Кого и защо го стяга чепика изборът на европейски делегирани прокурори

През миналата седмица Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет избра десет български делегирани прокурори, които ще работят в новосформираната Европейска прокуратура. Тяхната задача ще е пряко да водят разследванията по дела за злоупотреби с европейски финансови средства, а работата им ще се възлага от централата на Европейската прокуратура в Люксембург, като техен ръководител ще е Лаура Кьовеши, първият европейски главен прокурор. Нейно ще е и крайното решение дали предложените от кадровия орган шестима прокурори, трима следователи и един съдия ще са първите европейски делегирани обвинители от България.

Последното обяснява и защо, докато течеше самата процедура, тя не предизвика традиционното оживление в определени политически и икономически кръгове с нездрави интереси в съдебната власт. В дните от събота насам, когато деветимата членове на Прокурорската колегия, начело с обвинител №1 Иван Гешев, направиха своя избор, ситуацията се промени в традиционната за националния ни манталитет посока - опити за дискредитиране на част от подбраните магистрати, внушения за предрешен избор и други добре познати атаки срещу ВСС.

Сигурно е, че на мейла на Кьовеши скоро ще се получат и скалъпени в София доноси и компромати, които трябва да я разколебаят и ако бъдат върнати поне няколко или в краен случай един-двама от предложените магистрати. Разбира се, това се прави с единствената цел - да бъде уязвена българската прокуратура. Но за разлика от предходни ситуации за използване на европейски институции за атака на българските власти, този път сценаристите и изпълнителите на очернящата кампания действат плахо и несигурно. Това е така, защото и те самите са наясно, че им липсват аргументи, с които да оспорят професионалните качества и интегритета на избраните магистрати. Липсват и аргументи срещу начина на провеждането на процедурата, която бе дотолкова прозрачна, че не предизвика почти никакъв интерес, извън кръга на пряко заинтересуваните. Авторите на „дежурния хейт“ срещу българската прокуратура са несигурни в тезите си и защото са наясно, че този път рискуват да засегнат имиджа и на Европейската прокуратура, който толкова упорито градят в опитите си да я представят за контрапункт на националната.

Наистина е трудно да се намерят аргументи срещу процедура, в която всеки действащ съдия, прокурор или следовател е могъл да кандидатства, стига да отговаря на специфични критерии - като минимум 8 години юридически стаж, поне В2-ниво на владеене на английският език, който е работен за Европейската прокуратура, възраст не повече от 58-години. От подалите документи 35 кандидата, бяха допуснати всички, но се явиха 31, което прави по трима кандидати за едно място. Като се изключи следователят Бойко Атанасов, който се яви на поредния си конкурс в кариерата, не толкова заради желанието да заеме длъжността, а за да отправя нападки срещу членовете на ВСС, колегите си и разбира се срещу главния прокурор, повечето от другите 30 кандидата защитиха авторитета на професията. Изборът се оказа труден, отбелязаха и самите кадровици, докато аргументираха своя вот в събота - четвъртият ден от процедурата. Тогава на първото присъствено заседание от началото на пандемията от Covid-19 преди година Прокурорската колегия избра десетимата магистрати, чиито кандидатури ще бъдат представени за финално одобрение от Европейската прокуратура. За качествата на избраните може да се съди дори по това, че се стигна до разнобой между вота на обвинител №1 и членовете на колегията. Оказа се, че трима кандидати, за които своя положителен глас е дал главният прокурор, не успяха да попаднат сред „топ 10“, за сметка на други трима, които Иван Гешев не подкрепи.

Въпреки това не закъсняха спекулациите като тази, че при гласуването на кандидатите още от първия път се е стигнал до избора на десет магистрати, без да се налага балотаж при явили се 31 души. Елементарната логика изисква преди да твърдиш нещо подобно, без значение дали това идва от политически ангажиран представител на неправителствена организация или фиксиран в омразата си към прокуратурата журналист, да се запознаеш с правилата, съгласно които кадровиците са дали своя вот. В чл. 17, ал. 2 от тях е посочено, че ако се стигне до равен брой гласове, то определящо за подредбата ще е продължителността на юридическия стаж по смисъла на чл. 164 от съдебния закон, към датата на откриване на процедурата за подбор. По тази причина всъщност Колегията даде положителен вот за 11 от кандидатите, макар местата да са само 10. Видно от гласовете на колегията - шестима от предложените получават по шест гласа, трима по седем и само един осем гласа на кадровиците.

Направи впечатление, че както Иван Гешев, така и повечето от членовете на Прокурорската колегия в изказванията си, с които аргументираха своя глас, подчертаха, че и тези магистрати, които не попадат сред първите десет, заслужават уважение за положените усилия и демонстрирания професионализъм. Това бе важен знак за участвалите в процедурата, защото заради системните атаки срещу прокуратурата в последните години, не са много желаещите, които са съгласни да рискуват да бъдат обект на клеветнически кампании, само защото са решили да търсят професионално развитие. Това само преди дни вероятно е осъзнал и българският представител в Европейската прокуратура Теодора Георгиева, чието име бе замесено в измислен скандал. Повече от половин година след като съдийката от Административен съд София-град бе одобрена за поста на прокурор в новата европейска институция, дори след положената от нея клетва пред Съда на ЕС, името u се завъртя в публикация на списван от българи брюкселски сайт, с единствената цел това да бъде ползвано за атака срещу нашата прокуратура.

Факт е, че неколцина европейски депутати, известни с крайните си позиции и лобистки зависимости, търсят начини да отстранят представителя на Португалия в Европейската прокуратура, което очевидно се е възприела като удобна възможност за фабрикуването на скандал чрез пришиването и на българската представителка.

А истината в случая е много видима - така, както няма нищо нередно в избора на Теодора Георгиева за български представител в Европейската прокуратура, така и подборът на десетте u бъдещи колеги бе проведен по изцяло европейски правила, а предложените магистрати имат пълното основание и отговорност да проявят своя професионализъм, за да стане веднъж завинаги ясно, че проблемите в българската съдебна система далеч не са в обвинението или поне не само там.

За жалост точно за подобни ситуации важи превърналото се в клише съждение - „как само на българския казан в Ад-а нямало пазачи“. Неприятно в случая е, че заради интересите на определени кръгове у нас, известни със своята обсесия към прокуратурата, заради вечните им страхове, че ще им бъде търсена отговорност, този вирус на нихилизма може да се пренесе и върху абсолютно нова институция като Европейската прокуратура.

Кои са предложените за европейски делегирани прокурори от България

•  Светлана Георгиева Шопова-Колева - прокурор в Софийската градска прокуратура - избрана с осем гласа
•  Вероника Бориславова Трифонова - прокурор в Софийската районна прокуратура - избрана със седем гласа
•  Бойко Кирилов Калфин - прокурор в Окръжна прокуратура - Кюстендил - избран със седем гласа
•  Божидара Евгениева Ганева-Димова - прокурор в Софийската районна прокуратура - избрана със съдем гласа
•  Бисерка Иванова Стоянова - следовател в Националната следствена служба - избрана с шест гласа
•  Венцислав Данев Фердинандов - прокурор в Специализираната прокуратура - избран с шест гласа
•  Преслава Теодосиева Петкова - следовател в Следствения отдел в Специализираната прокуратура - избрана с шест гласа
•  Мая Паскалева Ковачева - следовател в Следствения отдел в Софийската градска прокуратура - избрана с шест гласа
•  Христо Кръстев Крачунов - съдия в Софийски районен съд - избран с шест гласа
•  Димитър Здравков Беличев - прокурор в Окръжна прокуратура - Пловдив - избран с шест гласа