Пожар унищожи автомобил в Бойчиновци

Продължава издирването на 64-годишния мъж от село Габаре

Горанов: 13 български общини са с финансови затруднения 21 са отпаднали от "черния списък" на МФ

Длъжни сме да осветим какво се случва в Община Болярово – един „Боляровогейт“, заяви депутатът Александър Иванов

Столичният общински съвет избра Владимир Клисуров за временно изпълняващ длъжността кмет на “Младост”

Григор Димитров: Искам еднакви топки за всички турнири

Ни Ло става дизайнер

Иванчева: Не се сещам кой е Александър Ваклин, не съм го срещала

Николина Чакърдъкова се сдоби с внучка

Шофьорката, ударила 10 коли в Пловдив, иска по-малка парична гаранция

Бургаски лекари спасиха 4-месечното бебе Елена с уникална и сложна операция

24.5% от българите биха гласували за ГЕРБ днес, 20.5% ще подкрепят БСП

Десети годишни награди на “Правен свят” и Международен правен център (ILAC)

Работник загина, след като бе затиснат от дърво

Откраднаха линейка в Пловдив

Червените фенери на Стара Варна Морският град пише правилата за проституция след Освобождението

Картички с публични жени от бордеите на Стара Варна- те са от фонда на Музея за нова история на Варна при РИМ

Проститутките се преглеждат от градския лекар задължително по два пъти в седмицата

След Освобождението Варна първа приема Правилник за проституцията през далечната 1888 г. След нея София пише регламент за упражняване на най-древния занаят през 1893 г., а Русе през 1900 г.

Нещо повече Варна е може би единственият град в България, където публичните домове от края на 19 и началото на 20 в. са построени от самата общинска власт. Това посочва в своето изследване по темата Светлозара Колева, уредник в Етнографския музей във Варна. През 1890 г. на свое заседание Общинският съвет приема предложението на тогавашния кмет Кръстю Мирски за взимане на заем от 1 млн. лева за подобрението на града. Голяма част от парите са предвидени за “построяването на хотел и бани край морето, разширяване на главната улица, за построяването на домове за публичните жени в размер на 100 000 лв.

“Така са се появили и първите три сгради, назовани хотел “Балчик”, хотел “Адрианопол” и хотел “Плевен”. Според приетия правилник общинските власти задължавали проститутките да упражняват своя занаят само в “нарочно построените за това от Общината домове. А съдържателите им са били длъжни да поставят по един фенер, който да се пали всяка вечер щом мръкне и да гори до часа, определен за затваряне. Дотогава трябвало да държат и вратите притворени.

В главата “Публични домове” на Правилника от 1888 г., който се пази в архива на Варненската дигитална библиотека, е записано, че стаите трябва да са толкова, колкото и жриците на платената любов, а във всяка от тях трябва да има “по един леген, два ибрика с чиста вода и по два чисти пешкира”. Имената на проститутките, които се преглеждат от градския лекар задължително по два пъти в седмицата, се изписвали на черна дъска и срещу всяко едно от тях се отбелязвало здравословното й състояние и последната дата на преглед.

Първите съдържатели на тези домове според многобройните обяви за отдаване под наем са чужденци, посочва Светлозара Колева. Австрийският поданик, евреинът Йосиф Щайнкол, който държи по това време кафе-шантан със съмнителна репутация в Стара Варна, е съдържателят и на хотел”Балчик”, който по-късно се управлява от съпругата му.

Според Правилника на общината за публични жени се считат “всички моми, разведени жени или вдовици, които се занимават с проститутство и блудь като средство за поминък”. За да влязат в градския регистър, те трябва да са навършили 18 години. Ако не представят акт за раждане, защото често си криели годините, възрастта им се определяла от комисия. При издаване на разрешително кметът или негов помощник трябвало да се опита да разубеди кандидатката да продава своята плът и да й даде два пълни дни за размисъл. В регистъра всяка проститутка се вписвала с пълно описание на отличителните й белези – очи, чело, нос, вежди, народност. За месец напред трябвало да плати таксата за градско право да проституира, която през 1887 г. била 16 лв. и финансово се коригирала всяка година. Освен това плащала по 1 лев за редовен преглед и за изкарване на книжка за проституция.

“Жените в публичните домове обслужват различни социални слоеве, но през първите десетилетия на 20 в. се забелязва, че интелигенцията и политическият елит предпочитат сводническите домове или шансонетките, а публичните домове се посещават от хора “по-долна ръка”, посочва Светлозара Колева. Според изследването й в началото на 20 в. започват да се появяват все повече тайни своднически домове или за тази цел да се използват някои от хотелите в града.

Авторката на проучването припомня интересен спомен в книгата на Веска Стоянова “Варна преди сто години”, разказван от известния варненец Коста Парушев. С приятели той често посещавал хотел “Комерсиал”, в задната част на който имало нелегален публичен дом и услуги в него предлагали рускини, дошли в града след революцията. За доброто настроение на клиентите се грижил балалаечен оркестър и певици. След разгулните забавления младежите се прибирали с три файтона .В първия се качвали те, във втория-латернаджия, а в третия се возили шапките и бастуните им.

Но леките жени нямали право да се возят на файтон, да се разхождат с мъже по главната улица, да посещават публични места, паркове, градинки , балове, отбелязва в книгата си Петър Стоянов. Но с времето нравите се променят и “Свободен глас” пише гневно :”…престъпление е да се замълчава една истина-толкова грозна.А тя е, че преди години не виждахме низкопадналите жени да красят със своето присъствие публичните места за увеселение в най-пристанищния град. А сега ги срещате в приморската градина и в манастира”Св.Константин”. Във вестника един гражданин се възмущава, че “до църквата “Св.Николай” квартируват шансонетки, които постоянно били посещавани от мъже-без никакво препятствие от полицията. Цялата махала се гнуси, имало оплакване до полицията за откраднати цветя, които се носили на шансонетките”.А след приемането на Правилника общественото мнение веднага изригнало : “Бие зле, бие на очи решението на Общинския съвет да позволи на някоя си да практикува проститутка в града, в публичен дом. Вместо да отстрани подобно мизерно желание-да го остави на волята на дявола”/в.”Черно море” от 5.09.1891г.

А по това време все още Варненските морски бани били разделени на мъжки и женски кабини.Дори през 20-те години на 20 в.плажът бил все още разкроен на мъжки и женски с параван и прилично разстояние между тях. Но като бързо развиващ се курортен град тръгнало разкрепостяването и в това отношение.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (1)

  1. И сега може да се направят тези неща и момичетата да са спокойни, и да си гледат бизнеса,а не само да си рискуват здравето зиме по магистралите. Старите българи не са били глупави,глупавите са сегашните.

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.