Хъбове, тръби и потоци

Карикатура: Иван Кутузов - Кути

Топката е в полето на българския премиер

Който има крава, пие мляко, който няма - не пие

Две събития в последно време, свързани с изграждането на хъба „Балкан“, привлякоха общественото мнение. Първото- участието на премиера във форум на лидери на ЕС и Арабската лига в Шарм ел Шейх в Египет, и второто- посещението на руския премиер Дмитрий Медведев у нас.

В Шарм ел Шейх българският премиер съобщи важни неща за газоснабдяването на България. И по специално за хъба „Балкан“, който той прекръсти на „Балкански поток“. Ето какво каза Борисов: „Хъб „Балкан“ е наша цел, изграден е по всички европейски правила. Юнкер лично го донесе и каза: Благославяме го! Хъбът гарантира, че ще продължим да имаме същите количества газ, а не да изпразваме тръбите“.

Може и да е пресилено да се каже, че хъбът вече бил изграден, нашият премиер обича да се изразява образно, но важното е, че газът ни бил гарантиран, а това е защото хъбът бил гарантиран: „за него сме си стиснали ръцете с Меркел, Юнкер и Туск. ЕС е наясно, че се борим за същото количество газ, не повече – това е разковничето“. Е, щом Меркел, Юнкер и Тук са обещали, значи работата изглежда е опечена, хъб и газ ще има. Но още нещо трябва, поясни Борисов- тръби. „Когато имаме наши си тръби, каза той, добре дошъл е египетски, израелски, украински, руски, американски - всякакъв газ“.

С една дума, имаш хъб и тръби- имаш газ, ако ги нямаш - лошо. Като в онази приказка: „Който има крава, пие мляко, който няма- не пие“.

Но изградени ли са тръбите? Май че както хъбът, така и тръбите още не са изградени. Хъбът, призна Борисов, тепърва ще се изгражда. Компании от Саудитска Арабия, Германия и Италия ще бъдат поканени за участие в конкурса за неговия строеж, включително и за полагането на тръбите.

А как стои въпросът с доставката на руски газ до хъба? Защото, както се изрази енергийният експерт проф. Атанас Тасев, „от системна гледна точка газовият хъб „Балкан“ е едно куцо магаре без руския газ“. Този въпрос беше обсъден на срещата на Бойко Борисов с Путин в Москва през май 2018 г. Борисов тогава съобщи, че от „Газпром“ били готови и на директна връзка с хъба край Варна, като остави грижата за строежа и експлоатацията на газопроводите към Европа в ръцете на България и Европейския съюз, за да бъдат спазени и условията на Третия енергиен пакет. Отличен вариант за транспортиране на руския газ за Европа, защото за тази цел може да се използва трасето на „Южен поток“ през Северна България, което доказано е най-краткото и икономически най-обоснованото, с висока степен на проектна готовност, със сервитути, отчуждителни процедури и други. Освен това, в хъба може да постъпва газ и от други източници и доставчици, друго важно изискване на Брюксел. Борисов и Теменужка Попова говорят за такъв друг източник- доставката на азерски газ по линия на газопровода „Южен коридор“ между Азербайджан и Турция, който продължава и до Гърция. За тази цел ще се строи интерконектор между Комотини и Стара Загора за 3 млрд. куб. м природен газ годишно, като на един по-късен етап капацитетът му може да се увеличи до 5 млрд. куб. м. За газ по този газопровод обаче на нас са ни обещани от азербайджанска страна само 1 млрд. куб. м, но неясно на каква цена, както е неясно и колко допълнително газ ще пуснат азербайджанците за „Балканския поток“, но едва ли ще е много. Същото е и с американския втечнен газ, за който Борисов и Петкова често говорят. България реши да участва в изграждането на новия LNG терминал за втечнен газ в Александруполис, но договорени количества няма, нито цена, а е известно, че втечненият американски газ няма да е конкурентоспособен на руския газ. А и американците сами няма да си докарат газа до хъба и да чакат някоя друга страна да го купи оттам, освен ако нямат договори с потенциални купувачи. Ако пък ние искаме да го докараме до хъба и да го препродаваме на печалба, ще трябва да го предплатим на американците, но кои ще са купувачите на такъв скъпичък газ? Ние може да си купим количества американски газ на някаква висока цена и или да го ползваме за наши нужди, или да го препродаваме чрез хъба, ако намерим на кого. Това не е като борсата на „Илиенци“, на който принцип някои си представят, че ще действа и хъбът, продавачите си докарват с камиони на склад стоката, а купувачите идват, пазарят се, купуват и товарят. Същото е и с руския газ, от „Газпром“ казали на Борисов, че нямат нищо против да доставят синьото гориво до хъба, но ако искаме хъбът да е борса, на която да препродаваме чужд газ, ние трябва да сме го купили преди това. Защо европейските потребители ще искат да плащат на посредник, вместо да се договорят за обеми и доставки с директния доставчик „Газпром“? При което положение се превръщаме в транзитна страна под формата на „Южен поток“ 2 или „Балкански поток“, като хъбът става безсмислен. Но пък ще започнем отново да взимаме транзитни такси.

