Хибридна война срещу Русия във Виетнамски стил

Зад Тереза Мей и Борис Джонсън ясно прозират интересите на клатещия се световен хегемон

Няма доказателства за твърдението на официален Лондон, че Москва е организирала и осъществила обгазяването на британския шпионин Скрипал и неговата дъщеря. Няма резултати от проведено следствие, но има обвинение и в резултат са приложени наказателни мерки срещу руски дипломати, провежда се усилена кампания за злепоставяне на Русия. Очевидно, такава е схемата на операцията – без никакво правно основание да се издаде присъда и тя да се приведе в изпълнение.

Както беше наскоро със санкциите срещу руски спортисти и руския олимпийски комитет за употреба на допинг и фалшифициране на контролни проби. Няма доказателства, но има тежки и крайно обидни, поради явната невиновност на потърпевшите, наказания. Могат – правят го. Демонстрират на света своеволие и безнаказаност, възможността си едновременно да са полицаите, следователите, обвинителите и съдиите. Да са световният хегемон.

Англо-американците нямат за избор друга стратегия и тактика, освен до последно, до пълен откат да продължават тази линия. От поне триста години я прокарват и без грабежа чрез нея вече не могат да оцелеят. Точно преди 19 години писахме в „Монитор“, че целта на Картаген или Морската империя, т. е. англо-американската империя, е да разруши Новия Рим, Сухопътната империя или Русия, която отдавна претендира да е Третия Рим.

Неспирна геополитическа война, продължаваща и днес, под ръководството вече на САЩ. В началото на XX век британският геополитик Хелфорд Макиндер формулира стратегическата формула за световно господство: който доминира хартленда или Световния остров Евразия, той доминира над света. Хартлендът поради размера и географското си положение е Русия. Макиндер е не само теоретик, през 1919 г. е британски Върховен комисар в южна Русия, работи за окончателното рухване на империята.

Не рухва. И британците не спират борбата си. Успоредно върви работата за реализация на концепцията от края на XIX век „континентална стратегия на анакондата“, която цели да откъсне Русия, после и СССР, от изходите към топлите морета. Автор е американският адмирал Алфред Мехен, по време на „студената война“ е наречена от Хенри Кисинджър „стратегия на халката“, целяща контрол на НАТО по цялата брегова територия на евразийския континент.

Затова е създаден огромният боен морски флот на САЩ и НАТО. Затова Русия и Китай наблягат на мощни противокорабни средства, усилено строят свои модерни флотилии. В Пекин е пределно ясно, че подчини ли Сухопътната империя, Морската стръвно ще се нахвърли с всички сили върху Поднебесната. А тя е сърбала попарата на британците през XIX век и на американците през XX, че и все още.

Операцията „Скрипал“ е зле скроена, изглежда не е и здраво съшита, затова е рискована. Не се долавят прецизният стил и хитроумните методи на британските тайни служби. Май са чисто политическа акция на посредственото ниво на Тереза Мей и Борис Джонсън. Налага им се да претоварят мероприятието със задачи – едни с вътрешен прицел, други с европейски, а трети са чужди, на Вашингтон.

Шумотевицата около „дългата ръка на Москва“ в Солсбъри иде да прикрие напрежението в страната поради наличните икономически и политически проблеми. Туширането на сблъсъка с Брюксел при преговорите за брекзита също налага отклоняване на вниманието в посока на „агресивната Москва и лошият Путин“. Как иначе Лондон хем ще напусне ЕС, хем иска да прокарва в него своя дневен ред! Стара и често успешна е била идеята на британците да воюват с Русия до последния европейски войник.

Зад Мей и Джонсън ясно прозират интересите на клатещия се световен хегемон. Еднополюсният свят неотвратимо залязва, в настъпление е многополюсният. Идеологически и морално-психологически САЩ не предлагат нищо ново, досегашните им ценности стават все по-неприемливи. Икономическото отстъпление е кризисно с трайна тенденция към задълбочаване.

Идването на Доналд Тръмп в Белия дом е опит да се забави и евентуално отложи оттеглянето от водещата световна позиция. Вътрешният щатски конфликт в т. нар. дълбока държава за контрол върху финансовите ресурси и икономическите лостове за управление не стихва. Националният капитал решително опитва да запази държавата, транснационалният яростно действа срещу нея. Сътресенията от тази люта битка се прехвърлят в съюзните страни, в европейския Запад, оттам в страните от ЕС.

