“Дойдох, поживях, пробих” - това може да каже за себе си младият (40 г.) български художник Янко Тихов, който от 15 години рисува в Лондон. Роден е в Бургас, завършва Художествената академия в София, носител е на много награди, които няма да изреждаме, за да не досадим. Продава успешно в Christie's и в няколко английски галерии - това е положението. Можете да видите негови силни и стилни работи в галерия „Римини“ до 26 януари (хотел „Арена ди Сердика Резиденс“, ул. "Будапеща" 2-4, 1000 София)

- Пазите ли си детски рисунки?

- За съжаление не. Това явно е останало и до ден-днешен, понеже почти всичко, направено в студиото ми, си поема по свой собствен път веднага след създаването му.

- Коя е първата ваша рисунка, която помните?

- Помня, че като дете бях нарисувал голям череп на килима в хола, на който очевидно никой не се е зарадвал. Явно изразните средства на Деймиън Хърст не са се понравили на родителите ми.

- Вашите родители?

- Никой от тях не е художник. Те са хора на точните науки. Дядо ми, чието име нося, е бил самоук талант както и един от вуйчовците ми. Спомням си че родителите ми имаха желание да попадна в езикова гимназия. Бях започнал и подготвителни уроци, които ме измъчваха, не защото не се справях, а понеже не ми беше на сърце. Тогава за първи път осъзнах, че ако броиш часовете, когато се занимаваш с нещо, значи то не е за теб. Когато времето спре да съществува, значи си намерил личната посока.

- Преди академията занимавали ли сте се с рисуване в специализирано училище?

- Когато бях на 13 или 14 г., реших да прекъсна за година, понеже осъзнах, че не съм на правилното място. Тогава имах шанса да се запозная с един невероятен учител когото всички наричаха Бенди - Константин Генев. Беше интересно време през 1992 г., изпълнено с надежди, идеи и промени. Тогава попаднах в ателието на Бенди, който първи видя нещо специално в мен и по-важното, убеди всички около мен, че то съществува. След това всичко придоби естествен ход с 5 години в новосъздадения тогава Колеж за пластични изкуства (може би първото понятие за колеж през началото на 90-те години в България) последвало от Академията.

В тези времена всичко беше прекрасно, с изключение на един малък детайл: никой не ни подготви за това как да оцелеем като художници, след като излезем от тези институции.

- Живеете и работите в Лондон. С какво той превъзхожда София в арт отношение?

- Още като студент осъзнах че винаги ще има повече художници, отколкото галерии и възможности. Единственият начин да имаме развитие е да създаваме възможности пред себе си. Съвсем сами! В София има гилдия от артисти, които се познават, членуват в разни организации, срещат се, правят изложби. Това, предполагам ,е необходимо за един автор - да е обграден от себеподобни, но такова общество или гилдия е здравословно само ако има арт пазар. Без него ефектът от подобни гилдии е по-скоро негативен.

Една от основните разлики между Лондон и София е, че в София има гилдия и арт общество, държащо се от самите художници, но липсва обединяващ пазар и затова повечето наши автори гледат към далечните минипазари и лични контакти от разстояние. В Лондон съществуват десетки мини арт общества, всичко е много по-пръснато, но се обединява от един силен вътрешен арт пазар, който работи съвместимо и е част от международния арт пазар.

- А Ню Йорк не е ли по-високо стъпало от Лондон за един художник - гледате ли натам?

- Много от галериите и арт дилърите в Лондон са свързани с колекционери и арт изложения в Ню Йорк. Аз представям мои картини чрез Лондонски дилър в Ню Йорк ежегодно. Следващото ми изложение там е през края на март и началото на април в Манхатън. През октомври ще се представи един нов тираж в „Кристис“ в Лондон който отново ще е отразен и в Ню Йорк. Реално пазарът е свързан, както и по-важно с колекциите. За един автор е важно да е откриваем за различните колекционери в областта, в която работи. Така се захранват и новите проекти - от реализираните стари.

