Човек на „Труд“ избухна: Не съм Държавата, а редови български журналист!

"Тъжно е, че един редови български журналист трябва да поема функции, които не са негови, защото не издържа на сълзите в очите на хората и отделя от оскъдните си средства, за да подаде ръка," написа в личния си профил във Фейсбук, кореспондента на в. „Труд“ в Гърция, Бойка Атанасова.

"Цяла нощ подскачам в леглото от мисли. За пореден и разбира се, не за последен път, трябваше да спасявам българин в чужбина. Една прекрасна жена, която след масивен инсулт, изпада в кома и...няма легло по атинските болници в интензивно, за да я настанят за възстановяване и лечение. Три дни жената стои в обикновена клиника в кома с отговор на близките й: Няма легло. Търсете си варианти. Няма значение какво, дали и как съм сторила. Има значение, че жената от снощи е настанена в интензивно и остава да се молим за нея. Та защо се измятах ли? Спомних си думите на една друга българка от интервю, че "В Гърция гледаме как гние човешко месо, а в България присъстваме само като ЕГН..". Тъжно е, че едни там представители на държавата получават хиляди евра месечно, а достъпа до тях става чрез автоматичен секретар, демек няма такъв. Тъжно е, че за тези български изгнаници 90% от партиите се сещат само по избори. Тъжно е, че в някакви си там набедени институции уж за българите в чужбина, работят само заплатаджии. Тъжно е, че няма едно предаване за българите в чужбина, което да бъде мост между тях и Родината, защото "няма как да се измери рейтинга от чужбина". Тъжно е, че тези втори или първи икономически инвеститори в Родината си мрат като мухи и ги закопават в общи гробове, защото нямат средства да ги върнат у дома. Тъжно е, че един редови български журналист трябва да поема функции, които не са негови, защото не издържа на сълзите в очите на хората и отделя от оскъдните си средства, за да подаде ръка. Тъжно е, че всеки ден затворници с треперещ глас ме молят за помощ: Не сме виновни, помогнете. Тъжно е, че тези българи са само цифри, а не души. Затова се измятам, защото телефона ми прегрява, а аз не съм Държавата! Не издържах и ви го написах, защото съм тъжна...Не очаквам разбиране..Просто една дълбока въздишка е това...за всички онези свещички, които горят за останалите завинаги българи в чужбина...", пише още нашият човек в Гърция.

Коментари

Задължително поле