Хималаите – смърт и слава

Пионерът Джордж Малори бе намерен 75 години след смъртта си

Бог да прости, Боян!

Думите са на неговия приятел Кирил Петков от Хималаите. Спасителната мисия за Боян Петров приключи безуспешно. Българският алпинист го няма. Планината си го прибра окончателно. Освен ако не стане чудо на чудесата и един прекрасен ден отново Боян не се появи с усмивката си. Едва ли...

В 21-и век човечеството живее все по-комфортно. Говори се за умни домове и умни градове, които да облекчат най-висшето творение на природата и от малкото трудности, с които се сблъсква в ежедневието. Но може би именно това кара все повече хора да търсят смисъл и изява по „трудния път“. А какъв по-безспорен пример за величие може да има от изкачения връх? Постижение, което може да бъде разбрано и оценено от почти всеки на планетата.

Така най-високата планина в света – Хималаите, се превръщат в арена на безпрецедентна битка за слава през 20-и век. Покривът на света – високият 8848 метра Еверест, е обект на опити за изкачване още от 1893-а, но в продължение на 60 години те са неуспешни. Оказва се по-недостъпен от Южния полюс, който е покорен още през 1912-а.

0203_1_243318

Британската империя губи битката в Антарктида и дава тон в надпреварата към заснежените върхове – може би последният епизод от епохата на Великите географски открития. Поколения смелчаци са мечтали да забият знаме на някое ново място, но тези късове земя са все по-малко и все по-трудни за достигане. „Височинният рекорд“ непрекъснато расте из планините на различните континенти докато стига над 7000 метра. Тогава пътят на алпинистите се насочва към Хималаите.

Закономерно първите експедиции се увенчават с шумни провали, които стават основа за последващи опити. В преследването на слава се включват дори личности като окултиста Алистър Краули, който участва в първия опит за изкачване на К2 начело с Оскар Екенстийн (1902-а), както и в злополучната атака на Канчендзьонга 3 години по-късно. Краули поставил условието да върви напред като лидер, за да счупи рекорда (който тогава е 7315 м), но когато швейцарецът Алексис Паш и трима от индийските прислужници попадат в лавина, предпочита да остане в палатката си, вместо да им се притече на помощ. След завръщането си в Англия той твърди, че е стигнал 7620 м и е новият притежател на височинния рекорд, но мнозина оспорват постижението му.

Смъртта върви редом със славата, защото ценността на тези постижения е именно в това, че до тях се стига по ръба над пропастта. Такава е и съдбата на Джордж Малори, минал преди това през нелеката съдба на гимназиален учител и лейтенант от артилерията в Първата световна война. Той е основна фигура в първите 2 експедиции към Еверест, донесли смъртта на голяма част от шерпите, които помагат на британските алпинисти. Самият Малори изчезва във втората (1924-а) като опитите да бъде намерен в следващите години удрят на камък. Едва през 1999-а е открито тялото му - разпознават го по надписа на дрехите. Покриват го с камъни и отслужват молитва, а сър Едмънд Хилъри изразява почитта си. „Той беше истинският пионер, който даде идеята за изкачването на Еверест“, казва новозеландецът, който през 1953-а първи стъпва на Покрива на света, заедно с шерпа Норкей Тензинг – само 8 години преди първия космически полет.

Но успехът на двамата не означава край на стремежа нагоре. В планината няма класиране, а постиженията могат да имат различни измерения. Започват опитите за „колекции“ - кой ще изкачи повече 8-хилядници, което води алпинистите и към другите върхове, където няма толкова „утъпкани пътеки“. И докато през 90-е години на ХХ век изкачването на Еверест на практика се „масовизира“, то сред елитните алпинисти по-уважавани стават катеренето без допълнителен кислород и по най-трудните маршрути. Така и останалите върхове се сдобиват със сериозно количество „покорители“, но и жертви. Все пак връх Чомолунгма (в превод – Богинята майка на Вселената) е над всички и тук – общо 292 души са намерили смъртта си при опит да погледнат света отгоре. Телата на повечето остават там, не само защото евакуирането им е много трудно, но и за да напомнят на следващите търсачи на слава, че пътят нагоре може да е смъртоносен.

ЕДНО КЪМ ЕДНО

Спасителната операция струва $100 000

Спасителната операция струва около 100 000 долара – обяви пред “Труд” Радослава Ненова, приятелката на Боян Петров. - Благодарна съм на всички, които ми помогнаха – това са приятели, които даряваха средства, както и министерствата, които направиха възможно да се включат хеликоптери. Искам да намеря и изрека хубави думи за всички, които бяха с мен. Не очаквах такава съпричастност.

