Чия е антична Македония?

В предисторията й изпъкват древни тракийски племена и владетели

За пръв владетел на Македонското царство е сочен Пердика І

Разразилият се през последните десетилетия спор за името „Македония“ между едноименната република и нашата южна съседка показва до каква степен историческото наследство се използва за откровено политически цели. И двете страни експлоатират темата не само във външната си политика, но и във вътрешната – при това с емоции, достигаща до истерия... Претенциите за монополни „права“ върху миналото са колкото абсурдни, толкова и опасни. Дори и да не го признаваме, този спор засяга и нас – достатъчно основание да се замислим какво всъщност е представлявала тази древна държава, дала на света прочути личности като Филип II и Александър III Велики (Македонски).

В европейската и световната наука още от Ренесанса се е наложило виждането, че македоните са народ с древногръцка (дорийска) основа и че антична Македония е едва ли не „елинска“ държава. За времето си ренесансовият фил-елинизъм може да е бил нещо положително, но научната логика води към други изводи. Анализът на историческите извори показва, че става въпрос за тракийско население и държава, сходна с царствата на одрисите, гетите, трибалите... Елинизацията на македонския елит е по-силно изразена в сравнение с останалите траки, но за древните гърци те си остават „варвари” (чужденци). Нека отбележим, че когато говорим за античната епоха, коректният термин е „македони“. Широко използваното днес название „македонци“ визира жителите на историко-географската област в по-ново време, както и една от етнографските групи на нашия собствен народ.

Антична Македония има предистория, забулена от легенди, но и достатъчно показателна. На преден план изпъкват не някакви „елини“ или „отделен“ етнос, а древни тракийски племена и владетели. Това напоследък беше показано убедително от проф. Калин Порожанов, а и от други автори. За съжаление, научните достижения трудно надделяват над инерцията. И над политиката, ако трябва да бъдем пределно ясни. Така или иначе, началото е в плодородните земи между реките Халиакмон (повече от хиляда години тя носи и българското име Бистрица!) и Аксиос (Вардар). В дълбоката древност тази област е наричана Ематия по името на легендарния местен тракийски владетел Ематион, за когото споменава Омир. По-интересното обаче е, че в онази епоха името „Македония“ не съществува! Едва Хезиод, живял през VІІ век пр. Хр., пише за Македон и неговия брат Магнес, които произлизали от населената с траки област Пиерия при планината Олимп – „обиталището на боговете“. И наистина си струва да се запитаме дали тези богове са „чисто“ гръцки или поне отчасти са възприети от траките, най-малкото имат обща по-стара основа. Македон и Магнес били запомнени като страстни укротители на коне – обичайна характеристика за тракийските аристократи. Да припомним само за красивите коне на тракийския цар Рез, откраднати от Одисей – в случая прочутият „герой“ се изявява като разбойник и конекрадец, но това е друга тема. Според „бащата на историята“ Херодот в Македония е живеела тракийската общност бриги („фриги”). Съществува мнение, че в действителност името „Македония“ е означавало „висока земя”, съответно „македони” – високи, снажни хора или пък жители на планинска страна.

Отначало с името Македония са наричани земите от Олимп и Халкидическия полуостров до реката Стримон (Струма) на изток и планината Нидже на север. Делението на Долна, Горна и Източна Македония отразява налагането на държавното название над новозавладени земи. Факт е обаче, че Долна (Южна) Македония е била населена преди всичко от траки. „Горна Македония“ с Хераклея/Битоля, Лихнида/Охрид, Билазора/Велес е включена в Македонското царство от Филип ІІ, който покорява местните траки. В нейната северозападна периферия попадат и някои илирийски племена, но това не променя картината. Източна Македония, разположена между Вардар, Струма и Места, също e била обитавана от тракийски племена: мигдони, бизалти, крестони, меди, едони, одоманти, синтии и др. Както виждаме, става дума за държава с почти напълно тракийска етнокултурна характеристика. Античният „македонски език” вероятно е представлявал тракийски диалект или група диалекти. Знае се, че Александър Велики се обръща към своите войници (както македони, така и представители на други тракийски племена) на „своя” език. Този език обаче е бил неразбираем за гърците в армията му.