- Друг български художник и ваш съименник - Янко Цветков, също неотдавна използва паспортната тема, за да направи иронична карта на Европа. Познавате ли се, какво мислите за творчеството му?

- Да, аз се интересувам от картографско изкуство и съм срещал и неговите карти, но само в медиите. При тях не е засегната темата за паспорта, а по-скоро карти на различните предразсъдъци.

- А с Йоана Буковска, която е на една от вашите картини, познавате ли се? Тя ли позира, или портретът е от дистанция?

- С Йоана сме приятели и аз съм изключително радостен, че тя участва в не един от фигуративните ми проекти. Радостно е че всички картини с нея попаднаха в големи колекции в Франция и Лондон, а последния портрет рисунка, който в момента е изложен в София в галерия „Римини“, беше включен в годишното изложение на Кралското дружество на портретисти (Royal Society of Portrait Painters). Подготвям и нов проект с Йоана който ще започнем още другата седмица, докато съм в София - фигуративна картина за лондонското изложение „Лапада“ в квартал „Мейфеър“ през септември.

- Как избирате моделите си?

- По автобиографичен принцип. Тоест хора, които са се докоснали до живота ми. За мен е важно всяко лице да има специално излъчване и да се съчетава с концепцията, върху която работя.

- Бихте ли нарисувал държавен глава - кралица Елизабет Втора например?

- Преди години излагах редовно с Кралското дружество в Англия чийто патрон е Нейно величество. Оттам направих и немалко поръчкови портрети на известни лица - от фамилията Гинес до високопоставени свещеници от англиканската църква. Въпреки че влагах професионализъм, този вид посока на поръчков портретизъм е силно задължаваща и доста ограничаваща. Много по-специални са лица по собствен избор и селекция.

- Кой от съвременните политици ви се струва интересен за молива и четката?

- Забелязах, че в България политиците са намесени почти във всеки разговор, независимо дали си говорим за изкуство или спорт. За мен те са хора с определена професия и въпреки че тя е публична, по нищо не се различава от останалите професии. Затова нямам по-различно отношение към тях. Ако получа поръчка от български политик, обещавам да ви съобщя.

- Извън рисуването - какви книги четете, какво музика слушате?

- Когато работя, не слушам музика, понеже музиката има собствено присъствие, което отнема от това, върху което работя. А извън ателието, в последните две години, откакто станах баща, слушам детски песнички. Харесвам творчеството на Кафка. В него има многообразен образ от различни слоеве, които го поддържат актуално.

- Любими филми?

- Филмите имат един основен недостатък - създават силен ефект в момента на гледане, но и се изпаряват най-бързо от всички видове изкуство. Наскоро гледах един сериал с Антъни Хопкинс - Westworld, в който имаше нещо странно и доста силно като концепция и засега изпаряващият ефект не е отминал.

- Как си почивате след тежък ден? Скоч, водка, бира или нещо друго?

- Отстрани може да изглежда, че си почивам в моменти, в които работя. За мен е важно да не се затварям в студиото за повече от 30% от времето. През останалото време се срещам с хора, колеги художници, арт критици, посещавам театри и изложби и пътувам на далечни места. Разбира се, за да намеря този баланс по естествен начин, съм преминал през различни неща. Но сега смятам, че е по-скоро полезно да изпиеш питие в Сохо след изложба, отколкото да не си излязъл от студиото си цял ден. Важно е да прекарваш време в комуникации за това, което правиш и те интересува, това подхранва и често осмисля и самия креативен процес.

- Дестинация по света, която жадувате да посетите?

- Едно от силните ми пристрастия е пътуването, което е и двигателната инспирация на Паспортната серия. В последните 10 години с жена ми, която също е творец, обичаме да споделяме преживяното с далечни дестинации и захранващи пътешествия. Женен съм за прекрасния творец Надя Цакова (сега Тихова), която е до мен във всичко. Отскоро имаме и нова цел - да покажем широкия свят на малката ни дъщеричка. След седмица ще сме из островите на Индийския океан за пръв път в разширен състав!