Съвместното участие на Непал и Китай е безпрецедентно. Обещахме на шерпите, които се включиха в издирването 150 000 долара, ако намерят Боян жив. Направихме го, за да имат стимул. Не очаквахме, че ще проявят такава отговорност и упорство в търсенето му. Бяха изключителни.

Ден за ден съобщавах на приятелите какви суми са необходими. За хеликоптелите сме платили веднъж 50 000 долара и още веднъж 15 000 долара. За шерпите сметката е 13 000 долара плюс 2 000 долара за водача. Предстои ми да платя сателитни снимки за 5 000 евро, сумата за тях може да бъде намалена малко след преговори. Всичко пари за спасителната операция са от дарения.

Боян имаше застраховка с австрийска компания, която е сключена от Австрийски алпийски клуб. Става въпрос за специален пакет рискова полица, която се подписва от алпинисти, изкачващи върхове над 6 000 м. Стойността е 36 000 долара, които най-вероятно застрахователят ще плати на по-късен етап. Но този пакет не включва издирване с хеликоптери, сателитни снимки и т.н.

“Труд” научи, че ако не бъде открито тялото на Боян Петров, на семейството му не може да бъде изплатена никаква сума, по застраховка “Живот”.

Спасителите:

Направихме всичко възможно

Спасителната операция по издирването на Боян Петров бе прекратена 12 дни след изчезването му. Екипите откриха единствено някои предмети на алпиниста, но не намериха никаква следа, която да сочи какво се е случило с него.

“За съжаление не открихме Боян, но сега можем да си тръгнем знаейки, че всичко възможно наистина беше направено”, написа във Фейсбук Кирил Петков от екипа на Петров.

“Ще ми липсва Силният бегач в съседния коридор, който ме водеше и напрягаше силите ми докрай в състезанието”, добави пък алпинистът Атанас Скатов, който се завърна в базовия лагер след успешно изкачване на Чо Ою.

България над 8000 м

Жестокият път на Христо Проданов

Българският път към върховете започва с мечтата на няколко младежи, които се опитват да се присъединят към британските експедиции през 20-те години. През 1930-а Ивайло Владигеров отправя лично писмо до Кралското географско дружество в Лондон с молба за помощ при организиране и на българска експедиция до Еверест, но получава учтив отказ.

Така се стига до 1981-а, когато за пръв път български крак – експедиция начело с Христо Проданов, стъпва над 8000 м – на Лхотце. На следващата година е дадена зелена улица за атака на Еверест. Сто са кандидатите, но от тях са отсети 24. След 101-дневна храбра битка с невероятните технически трудности и с непрекъснато влошаващите се метеорологични условия по Западния гребен, наречен още Жестокия път на 20 април 1984 г. Проданов пръв стъпва на Покрива на света. Става 13-ият, изкачил се на 8848 м без кислороден апарат и първият, който го прави по този маршрут. След 7 часа очакване по радиостанцията се чува почукване: „Аз съм на върха. На върха съм. Христо.“

Но Проданов плаща най-високата цена и става 64-ят, загинал по склоновете на Богинята майка на Вселената, докато се връща надолу. Ръководителят Аврам Аврамов решава мисията да продължи въпреки трагичния инцидент. Втората атака е на 3 май като Иван Вълчев и Методи Савов стъпват на върха 5 дни по-късно, но при слизането имат проблеми и се налага да пренощуват на 8750 м. Любопитно е, че помощта идва отгоре – Николай Петков и Кирил Досков също се завръщат от върха и оказват решаваща помощ на колегите си.

Тази експедиция на практика поставя България сред лидерите във височинния алпинизъм. Но страната ни „плаща редовно“ за този статут. Десет години след Проданов загива и най-добрата ни алпинистка Йорданка Димитрова при падане в цепнатина под Канчендзьонга. През 1989-а Милан Метков и Огнян Стойков изчезнат в района на Анапурна, а през 1998-а Христо Станчев пада под Манаслу. През 2010-а пък Петър Унжиев бе повален от височинна болест и изоставен от пакистанския си водач по К2 при опит да стане първият българин, стъпил на втория най-висок връх на света. Четири години по-късно все пак български крак стъпва на „Дивата планина“ - Боян Петров...

Коментари

Задължително поле