Дидо от Д2 се класира за финала на „Фермата“!

Учени от БАН предлагат нов психотест за шофьори

Заев: Армията на Косово се появява в неподходящо време

В 75 училища у нас вече няма хартиен дневник

Турската армия готова за операция в Сирия Ердоган: САЩ да изтеглят кюрдите

Борисов: Нито веднъж не съм застанал срещу решение на президента Май месец ще има европейски избори и ще видим кой колко струва, каза премиерът

По 12 години затвор за мъжете, измъчвали таксиметров шофьор във Врачанско

Задължителна ясла за деца от гета в Дания Неспазването на закона лишава от детски надбавки

Министерството на културата официално се присъедини към проекта ТРАДУКИ

Меркел подкрепи мерките на Макрон за справяне с протестите

Шокиращи сметки за топла вода изненадаха търновци

Никола Василев е новият изпълнителен директор на БДЖ

Ирландският парламент разреши абортите

Биг Бенд- Благоевград и музикално училище „Престо” подариха коледен концерт на жители и гости на града

Харчим 275 лв. на човек за празниците Цените са със 7-11 на сто по-високи спрямо миналата година

Фейсбук страница се бори с чуждиците в езика ни „Как беше на български?” припомня красотата на българската реч

Много от професиите днес са свързани с английски език и затова се стига до абсурда да си говорим на полуанглийски – полубългарски.

„Сърадвам се“ и „кривол“ са от забравените думи

Фейсбук страница ни учи да запазим пъстротата на българския език, като употребяваме предимно наши думи вместо чуждици. „Как беше на български?” е инициатива, създадена през август тази година и цели да привлече последователи, обединени от любовта към родния език.

Проектът е на агенцията за маркетингови и корпоративни комуникации Knowbox, целият екип участва в него – журналисти, пиар специалисти, хора, които се занимават с обществена комуникация, обясни за “Труд” Доротея Николова, пиар специалист в агенцията.

Екипът избира да създаде страницата във фейсбук, защото именно в социалните мрежи се раждат голяма част от тенденциите. Както казва Доротея, фейсбук е мощен социален фактор и модата в много отношения се ражда там. “Хората много се влияят едни от други и там е полето, на което можем да потърсим повече съмишленици, да ги провокираме заедно да се погрижим за езика си и да се забавляваме”, казва пиар специалистката и допълва, че във всяка публична реч трябва да бъдем внимателни към изказа си, защото го превръщаме в мода.

Всеки от създателите на инициативата работи в своята сфера и приема проекта като лична и обществена кауза: “Не можем да си позволим целодневно да работим по него, затова го правим, когато успеем да откраднем няколко минути и смятаме, че си заслужава”.

Целта на екипа на “Как беше на български?” е не чуждиците да изчезнат напълно, а да бъдат алтернатива, без да изместват думите от родния език. “Много от професиите днес са свързани най-вече с английския език и се стига до абсурден момент, в който започваме да си говорим на полуанглийски – полубългарски. Когато се замислим и си кажем: “Как беше това на български?”, осъзнаваме, че тези небрежно навлизащи в речта ни чуждици заемат мястото на съществуващите утвърдени български думи”, обяснява Доротея.

В страницата “Как беше на български?” публикациите са в няколко рубрики. Една от тях се казва “Чуждицата”, в нея намират място думи и изрази, навлезли от чужди езици и тяхната алтернатива на български. Пример за това са думите “съпорт” и “подкрепа”, “феърплей” и “спортсменство”, “по дефолт” и “по подразбиране”. “Ползваме чуждиците по дефолт и не обръщаме внимание, че по подразбиране забравяме езика си”, пише в една от публикациите в страницата.

В друга от рубриките пък екипът припомня думи, които са забравени и изчезнали от езика ни като “кривол” – “завой”. “Друг пример е “сърадвам се”, която дава и ново поле за размисъл доколко можем да сме съпричастни и към чуждата радост, а не само към чуждата мъка”, пояснява Доротея.

Включени са и български думи, които нямат аналог на друг език като “чушкопек”, “маймунджилъци”. Потребители също имат възможност да дават идеи чрез коментари или лични съобщения в страницата на инициативата, техните предложения се добавят в рубрика “Вашите хроники”.

Над 4000 потребители са последвали страницата на инициативата от създаването й досега. “Вече започнаха да споделят публикациите ни и харесват статусите, някои от тях дават предложения, които се оказват добри попадения”, разказва Доротея.

Екипът се старае да привлече вниманието на аудиторията чрез закачливи постове в социалната мрежа. “Искаме по игрови, приятен и закачлив начин, без да нагрубяваме никого, да припомняме, че има алтернатива на тези чужди думи и така да провокираме хората да се замислят и да започнат да използват по-малко тези нахални натрапници чуждиците”, уточнява Доротея Николова.

Тя се надява все повече хора да харесат и да се присъединят към инициативата: “Всички, които се вълнуват, могат да участват като част от обществената дискусия, заедно да се забавляваме и да творим езика си занапред”.

 

Лили Иванова съживява думата „благодаря“

Когато екипът започва инициативата, прави интервю с професор Владко Мурдаров от Института по български език към БАН. Той казва, че думата „мерси“, както и много други чуждици, влиза в езика ни, защото е по-кратка в сравнение с “благодаря“. Професорът обяснява, че е е имало период, когато „мерси“ се употребявала в 90% от случаите и „благодаря“ е била на ръба да бъде забравена“. Благодарение на Лили Иванова, която се обръща към публиката си с „благодаря“, думата се връща в употреба и е валидна и до днес.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (1)

  1. Kato izobretish televizora si go krusti Kutia za teatro, kato si typ si tray каза:

    Tova e nai vajnoto – dali dumite sa na BG ali na EN ili na drug ezik – ezika e za komunikacia! Vajnoto e da se razbira kakvo se kazva. I da se izpolzva pravilno informaciata. Vse shte se nameri nyakoi primitiv, koito da se vulnuva dali dumata da e kibrit ili drasni prutzni klechica. Jalka rabota. Horata suzdavat nauka, tvoryat novi neshta. Tuk v BG se ezat na maimunica, chujdici – no ne I da rabotyat za suzdavaneto na neshto smisleno. I zakonomerno si jiveyat mizerno.

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.