За пръв исторически достоверен владетел на Македонското царство е сочен Пердика І (около 640 г. пр. Хр.). При Пердика ІІ (454-414 пр. Хр.) започва съперничество със силното Одриско царство и Атина. Столица на страната е била царската резиденция Айге (Еге), която се е намирала при световно известната днес Вергина – недалеч от град Бер (Верия), на около 70 километра западно от Солун. Цар Архелай І (413-399 пр. Хр.) провежда смели финансови и военни реформи, строи пътища и крепости, както и новата столица Пела – селище, което от векове носи българското име Постол. Процесите на централизация продължават при Филип ІІ (359-336 пр. Хр.) – енергичен и способен владетел, който превръща Македония в първостепенна сила. След победата при Херонея над съюзната армия на гръцките полиси (338 г. пр. Хр.) Филип става най-могъщия господар на Балканите. Три години по-късно подчинява родственото, но „конкурентно“ Одриско царство, а неговият владетел Керсеблепт е детрониран. Поради еднаквата етническа природа на македони и одриси властта на Филип в Тракия е почти символична, а местните „династи” получават достатъчно автономия. Разбира се, най-яркият спомен от онази епоха е съхранен в името на Пловдив – древната Евмолпия, преименувана на Пулпудева на езика на траките, на гръцки – Филипопол, „градът на Филип“.

Схващането, че македоните са народ с древногръцка (дорийска) основа се опира на легендите, използвани от самите македонски владетели. Така митологията се превръща в идеологическо оръжие за постигане на господство над богатите гръцки градове държави (полиси). Както обикновено, става дума за пари и власт. Популярният мит, че македонските царе са произлизали от „елинската”, дорийска като потекло династия Аргеади от ІХ-VІІІ век пр. Хр., е засвидетелстван цели четири столетия по-късно. Да не забравяме, че още античните историци смятат този мит за пълна мистификация.

Влияние на елинската култура и език не прави антична Македония „гръцка“ държава. Примерите в световната история за подобни явления не са един или два. При щедрото покровителство на македонските царе в столицата Пела пребивават древногръцки учители, поети, философи. И все пак, древните гърци категорично не приемат македоните за свои сънародници. Знаем известния случай с цар Александър І Филелин (498-454 г. пр. Хр.) и Олимпийските игри: „Когато Александър пожелал да участва в състезанията, и пристигнал в Олимпия – разказва Херодот, елините, участници в игрите, поискали той да бъде отстранен. Тези състезания, казвали те, са за елините, а не за варварите... Александър твърдял, че е аргеец по род, а съдиите му признали елински произход...” Разбира се, това „признаване“ е от чисто политически съображения – израз на благодарност към един „приятел на елините” заради неговата подкрепа в една война с персите. Независимо от елинизацията, паметниците на културата от Македонското царство остават в духа на познатото ни тракийско наследство. Когато римляните покоряват Македония, те извършват масово преселение на населението в Източна Тракия. Затова във византийската епоха военно-административната област „Македония“ е с център Одрин. В нейния обхват нерядко са влизали Пловдив и други средновековни български земи. Затова като родина на богомилството е сочена „... българска Македония при Филиповия град...“ Така че ако се търси връзка с древните македони, тя може да се окаже не при Вардар, а при Марица!

Псевдоисторическите претенции и прояви на мегаломания са абсурдни. При правителството на Никола Груевски в Скопие т. нар. античен македонизъм, създаден преди повече от век за целите на великогръцката пропаганда, беше издигнат в ранг на държавна доктрина. Не по-малко неприемлив е и пристрастният гръцки „прочит“. Антична Македония е част от наследството на древния тракийски „свят“, впоследствие и на елинистическата култура в „световната империя“ на Александър Велики и неговите приемници в един огромен географски ареал. Към историческото наследство на антична Македония можем да имаме претенции и ние. Все пак е по-добре, че не го правим. Нашите съседи само ще спечелят, ако сторят същото.

Коментари

Задължително поле