На 16 февруари 2019 да почерпят

Нишан Джингозян: Голяма част българите във Великобритания няма да получат статут

ЕС с пакет от мерки в помощ на сделката за Брекзит на Тереза Мей

Брекзит е с все по-неясна съдба “Голдман Сакс” дава прогнози 50/50 за успех на премиера

НАСА обяви марсоход за мъртъв Последният му контакт със Земята бе през юни м.г.

Медведев пристига у нас на 4 март

Андрей Ковачев: Пакетът „Мобилност“ остава за следващия Европейски парламент

Тодор Чобанов: Няма недостиг на места в детските градини, проблемът е в яслените групи

Митьо Очите кацна на летище София

Мадуро преговаря тайно с Белия дом Надява се скоро да се срещне лично с Тръмп

Авторите на разследването за руския агент „Федотов”: Българските тайни служби са инфилтрирани от руското разузнаване

Столтенберг и Лавров не постигнаха съгласие по договора за ракетите

Турция ни предаде Митьо Очите

АПИ сменя пътните табели към границата със Северна Македония

Полицаи хванаха 13 афганистанци край ямболско село

Хималаите – смърт и слава Пионерът Джордж Малори бе намерен 75 години след смъртта си

Бог да прости, Боян!

Думите са на неговия приятел Кирил Петков от Хималаите. Спасителната мисия за Боян Петров приключи безуспешно. Българският алпинист го няма. Планината си го прибра окончателно. Освен ако не стане чудо на чудесата и един прекрасен ден отново Боян не се появи с усмивката си. Едва ли…

В 21-и век човечеството живее все по-комфортно. Говори се за умни домове и умни градове, които да облекчат най-висшето творение на природата и от малкото трудности, с които се сблъсква в ежедневието. Но може би именно това кара все повече хора да търсят смисъл и изява по „трудния път“. А какъв по-безспорен пример за величие може да има от изкачения връх? Постижение, което може да бъде разбрано и оценено от почти всеки на планетата.

Така най-високата планина в света – Хималаите, се превръщат в арена на безпрецедентна битка за слава през 20-и век. Покривът на света – високият 8848 метра Еверест, е обект на опити за изкачване още от 1893-а, но в продължение на 60 години те са неуспешни. Оказва се по-недостъпен от Южния полюс, който е покорен още през 1912-а.

0203_1_243318

Британската империя губи битката в Антарктида и дава тон в надпреварата към заснежените върхове – може би последният епизод от епохата на Великите географски открития. Поколения смелчаци са мечтали да забият знаме на някое ново място, но тези късове земя са все по-малко и все по-трудни за достигане. „Височинният рекорд“ непрекъснато расте из планините на различните континенти докато стига над 7000 метра. Тогава пътят на алпинистите се насочва към Хималаите.

Закономерно първите експедиции се увенчават с шумни провали, които стават основа за последващи опити. В преследването на слава се включват дори личности като окултиста Алистър Краули, който участва в първия опит за изкачване на К2 начело с Оскар Екенстийн (1902-а), както и в злополучната атака на Канчендзьонга 3 години по-късно. Краули поставил условието да върви напред като лидер, за да счупи рекорда (който тогава е 7315 м), но когато швейцарецът Алексис Паш и трима от индийските прислужници попадат в лавина, предпочита да остане в палатката си, вместо да им се притече на помощ. След завръщането си в Англия той твърди, че е стигнал 7620 м и е новият притежател на височинния рекорд, но мнозина оспорват постижението му.

Смъртта върви редом със славата, защото ценността на тези постижения е именно в това, че до тях се стига по ръба над пропастта. Такава е и съдбата на Джордж Малори, минал преди това през нелеката съдба на гимназиален учител и лейтенант от артилерията в Първата световна война. Той е основна фигура в първите 2 експедиции към Еверест, донесли смъртта на голяма част от шерпите, които помагат на британските алпинисти. Самият Малори изчезва във втората (1924-а) като опитите да бъде намерен в следващите години удрят на камък. Едва през 1999-а е открито тялото му – разпознават го по надписа на дрехите. Покриват го с камъни и отслужват молитва, а сър Едмънд Хилъри изразява почитта си. „Той беше истинският пионер, който даде идеята за изкачването на Еверест“, казва новозеландецът, който през 1953-а първи стъпва на Покрива на света, заедно с шерпа Норкей Тензинг – само 8 години преди първия космически полет.

