Етеричните масла са безценен помощник на холистичния лекар, защото могат да бъдат включени в различни терапии, поддържащи здравето. Кои са най-популярните сред тях и как да ги употребяваме?

За вътрешна употреба - в малки количества към храната, водата

Етеричните масла съдържат есенциите от аромата и вкуса на растенията и са използвани от дълбока древност за лекарства, масажи, като ароматерапия, в храната, в хранителни добавки, в ритуали и различни духовни практики. Тези масла са силно концентрирани, летливи течности и обикновено се получават чрез парна дестилация или студено пресоване. 

Съдържат сложна смес от органични съединения, включително въглеводороди, алкохоли, естери, алдехиди, кетони и терпени. На терпените се дължи характерния им мирис и вкус. Други важни групи включват фенилпропаноиди, които притежават антиоксидантните свойства, и сесквитерпени, които имат противовъзпалително действие. Специфичният състав на едно етерично масло зависи от вида на растението, условията на отглеждане и методите на екстракция.

Етеричните масла се използват по различни начини: може да се изпаряват в помещенията чрез дифузери, в масажи, във ваната, да бъдат вдишвани директно или да се добавят в напитки и храни. Те проникват лесно в тялото, взаимодействат си с клетките му и заради стотиците си активни съставки носят големи терапевтични ползи. Някои етерични масла имат противовъзпалително действие и помагат да се намали подуването и болката, други благоприятстват релаксацията и съня като въздействат върху невротрансмитерите в мозъка. Класически пример за това е маслото от лавандула. Дори в неразредено състояние то не дразни кожата, а напротив -действа успокояващо и успешно се използва за лечение на изгаряния. Лавандулата е и изпитано природно средство против безсъние. Освен това някои етерични масла са известни със своите изразени антимикробни свойства, което ги прави полезни за лечение на кожни заболявания или дезинфекция на повърхности. Етеричните масла имат нееднакъв ефект върху отделните хора в зависимост от пола, възрастта и здравословното състояние, заради което употребата им изисква индивидуален подход. Също така изцяло натуралните масла от едно и също растение могат да се различават малко по аромат и вкус. Защото растенията от всеки вид произвеждат есенции с различно химическо съдържание в зависимост от региона, атмосферните условия, влажността на почвата и други фактори на заобикалящата ги среда.

Трябва да подхождаме към тях внимателно и с познания. Тъй като етеричните масла са силно концентрирани природни смеси, директният контакт с тъканите може да доведе до нежелани и опасни реакции. Необходимо е продуктът предварително да се разреди, като се смеси му с някое базово масло - обикновено кокосово, сусамово, от авокадо, бадемово и др. Така етеричното масло се задържа по-дълго върху кожата и може да проникне равномерно.

Кога можем да приемаме етерични масла вътрешно? Много хора се страхуват да поемат етерични масла вътрешно, но истината е, че те го правят от години, без да подозират. Това става с добавянето на подправки към храната, при приготвяне на билкови чайове или когато ядат богати на етерични масла растения. Концентрираните екстракти обаче трябва да отговарят на определени условия, за да е безопасен техният прием. Необходимо е те да имат сертификат за качество, който се дава на компанията производител, но само най-големите и богати могат да си го позволят. Вътрешната употреба на маслата става, като те се добавят в малки количества към храната, водата или се поставят в капсула. Задължително се спазва дозировката и правилата за комбиниране помежду им.

Кои са най-често употребяваните етерични масла? Съществуват стотици изолирани и описани етерични масла и постоянно се откриват нови, но днес масово се използват около 90 от тях. Най-честите са лавандула, мента, евкалипт, чаено дърво, лимон, тамян, лайка, розмарин, карамфил, риган. Понякога се правят и смеси от различни етерични масла – т. нар. блендове. Те могат да се използват самостоятелно или в комбинация с други природни средства за лечение на различни здравословни нарушения. Способността им да се насочват към специфични физиологични системи ги прави ефективен инструмент в холистичната медицина. Когато се използват правилно, етеричните масла са безопасни за употреба при повечето хора. Те имат нисък риск от странични ефекти и могат да се използват от пациенти с по-тежки болестни състояния приемащи лекарства.

Как се съчетава ароматерапията с плодолечението и природосъобразното хранене?

Целта на плодолечението е да отключи естествените оздравителни и самовъзстановителни способности на организма. В много от случаите обаче тялото е толкова интоксикирано и процесите в него са нарушени, че за постигане на траен лечебен ефект се изисква време. Тук идва мястото на другите практики като фитотерапия (билкови чайове), лечебна гимнастика, хидроколонотерапия, физиотерапия и ароматерапия. Етеричните масла могат да потискат редица болестни симптоми, да влияят на нервната система и съня, да осигурят мощен противовъзпалителен, обезболяващ и антимикробен ефект, да стимулират дезинтоксикацията и това са само малка част от техните ефекти. Така те успешно допълват здравословното хранене по пътя към истинското здраве. Желателно е обаче употребата на етерични масла винаги да става под ръководството на квалифициран консултант.

Могат ли етеричните масла да се синтезират изкуствено?

Съставът на етеричните масла е толкова сложен, че е невъзможно те да се пресъздадат по изкуствен начин, запазвайки техните свойства. Могат да се синтезират отделни техни химически компоненти, но това не прави крайния продукт пълноценен. За да се използва с терапевтична цел, етеричното масло задължително трябва да е 100% натурално, което да е отбелязано на флакона. Ако то се приема вътрешно, е необходимо да има сертификат за наличие на терапевтичен клас, което доказва преминаването на тестове за безвредност и чистота.

1. Лавандула: Известна е със своите успокояващи ефекти. Също помага на съня и е често използвана при грижа за кожата.

2. Мента: Ползва се заради нейните освежаващи и ободряващи свойства. Помага при лошо храносмилане и главоболие.

3. Евкалипт: Оказва благоприятен ефект върху дихателната система. Подобрява яснотата на съзнанието.

4. Чаено дърво: Известно е със своите мощни антисептични свойства и способност за лечение на рани.

5. Лимон: Има антисептичен ефект и стимулира дезинтоксикацията. Също така повишава настроението и енергията.

6. Тамян: Прочут със своите успокояващи и антидепресивни свойства. Засилва имунната система и потиска възпалителните процеси.

7. Лайка: Има изразено успокояващо действие, помага на съня, подобрява състоянието на кожата и храносмилането.

8. Розмарин: Често се използва заради способността му да стимулира умствената дейност и да облекчава дихателни проблеми.

9. Карамфил: известен със своите антибактериални, противогъбични и антивирусни свойства. Може да помогне и при зъбобол.

10. Риган: Едно от най-мощните природни антисептични средства. Също така подобрява храносмилането и засилва имунната система.

Визитка

Д-р Красимир Милев е роден през 1971 г. Завършва медицина през 1996 г. във Варна и решава да продължи развитието си в областта на холистичната медицина. През 1998 г. започва работа в клиниката (тогава Център за лечение с плодове на д-р Емилова). От 2002 г. е главен лекар на клиниката, наблюдавал е и активно участвал в лечението на голяма част от десетките хиляди пациенти, преминали през лечебното заведение. Д-р Милев има докторска степен по алтернативна медицина към университета в Калкута, завършил е курсове по ароматерапия и е член на международното общество по холистична медицина. Автор е на множество публикации на тема природосъобразно хранене и здравословен начин на живот.