Ако Борисов използва посещението на Медведев, за да заяви и защити българското намерение за изграждане на хъба и захранването му с руски газ, руският премиер избягваше да се ангажира с тази тема. „Важно е газът да дойде“, каза той. Но пък след срещата на двамата премиери изпълнителният директор на „Газпром“ Алексей Милер заяви лаконично, че „Газпром“ не предвижда да участва в проекта за балкански газов хъб в България. Всички газови ресурси в региона били договорени в дългосрочен план. С една дума, миналата година в Москва от „Газпром“ обещали на Борисов и го уверявали в едно, а сега говорят друго.

Ако това, което казва Милер е така, съдбата на хъба или на „Балканския поток“ изглежда предрешена. Но проблеми може да има и с това втората тръба на „Турски поток“ изобщо да мине през България. „Турски поток“, както е известно, се състои от две тръби, всяка от тях с капацитет от 15,75 млрд. куб. м годишно. Първата е предвидена изцяло за задоволяване на нуждите на газ на Турция. За втората тръба има два варианта- през България към Сърбия и Унгария, или на към Гърция през Адриатическо море – до Южна Италия. Ако се преборим с Гърция тръбата да мине през България, за тази цел ще трябва да бъдат изградени първите 11 км от турската до българската граница и още 484 км до българо-сръбската граница. Отклонението просто ще представлява транзитен газопровод, който при Провадия се отклонява от маршрута на съществуващата Трансбалканска линия, идваща от Украйна и стига до сръбската граница при Зайчар. Но Бойко Борисов каза в Шарм ел Шейх: „Думата „транзит“ е забранена!“ Той като че вижда нещата по някакъв свой начин и малко ни обърква, защото ето какво написа в своя профил във Фейсбук след срещата си с Медведев: „България ще участва в газопреноса, защото това ни се полага. Нашето решение е ясно и е съгласувано с Европейската комисия. Както "Северен поток 1" и "Северен поток 2" се движат, така и ние можем да транзитираме и да продаваме в газовия хъб „Балкан“ около 15-16 млрд. кубически метра“.

С една дума, той вижда втората тръба на „Турски поток“ да влезе в България и да стигне до хъба край Варна. Но нали става дума за изграждане на втората тръба до сръбската граница, съоръжение, което по предварителни сметки ще ни струва около 3,3 млрд. лв. с ДДС? От „Газпром“ вече са заявили интерес към този проект, като се предполага, че след окончателен пазарен тест, руската компания ще ангажира около 90% от нейния капацитет и тя ще бъде и продавачът на своя газ. Печалбата за нас ще бъдат транзитните такси, които „Газпром“ ще ни заплаща, което все пак е нещо. А и в четвъртък стана ясно, че вече има три чужди консорциума, които искат да строят тръбата през България.

Руският премиер каза по време на посещението си, че „за по-нататъшни стъпки по отношение на „Турски поток“ ще можем да говорим само след категорична гаранция от ЕК, че този проект може да се случи“.

Какво е към момента незавидното положение, в което се намираме. По време на посещението на Медведев Борисов отново даде уверения, че има съгласието на Брюксел за това втората тръба на мине през България. Но какво означава това? А в отговор на искането на руския премиер Медведев за гаранции от ЕК, от Брюксел отговориха, че не било в правомощията на Европейската комисия да дава лицензи и разрешения. „Ролята на Комисията е да прилага договорите, в този случай - да гарантира, че законодателството на вътрешния газов пазар се прилага стриктно от страните членки“.

По йезуитско увъртане не може и да се измисли. Ти ги питаш за гаранции, те ти говорят за лицензии. Така и навремето Брюксел си изми ръцете за спирането на „Южен поток“, като заяви, че ЕК нямала никакви пълномощия да спира „Южен поток“, такова решение можело да вземе само българското правителство.

При посещението си в Москва миналата година, на въпрос на журналисти за несбъдналите се руско-български проекти Борисов отговори: „Ние сме най-дисциплинираната и евроатлантически ориентирана държава в ЕС, вследствие на което ни заобиколиха всички потоци“.

Днес е настъпило времето за отрезняване. Някога чрез „Южен поток“ през нас щеше да бъде изграден газопровод с капацитет от 60 млрд. куб. м, да си оситурим газ за нас колкото искаме, че и да ни остава за препродажба и да получаваме огромни транзитни такси. А сега, освен че отново сме подложени на американски натиск да се откажем от втория газопровод на „Турски поток“, се очертава, че той така или иначе може да не мине през нас, ако ЕК не даде исканите на руската страна твърди гаранции, което може и да не стане, ако се съди по увъртения отговор на Брюксел на условието на Медведев.

Топката, откровено казано, сега е в ръцете на българския премиер Бойко Борисов.

Коментари

Задължително поле