Но успехът на двамата не означава край на стремежа нагоре. В планината няма класиране, а постиженията могат да имат различни измерения. Започват опитите за „колекции“ – кой ще изкачи повече 8-хилядници, което води алпинистите и към другите върхове, където няма толкова „утъпкани пътеки“. И докато през 90-е години на ХХ век изкачването на Еверест на практика се „масовизира“, то сред елитните алпинисти по-уважавани стават катеренето без допълнителен кислород и по най-трудните маршрути. Така и останалите върхове се сдобиват със сериозно количество „покорители“, но и жертви. Все пак връх Чомолунгма (в превод – Богинята майка на Вселената) е над всички и тук – общо 292 души са намерили смъртта си при опит да погледнат света отгоре. Телата на повечето остават там, не само защото евакуирането им е много трудно, но и за да напомнят на следващите търсачи на слава, че пътят нагоре може да е смъртоносен.

ЕДНО КЪМ ЕДНО
Спасителната операция струва $100 000

Спасителната операция струва около 100 000 долара – обяви пред “Труд” Радослава Ненова, приятелката на Боян Петров. – Благодарна съм на всички, които ми помогнаха – това са приятели, които даряваха средства, както и министерствата, които направиха възможно да се включат хеликоптери. Искам да намеря и изрека хубави думи за всички, които бяха с мен. Не очаквах такава съпричастност.

Съвместното участие на Непал и Китай е безпрецедентно. Обещахме на шерпите, които се включиха в издирването 150 000 долара, ако намерят Боян жив. Направихме го, за да имат стимул. Не очаквахме, че ще проявят такава отговорност и упорство в търсенето му. Бяха изключителни.

Ден за ден съобщавах на приятелите какви суми са необходими. За хеликоптелите сме платили веднъж 50 000 долара и още веднъж 15 000 долара. За шерпите сметката е 13 000 долара плюс 2 000 долара за водача. Предстои ми да платя сателитни снимки за 5 000 евро, сумата за тях може да бъде намалена малко след преговори. Всичко пари за спасителната операция са от дарения.

Боян имаше застраховка с австрийска компания, която е сключена от Австрийски алпийски клуб. Става въпрос за специален пакет рискова полица, която се подписва от алпинисти, изкачващи върхове над 6 000 м. Стойността е 36 000 долара, които най-вероятно застрахователят ще плати на по-късен етап. Но този пакет не включва издирване с хеликоптери, сателитни снимки и т.н.

“Труд” научи, че ако не бъде открито тялото на Боян Петров, на семейството му не може да бъде изплатена никаква сума, по застраховка “Живот”.

Спасителите:
Направихме всичко възможно

Спасителната операция по издирването на Боян Петров бе прекратена 12 дни след изчезването му. Екипите откриха единствено някои предмети на алпиниста, но не намериха никаква следа, която да сочи какво се е случило с него.

“За съжаление не открихме Боян, но сега можем да си тръгнем знаейки, че всичко възможно наистина беше направено”, написа във Фейсбук Кирил Петков от екипа на Петров.
“Ще ми липсва Силният бегач в съседния коридор, който ме водеше и напрягаше силите ми докрай в състезанието”, добави пък алпинистът Атанас Скатов, който се завърна в базовия лагер след успешно изкачване на Чо Ою.

България над 8000 м
Жестокият път на Христо Проданов

Българският път към върховете започва с мечтата на няколко младежи, които се опитват да се присъединят към британските експедиции през 20-те години. През 1930-а Ивайло Владигеров отправя лично писмо до Кралското географско дружество в Лондон с молба за помощ при организиране и на българска експедиция до Еверест, но получава учтив отказ.