- Може ли млад човек да се издържа само с рисуване в Лондон? Работите ли нещо друго?

- Когато си завършил художество образование и се изправиш абсолютно неопитен пред непознатото в непознат град и държава, ти си всичко, което имаш. Налага се освен автор на картините да си и свой собствен ПР, помощник, да търсиш запознанства, комуникация и възможности пред себе си и в същото време да живееш и да се издържаш. В такива моменти е хубаво да намериш временна работа, за да ти позволи да разбереш къде си и да ти предостави необходимото време да разкриеш потенциала си. В първите си години в Лондон от печатно графично студио попаднах в специализиран магазин за графика, където в началото бях консултант, а след това мениджър. Там научих много, но в един момент тази посока ми предостави и възможности за сигурна кариера, което е както, така е и доста опасно, защото лесно можеш да загърбиш мечтите си за една добра и сигурна заплата. Затова е важно да не забравяме главната си посока и да открием нашата лична публика за творчеството, което правим. Така с годините и опита намираш и продължаваш да намираш най-правилния път и баланс за себе си. Сега имам възможност да работя и да съм представен от две основни галерии в Лондон, както и един арт дилър и галерия в Швейцария.

- Кой е вашият световен идол в изкуството?

- Нямам идоли в изкуството. Но харесвам определени посоки, картини най-вече на съвременни автори. Всичко създадено от хора има силни и слаби моменти, обичам картини с повече от един прочит.

- Какво мислите за Кристо?

- Кристо и Жан Клод и творчеството им са едно цяло. Харесва ми тяхната безапелационна истина и пълна отдаденост на това, което ги вълнува. Те използват изключително пълноценно цялата стълбица на световния арт пазар, който захранва и реализира проектите им - от оригиналната рисунка през ограничен тираж до плакати, картички и албуми.

Един от малкото графични отпечатъци който мога да гледам всеки ден в къщата ни в Лондон е негова литография с опакования Райхстаг.

- Можете ли да готвите?

- Правя много добри салати. Поне така казват хората, с които ги споделям.

- Каква кухня предпочитате, ако излезете на ресторант в Лондон?

Френска и гръцка, въпреки че нито една от двете не е същата, както в самите държави.

- В коя част от Лондон живеете?

- През първите 12 години живях в Нотинг Хил, Западен Лондон. В последните 3 години живеем в Северен Лондон. Двата района са съвсем различни, вторият е доста по-семеен. Но аз се чувствам все още най-комфортно в центъра.

- Ако не е тайна, коя е най-скъпата откупка на ваше произведение?

- Откупките сменят нивата си спрямо търсеността. Например картини и графични отпечатъци, откупени от едно първо изложение, се появяват пак на втория пазар на тройна цена. Аз, разбира се, нямам контрол в този втори пазар на препродажби, но е добре при сформиране на бъдещи цени при новите произведения. Понеже вторичните пазари и аукциони са най-здравословният начин за покачване на една цена. Така и колекционерите придобиват по-голяма увереност, че цените на даден жив автор са утвърдени и с потенциал да се превърнат в конвертируеми, тоест да се препродадат безпроблемно.

Откупките варират и от вида изкуство и размер (от ограничен - номериран и подписан - отпечатък до рисунка или живопис в единичен екземпляр). Така че в цифрова стойност могат да варират от 1000 до 60 000 лева.

- Как попаднахте на интересната столична галерия „Римини“?

- Посетих „Римини“ за пръв път в деня на окачването на изложбата ми. Попаднах там по покана на Снежана Йовева-Димитрова от сдружение „Толкова близо, толкова далеч“, където участвах през септември в НДК, и галеристката Цвети Русалиева.

- За какво мечтаете?

- За здравето на близките ми, продължителен мир и щастлив баланс.