За да се запази поне в някаква степен световната хегемония, трябва ефективно да се попречи на възхода на Китай, Индия и други страни в Евразия. Да се громи Световният остров. Няма нова доктрина, все старата британска е на дневен ред. Главният противник е все същият. Хибридната война с Русия се води в познатия Виетнамски стил – чрез постоянна ескалация на ударите.

В контекста на „стратегията на анакондата“ Виетнам има много важно значение за англоамериканците за контрола на Тихия и частично на Индийския океан. Към 1960 г. в Южен Виетнам имат по-малко от 1000 военнослужещи, с началото на ескалацията за противодействие на комунистическия Северен Виетнам те стават 3000 през 1961-а, 11 000 през 1962-а. За да се намесят решително в тамошния конфликт, през август 1964 г. в Тонкинския залив инсценират нападение на малки виетнамски катери върху огромен американски разрушител.

През 1965-а редовните американски бойци стават 165 000, за да достигнат при Никсън до 550 000. Върху изгодните за партизаните джунгли са изсипани милиони литри от отровния дефолиант Agent Orange, върху селцата и градчетата – огромно количество бомби, снаряди и напалм. Китай и СССР обаче активно и всестранно помагат на партизаните да воюват, въпреки огромните жертви, те го правят успешно.

Накрая става ясно, че без употребата на ядрено оръжие няма да се постигне победа, но СССР и Китай подсказват, че ще отговорят адекватно. Затова, подтикнат и от масовите протести в Щатите срещу тази война, Линдън Джонсън през 1969 г. започва деескалация, завършила по-късно с болезнено поражение и пълно изтегляне от Виетнам. Различен брой стъпала се сочат за онази ескалация на американския натиск, според някои са повече от 240.

Сега се очертава перспективата да изиграят Виетнамския ескалационен сценарий в Европа. Като за пореден път по старата британска схема чрез шпиони и предатели се тласнат народите от Западна и Централна Европа срещу Русия. Успявали са неведнъж за сметка на разруха и реки от кръв на европейските народи. САЩ стават хегемон точно след двете световни войни, ще опитат и трета.

Ако преди това в хода на ескалация не се подтикнат сили в Москва и Кремъл да извършат някой революционен преврат, както през 1917-а, в комбинацията Керенски-Ленин и контрареволюционен през 1991-а с Горбачов-Елцин. Похарчихме трилиони за победата през „студената война“, каза през 1991 г. държавният секретар на САЩ Джеймс Бейкър, главното е, че се намериха предатели. Президентът Джордж Буш-старши добави: „Постигнахме най-велика победа срещу СССР, при това с ръцете на неговата вътрешна опозиция“.

Основната цел на мероприятието „Скрипал“ не е да се попречи на провеждането на Световното първенство по футбол в Русия, както твърди с манипулативен подтекст говорителката Мария Захарова. Целта е да се провери готовността на страните от НАТО да застанат твърдо зад американските стратегически намерения. Те вече участват в ескалацията: налагат се нови и нови икономически санкции срещу отделни експортни отрасли и персони в Русия, затварят се някои пазари, препятства се достъпът до определени технологии.

Успоредно върви насищане на Украйна, Полша и Прибалтийските страни с тежко въоръжение и англо-американски военни части, формират се сборни батальони, усилват се подривните и провокационни мероприятия в информационната и психологическата области, също в производствените и финансовите. Това е хибридната война: съчетанието на „мека сила“ с приложение върху жизнено важни за Русия области с тайни операции и мощно потискане на усилията й за адекватно противопоставяне.

Докато все още е със сериозни слабости в икономиката, докато населението не е здраво обединено за съпротива срещу външна агресия, а управлението на страната е заразено с либерални практики и корупция. Ако пак не успеят да я унищожат, то поне отново да й попречат да завърши трудните процеси на модернизацията си в контекста на не-западен проект. Ескалацията ще продължава, докато не се стигне до нова криза и протести на Запад или до предпоследното стъпало преди употребата на ядрено оръжие и взаимно унищожение.

Коментари

Задължително поле