проектът е на агенцията за маркетингови и корпоративни комуникации Knowbox, целият екип участва в него – журналисти, пиар специалисти, хора, които се занимават с обществена комуникация, обясни за “Труд” Доротея Николова, пиар специалист в агенцията.

Екипът избира да създаде страницата във фейсбук, защото именно в социалните мрежи се раждат голяма част от тенденциите. Както казва Доротея, фейсбук е мощен социален фактор и модата в много отношения се ражда там. “Хората много се влияят едни от други и там е полето, на което можем да потърсим повече съмишленици, да ги провокираме заедно да се погрижим за езика си и да се забавляваме”, казва пиар специалистката и допълва, че във всяка публична реч трябва да бъдем внимателни към изказа си, защото го превръщаме в мода.

Всеки от създателите на инициативата работи в своята сфера и приема проекта като лична и обществена кауза: “Не можем да си позволим целодневно да работим по него, затова го правим, когато успеем да откраднем няколко минути и смятаме, че си заслужава”.

Целта на екипа на “Как беше на български?” е не чуждиците да изчезнат напълно, а да бъдат алтернатива, без да изместват думите от родния език. “Много от професиите днес са свързани най-вече с английския език и се стига до абсурден момент, в който започваме да си говорим на полуанглийски – полубългарски. Когато се замислим и си кажем: “Как беше това на български?”, осъзнаваме, че тези небрежно навлизащи в речта ни чуждици заемат мястото на съществуващите утвърдени български думи”, обяснява Доротея.

В страницата “Как беше на български?” публикациите са в няколко рубрики. Една от тях се казва “Чуждицата”, в нея намират място думи и изрази, навлезли от чужди езици и тяхната алтернатива на български. Пример за това са думите “съпорт” и “подкрепа”, “феърплей” и “спортсменство”, “по дефолт” и “по подразбиране”. “Ползваме чуждиците по дефолт и не обръщаме внимание, че по подразбиране забравяме езика си”, пише в една от публикациите в страницата.

В друга от рубриките пък екипът припомня думи, които са забравени и изчезнали от езика ни като “кривол” – “завой”. “Друг пример е “сърадвам се”, която дава и ново поле за размисъл доколко можем да сме съпричастни и към чуждата радост, а не само към чуждата мъка”, пояснява Доротея.

Включени са и български думи, които нямат аналог на друг език като “чушкопек”, “маймунджилъци”. Потребители също имат възможност да дават идеи чрез коментари или лични съобщения в страницата на инициативата, техните предложения се добавят в рубрика “Вашите хроники”.

Над 4000 потребители са последвали страницата на инициативата от създаването й досега. “Вече започнаха да споделят публикациите ни и харесват статусите, някои от тях дават предложения, които се оказват добри попадения”, разказва Доротея.

Екипът се старае да привлече вниманието на аудиторията чрез закачливи постове в социалната мрежа. “Искаме по игрови, приятен и закачлив начин, без да нагрубяваме никого, да припомняме, че има алтернатива на тези чужди думи и така да провокираме хората да се замислят и да започнат да използват по-малко тези нахални натрапници чуждиците”, уточнява Доротея Николова.

Тя се надява все повече хора да харесат и да се присъединят към инициативата: “Всички, които се вълнуват, могат да участват като част от обществената дискусия, заедно да се забавляваме и да творим езика си занапред”.

 

Лили Иванова съживява думата „благодаря“

Когато екипът започва инициативата, прави интервю с професор Владко Мурдаров от Института по български език към БАН. Той казва, че думата „мерси“, както и много други чуждици, влиза в езика ни, защото е по-кратка в сравнение с “благодаря“. Професорът обяснява, че е е имало период, когато „мерси“ се употребявала в 90% от случаите и „благодаря“ е била на ръба да бъде забравена”. Благодарение на Лили Иванова, която се обръща към публиката си с “благодаря”, думата се връща в употреба и е валидна и до днес.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (1)

  1. Kato izobretish televizora si go krusti Kutia za teatro, kato si typ si tray каза:

    Tova e nai vajnoto – dali dumite sa na BG ali na EN ili na drug ezik – ezika e za komunikacia! Vajnoto e da se razbira kakvo se kazva. I da se izpolzva pravilno informaciata. Vse shte se nameri nyakoi primitiv, koito da se vulnuva dali dumata da e kibrit ili drasni prutzni klechica. Jalka rabota. Horata suzdavat nauka, tvoryat novi neshta. Tuk v BG se ezat na maimunica, chujdici – no ne I da rabotyat za suzdavaneto na neshto smisleno. I zakonomerno si jiveyat mizerno.

Отговорете