Проверяваме онлайн в сайта на НАП хонорарите си за 2018 г.

Апаш задигна чанта с 1300 лева от жилище в Търново Крадецът влязъл да тършува в жилището през терасата

Митничари откриха 3 килограма кокаин, зашити в дрехите на пътник на „Калотина“

Росгвардия формира морска бригада за охрана на Кримския мост

Красимир Първанов подаде оставка като заместник-министър на енергетиката

Трима министри напуснаха кабинета на Тереза Мей

Адвокат от Карлово подаде сигнал, че синът му е бил пребит от полицаи

Цвета Караянчева: В момента няма решение Цветан Цветанов да напусне парламента

40-годишен мъж е убит с нож в циганската махала на Белица Опитал се да потуши семеен скандал

Основният свидетел по делото „КТБ“ с бележки с числа и дати в спецсъда

Луноход на водород изследва чужди планети Подвижна космическа станция във вид на кемпер

Земетресение от 2.8 по Рихтер в района на Благоевград

Пентагонът отпуска 1 милиард долара за стената на Тръмп

Красимир Янков: Цветанов трябваше да прати сигнала за „Артекс” в КПКОНПИ

Искрен Пецов: Иво Карамански искаше да купи китарата ми Писаха, че съм бил с над 2000 жени, под 1000 са, смее се изпълнителят на "Кайман"

Цените на петрола ще се сринат завинаги

Тревогата е на „червено ниво“

Оттеглянето на Суверенния норвежки фонд за изкопаеми горива от инвестиционната активност може да предизвика глобална „ударна вълна“. Това решение трябва да звучи като „червена тревога“ за частните банки и инвеститорите, чиито петролни и газови активи стават все по-рискови и са морално несъстоятелни. Норвежкият фонд за суверенно благосъстояние, е най-големият фонд по своя род в света. И той, според мнението на участниците в кампанията за борба срещу промените на климата, трябва да изпрати „ударна вълна“ по петролната и газовата индустрия на целия свят, защото фондът е препоръчал на норвежкото правителство изцяло да изтегли активите му в размер на 40 милиарда долара от нефтената и газовата индустрия.

В изявление от 8 март финансовият министър Сив Йенсен обясни, че това решение има за цел да „намали уязвимостта“ на норвежкия фонд „преди да настъпи постоянен спад в цените на петрола“. При 1 трилион долари Норвежкият държавен фонд е най-големият публичен инвестиционен фонд в света. Според говорител на финансовото министерство, фондът в момента инвестира около 66 милиарда норвежки крони (7,5 млрд. долара) в проучване и производство на енергия, което е около 1,2% от общия портфейл на фонда.

Препоръката на норвежкия фонд ще бъде изпратена в националния парламент за одобрение.

Групите за борба с промените на климата, които през последните години се борят агресивно да спрат използването на изкопаеми горива като ключов способ за намаляване на заплахата от парникови газове и неконтролираното глобално затопляне, отбелязаха това обявление като ключов обратен момент.

„Ние приветстваме и подкрепяме това предложение“ – каза Йоси Кадан (Yossi Cadan), старши участник в „350.org“, кампанията за изтеглянето на активите. „Ако мине през парламента, то ще предизвика ударна вълна на пазара, и ще нанесе най-големия удар по илюзията, че горивната и енергийната индустрия имат десетилетия за бизнес дейност. Това решение трябва да звучи като предупреждение за частните банки и инвеститорите, чиито петролни и газови активи стават все по-рискови и морално несъстоятелни“.

Бил Маккибен (Bill McKibben), един от съучредителите на групата, го нарече „огромна, огромна, победа“.

В изявление „350.org“ добавя: „За да избегнем най-катастрофалните последици от промените на климата и да задържим глобалното затопляне под 1,5 °C, трябва да изоставим изкопаемите горива и да прехвърлим финансирането към устойчиви енергийни решения за всички. Климатичните последствия вече са вътре в страната и няма какво да губим. Миналата година северните топлинни вълни, горските пожари зад Полярния кръг и тревожната новина, че най-дебелият лед в Арктика започва да се топи, показа как промените в климата са близо до Норвегия. За норвежките финансисти, изглежда, вече е немислимо да продължат да инвестират в компании, които предизвикват целия този хаос.

Катрин Хоуарт (Catherine Howarth), изпълнителен директор на движението ShareAction, която предоставя аналитични материали за инвеститорите, насочени към създаването на по-устойчиво общество, заяви, че изявлението на норвежкия фонд“ е още един индикатор, че инвеститорите са все по-недоволни от компаниите, занимаващи се с проучване и добив на петрол“.

Институционалните инвеститори, управляващи държавните инвестиционни фондове и пенсионните фондове, добави тя, „изтеглят капитала си от нефтените и газовите компании на основание, че по-бързият от очаквания ръст на чистата енергия и свързаният с него регламент правят бизнес моделите на петролната и газовата промишленост много уязвими. Това съобщение ще окаже натиск върху инвеститорите да засилят взаимодействието си с интегрираните петролни компании в навечерието на сезона (годишното общо събрание), когато акционерите се събират, за да оценят и анализират резултатите и стратегиите на компанията.

Финансовата реалност на климатичната криза става все по-очевидна за глобалните инвеститори и пазарите, и рупата „350.org“ твърди, че заслугата за придвижването на предложението е на активистите от цял свят, които смело заявяват, че искат край на финансовата и енергийната хегемония на изкопаемите горива.

Групата заяви, че в центъра на глобалната кампания за излизане от активите на горивно-енергийната индустрия е „масово движение, основано на хора, и това са обикновени хора, които настояват местните институции да се борят срещу изкопаемите горива и индустрията, свързана с тях, която е най-отговорна за настоящата климатична криза“.

 

Норвежкият фонд няма да инвестира в нефт

Суверенният фонд на Норвегия, който в последните две десетилетия е натрупал богатството си предимно от приходи от петрол и газ, обяви, че ще спре да купува акции на компании от нефтената и газовата индустрия по препоръка на правителството на страната, написа Bloomberg. Норвежкото правителство е одобрило и продажбата на някои компании за проучване, като същевременно „пощадява“ някои от най-големите интегрирани производители. Това значи, че решението ще засегне компаниите, които само проучват и произвеждат нефт, а не петролни групи като BP и Shell. Въпреки това цените на акциите на петролните компании спаднаха след като това бе обявено в новините на 8 март, и книжата на BP и Shell се търгуваха с почти 2% по-малко.

*Авторът Джон Куили (Jon Queally) е кореспондент на изданието Common Dreams.

(Превод за „Труд“ от руски в svpressa.ru – Павел Павлов)

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (4)

  1. Идиоти-никакво глобално затопляне няма,а идва глобално застудяване.Което ще продължи минимум 40 години,а може и столетия.И държави като Норвегия най-силно ще го усетят.

  2. Нормално е да се инвестира в технологии на бъдещето, а не в такива от настоящето; просто търсят най-ефективната печалба. Производствени разходи от 40 долара за барел (в Северно Море) не носят необходимата печалба, която се очаква от инвеститора, затова се оттеглят от малките компании (които имат ниско портфолио), но остават в Шел и БП, където е голямата печалба :-). Петрола е свързан и с производството на химикали, което тепърва ще се увеличава, така че потреблението няма да намалее напротив. Когато печалбата стане 3-4 пъти по-голяма от разходите отново ще се върнат, няма нищо общо с климата.

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.