Така се стига до 1981-а, когато за пръв път български крак – експедиция начело с Христо Проданов, стъпва над 8000 м – на Лхотце. На следващата година е дадена зелена улица за атака на Еверест. Сто са кандидатите, но от тях са отсети 24. След 101-дневна храбра битка с невероятните технически трудности и с непрекъснато влошаващите се метеорологични условия по Западния гребен, наречен още Жестокия път на 20 април 1984 г. Проданов пръв стъпва на Покрива на света. Става 13-ият, изкачил се на 8848 м без кислороден апарат и първият, който го прави по този маршрут. След 7 часа очакване по радиостанцията се чува почукване: „Аз съм на върха. На върха съм. Христо.“

Но Проданов плаща най-високата цена и става 64-ят, загинал по склоновете на Богинята майка на Вселената, докато се връща надолу. Ръководителят Аврам Аврамов решава мисията да продължи въпреки трагичния инцидент. Втората атака е на 3 май като Иван Вълчев и Методи Савов стъпват на върха 5 дни по-късно, но при слизането имат проблеми и се налага да пренощуват на 8750 м. Любопитно е, че помощта идва отгоре – Николай Петков и Кирил Досков също се завръщат от върха и оказват решаваща помощ на колегите си.

Тази експедиция на практика поставя България сред лидерите във височинния алпинизъм. Но страната ни „плаща редовно“ за този статут. Десет години след Проданов загива и най-добрата ни алпинистка Йорданка Димитрова при падане в цепнатина под Канчендзьонга. През 1989-а Милан Метков и Огнян Стойков изчезнат в района на Анапурна, а през 1998-а Христо Станчев пада под Манаслу. През 2010-а пък Петър Унжиев бе повален от височинна болест и изоставен от пакистанския си водач по К2 при опит да стане първият българин, стъпил на втория най-висок връх на света. Четири години по-късно все пак български крак стъпва на „Дивата планина“ – Боян Петров…

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (4)

  1. Има хора и у нас и по света, които не обичат да делят славата.На тях обикновено им липсват уменията на отборният играч, черноработник, който играе, който се раздава за колектива, а после дели успеха и почестите. Те казват: „Не благодаря! Искам изборът да бъде мой!“ /“Опасен чар“/, Както и славата да е само за мене! Проданов, Бог да го прости, беше от тия хора. Поради невъзможността да финансира и извърши „подвига си“ сам, той използва „Държавната поръчка“ и прие „Партийната повеля“ да издигне знамето на социалистическа България на най-високият връх, което той разбра, като “ Държавата, Партията и Народът, дадоха ми едни пари, организираха ми една експедиция, обучиха едни хора за да ме придружат, само за да мога Аз да стана първият българин изкачил Еверест! Всички работят за мен, Аз работя за себе си!“ И както мислеше , така и постъпи. Изчака групата да се качи съвсем близо под върха и сутринта издебна останалите, тръгвайки нагоре преди те да са се събудили. Целта беше една, единствена ДА ПРЕЦАКА ДРУГАРЧЕТАТА! Че има екипност, че има план, че има сигурност, а не анархия, това него не го интересуваше, а СЛАВАТА! Вика си човека “ После като се върнем у дома, всички ще повтарят само моето име, а тези другите, дори и да изкачат върха ще са просто „масовка“ на чийто фона ще изпъкне моето величие. Аз ще съм Първият, а те винаги Вторите, Третите … Ура другари! Вярно така и стана! Ангелът на Егоизмът и Славолюбието Победи! Обаче цената беше, ще си първият, който ще качи върха, но никога няма да слезеш от него жив! Живот за Слава! Съвсем по Фауст. И ако с това свършваха нещата щеше да му турим пепел, ама когато Героят я закъса, прецаканите другарчета трябваше да си рискуват живота за да го спасяват. И то две групи, щото когато и първата закъса, тръгна друга която пък да спасява тях и макар че още някои се качиха все пак на Еверест, имаше огромна вероятност никой да не слезе от него. Слава Богу прибраха се, макар и с инвалидизация за някои от тях, получиха овациите, които заслужиха, стискаха зъби и не казаха нищо открито за този който рискува живота им. Прецаквайки плана за действие, Героят Проданов жертва заради славата си, не само своя живот, но и този на другите, на цялата експедиция. Сега нещата са други. Държавата , Партията, Народът не дават пари за да си рискува, който и да е животът, още повече че преди 35 г. тия бяха единици, а сега са стотици и ДБюджет няма да стигне само за тях. Боян е от същият тип хора, но има едно морално предимство пред Проданов. Той поне си казва открито „Пичове, искате или не искате, щом аз съм с вас, аз тръгвам първи! Винаги! Славата ще е за мене, но поне ще ви правя път, ще ви подготвя място за лагер, така че „не сте валат“. Всъщност, кой до вчера знаеше кой е Боян Петров? 90% от българите повдигаха рамене с недоумение при произнасяне на името му, а само 10% си спомняха смътно , че това е някакъв човек, който беше потрошен от някаква румънска циганка пътуваща с цялото си домочадие за Гърция, при това баш в Креснеското дефиле, когато с други еколози „извършваха научната си дейност“ по пазене на птичките и пчеличките, костенурките и жабите от лошата държава, дето иска да построи магистрала, с която да замени тоя „Път Убиец“. Спомниха си, че това е човекът, който има огромното желание след като се е спасил от смъртта, непременно иска още веднъж да си рискува живота, така както го е правил цял живот, демек нещо като Брус Уилис, само дето всичко е в истинският живот, а не на кино. Всъщност, той не е нито първият, нито последният български алпинист, който ще загине по пътя към „своя връх“, но за колко от тях и тяхното спасяване се ангажират всички медии, цялото правителство, ред чужди посолства, международни спасителни екипи с модерна техника, кампания по събиране на средства от желаещи. За това и никой не знае за тях, но сега знаят за него. Истинското качество на Боян, което той успя да изработи в края на живота си, е това което имат най-известните кино легенди, най-известните плеймейтки и „форматни звезди“ тип Биг Брадър. Това е способността да фокусираш вниманието на медиите! Способността да станеш популярен, да те дават по Телевизията! За съжаление този фокус беше точно такъв, както при плеймейтките, познават те , но не знаят защо и какъв смисъл има. Боян не е „мъникенкъ“, а учен с диплома, с призвание, с научна дейност, като стотици други учени у нас, които обаче не са известни с това, не ги дават по ТВ-то, не са тема на разговори между посланници и министри. Но той ученият не е известен с научната си работа, а със способността си, да е истински „Сървайвър“, човек който иска непрекъснато да докарва до пълно изтощение „Ангелът си хранител“, не му давайки нито миг покой, камо ли ден почивка. Е накрая същият този „Ангел хранител“ го изостави, като явно или е в реанимацията на някоя небесна болница , или просто си е взел отпуск и „Дим да го няма“! А Боян стана известна телевизионна легенда. Дали това е искал, не знам! Бог да го прости!

