Из историята на риболова

Начало преди 15 хиляди години

Развитие на инструментите и способите през вековете

Поуки от епохата на късния палеолит

Риболовът има около 15 хилядолетна история. В далечната епоха на късния палеолит той малко се е отличавал от лова. Аборигените на Европа, Азия, Африка тогава са употребявали примитивни копия от дървета или животински кости. Понякога им слагали остри каменни накрайници. Изобретяването на лъка и стрелата /преди 12-13 хиляди години / усъвършенствало начините на риболов.

В новокаменния век се появили нови ловни способи, по-специализирани станали оръдията на първобитните риболовци. При разкопките на селища от онова време, разположени край бреговете на малки реки, археолозите и сега намират костени харпуни със зъби за улов на едри риби.

Някои сцени из живота на древните риболовци са запечатани от неолитните художници по скалите на Карелия, Урал, Сибир. Тук могат да се видят първите рибарски лодки. На една от карелските скали се е запазило ясно изображение на достатъчно голям такъв съд. Личи как се е устремил в гоненето на някакво морско животно.

Най-разпространен метод бил използването на различни заприщвания, заграждения на малки реки и притоци. Интересна находка открили група уралски археолози. На древна рисунка, изписана на гладка скала край неголямо езеро /разположено недалеч от Челябинск/, се запазило подробно художествено описание на риболовна технология от онова време. Ако се съди по рисунката, плитката част на езерото била заградена със специален плет. През него имало и проход, който в определен момент можел да се затваря. И възрастни, и деца влизали във водата и правели плътна верига на съответно разстояние от заграждението. По команда всички се отправяли към входа на капана, пляскайки по водата със специални лопатки. Когато изплашената риба се втурвала в ограденото място, входът се затварял. И така хората с ръце хващали рибите и ги изхвърляли на брега. Според сведенията на етнографите, подобен ловен способ и досега съществува на някои места в Африка, Океания и Латинска Америка.

С настъпването на бронзовия век, а след това и на железния, хората почнали да използват малки кукички с влакна. Вероятно някъде в началото на първото хилядолетие преди новата ера се сложило началото на употребата на стръв. 200-300 години след това риболовната кука окончателно приела формата, която без изменения доживяла и до наши дни.

Развитието на мореплаването и нарасналото потребление на риба довело до появяването на мрежи и специализирани флотилии. Промишления риболов се разпространил и в най-широки мащаби. За това разказват археологическите находки. Обемът на съдовете за осолена риба, откривани при разкопките на античните градове, потвърждават високото развитие на риболова в Стария свят. Интересно е и друго: към древноримската епоха се отнасяли и първите опити за рибовъдство-развъждането на риба в специално устроени водоеми, басейни със сладка или морска вода. Нерядко стопаните имали по няколко отделни водоема, във всеки от които се развъждали различни видове риби. Античният автор Варон даже сравнява такива „ферми” с палитрата на живописеца, използващ различни цветове. Колко много пъстрота е имало там! Понякога водоемите са се съединявали чрез специални канали с морето. По този начин при приливите и отливите морската вода в тях е могла да се сменява.

Разбира се, подобни „новаторства” по онова време не получили широко разпространение и естествено не били свързани с грижата за запазване на земните рибни богатства. Целта на това рибивъдство е била да задоволява гастрономическите увлечения на господарите-робовладелци. Въпреки всичко идеята за създаване на своеобразни рибни стопанства е била едно от завоеванията на човешкия ум. Наистина, трябвало да минат почти две хилядолетия, за да придобие тя такъв вид, че да бъде в интерес на цялото човечество.

„Санитари” на природната среда

Няма да е излишно, ако припомня голямото значение в наше време на биологичните методи за борба с плевелите и насекомните вредители. Търсят се най-различни форми. По-ефикасни, по-ефективни. Всички знаем причината за това: колкото и да е резултатна в растителнозащитен аспект, химизацията в селското стопанство си остава нож с две остриета.

Не случайно отдавна вече на фазаните и яребиците е дадено прозвището „санитари” на природната среда. Близо ¾ от храната на тези красиви представители на родната птича фауна представлява плевелни семена и пакостни насекоми. Според някои специалисти само 2% се пада на полезни култури /и то предимно на оронени и разхвърляни зърна/. С активната си „деятелност” тези птици се оказват ревностни врагове на селскостопанските вредители.

Фазаните лакомо ядат опасните колорадски бръмбари, хоботници, телени червеи, мухи, калинки, полски скакалци и т.н. Не прощават даже и на мишките. Годишната норма на един екземпляр е над  4 килограма семена от бурени и от още толкова насекоми. Представете си какво огромно количество вредители бива унищожавано от близо 300 000 фазана, обитаващи нашите гори и поля.

Яребиците не са по-малко дейни. Те се справят успешно с цвекловите хоботници, листоядните бръмбари, мухите, личинките на колорадския бръмбар, дребните скакалци и т.н. Ядат ненаситно и различните видове плевелни семена. Ежегодно една птица консумира средно между 3 и 5 кг. насекоми и над 3 кг семена от растителни нашественици. И тези цифри са достатъчно красноречиви.

Проучванията и наблюденията и на чуждите, и на нашите научни работници недвусмислено ни убеждават в изключителната ценност на фазаните и яребиците като фактори в биологичната борба с вредителите в селското стопанство. Нека и всички земеделски труженици осъзнаят тази важна истина. И нека подпомагат животворната дейност на БЛРС, която в това отношение се изразява предимно в голямомащабно изкуствено развъждане и разселване на диви птици.