  2. Edno ne mi e yasno – kakva polza za chovechestvoto ima s tova che nyakoi maloumnik kateri opasni snejni varhove? Razbiram da ima polza nyakakva – za nauka, za suzdavane na neshto polezno za budeshteto – ama to nekakvi slaboumni porivi na hora s komplexi za malocennost – da dokajat neznaino na koi kolko sa veliki. I obiknoveno kogato riska e goliam sledva tova koeto se sluchi, nishto neochakvano. Reshil da se samoubie choveka shtoto mu e omruznalo da jivee I tozi put e uspial. Kakvo tolkova ima da se pishe I diskutira. Vseki si e goliam – poema si riska I tova e.

  3. Интересно с какво е полезен тениса и Гришо или фудбола и Стоичков, с какво са полезни на обществото Спринтьорите или Стефка Костадинова, че скачала високо… с нищо. Не е задължително една спортна дейност да е полезна за обществото. Доводите ви са безумни и ви пожелавам поне веднъж в живота да горите толкова силно за нещо, че да сте готови да умрете за него.
    Никой алпинист не отива да изкачва върхове или да катери отвесни стени, защото иска да бъде герой, никой не би си причинил подобно нещо само за една слава, става въпрос за страст към планината, вътрешна потребност и дори необходимост. Ако Боян искаше просто да бъде известен, можеше да говори глупости по цяла сутрин в сутрешен блок, нали! Вие говорите за героизъм, Боян не говореше за него, журналистите пишат за „покоряване на върхове“, алпинистите говорят за „изкачване на върхове“. Вие оспорвате, без дори да осъзнавате, вашите собствени представи за алпинизма, а не стремежите на Боян и другите като него, въртите се в кръг и си гоните опашката, докато други си сбъдват „безсмислените“ мечти.
    Загина уникален човек, перфектен алпинист, световен спортист и биолог, открил десетки нови видове. Светла му памет!
    А на вас коментатори, много здраве 😉

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.