Министър Младен Маринов: Продължава издирването на Стоян Зайков, разширяваме периметъра на претърсване

Възстановка отбелязва 180 години от откриването на Взаимно училище във Велико Търново

Ивет Лалова мечтае да бъде майка

ВАС отмени Становище за екологична оценка на министъра на околната среда и водите за изменение на общия устройствен план на Община Приморско

Българка пледира виновна в Ню Йорк по обвинения в пране на пари от корупция в Мозамбик

Дара Екимова: Имам нещо много повече от гадже Сбъднах една от мечтите си - да пея с татко, казва дъщерята на Дими от "Сленг"

Израел и Хамас постигнаха споразумение за прекратяване на огъня за 6 месеца

Въоръжена група прекъсна главен водопровод в Триполи

Младен Маринов: Изяснява се каква е причината за нападението с нож срещу 16-годишно момче

Десислава Танева: Около 70 хил. дка земи са с поражения от градушки, в момента действа държавна помощ за компенсиране на напълно пропаднали площи

Германия е изхарчила рекордните 23 млрд. евро за интегрирането на мигрантите през 2018 г.

Икономист: Не е възможно да има обща минимална европейска заплата

Изтребители не се купуват на Черен петък Каракачанов единствен се осмели да каже, че асансьорните маневри за Ф-16 са прекалено скъпи за България

Какво е депресия по български?

Ще гласуваме с “австралийски вот” Страната на кенгуруто е първата с модерна избирателна система

Стъклена урна от края на XIX век.

На Минко Василев от шуменските села му светва брилянтната идея освен задължително да въведе и явно гласуване

На 26 май 2019 г. българите ще гласуват така, както са го сторили австралийците на 7 февруари 1856 г. Тогава в страната на кенгуруто са проведени първите модерни избори в електоралната история на човечеството. Те влизат в учебниците като „австралийски вот“.

В древна Гърция изборите били с бобени зърна. Кандидатите обръщали шлемовете си и народът пускал в тях гласоподаването. После изсипвали събраното и броели резултата. Печелил онзи с най-много боб в шлема.

Французите, страстни поклонници на гръцката демокрация, възкресяват традицията. В тяхната конституция от 1795 г. член 31 гласи: „Всички избори се провеждат чрез тайно гласуване.“ Анонимният вот е потвърден и в конституцията от 1848 г. Там е указано бюлетината да бъде прегъната, за да опази името на кандидата от чужди очи. Поради политическите трусове обаче правилата остават само на книга.

В Англия тайно гласуване иска реформаторското движение на чартистите. В тяхната харта от 1838 г. освен тъмна стаичка е записано всеобщо избирателно право за мъжете над 21 години плюс премахване на имуществения ценз за народните представители. Макар че е скрепен с милион и половина подписа, документът е отхвърлен от парламента.

През 1842 г. е организирана втора, а през 1848 г. трета петиция, които също удрят на камък. Тайното гласуване на Острова е въведено чак през 1872 г. Една урна, запечатана с восък, още се съхранява в музея на градчето Понтефракт.

Чартистките идеи са узаконени в Австралия преди мъгливия Албион. На Уилям Бутби принадлежи заслугата детайлно да разработи изборната система, която включва четири основни точки: бюлетините се печатат под държавен надзор; на тях фигурират имената на всички кандидати; достъпни са само на определените за гласуване места; маркират се скрито от избирателя.

Първият американски град, възприел „австралийския вот“, е Луисвил в Кентъки. Първият щат, на чиято територия се гласува тайно, е Масачузетс. Първият президент на САЩ, избран с общонационална анонимна бюлетина, е Гроувър Кливланд. Конституцията на Западна Вирджиния обаче и до днес разрешава на желаещите да упражняват явно гласуване.

У нас първият Избирателен закон е приет през 1880 г. Като цяло, той е организиран върху принципите на „австралийския вот“.

„Зелено е обаче дървото на живота“, казва Гьоте. Ето защо законът творчески е прилаган спрямо конкретните политически условия. На следната 1881 г. са насрочени избори за Велико народно събрание. Високият форум е призван да гласува на княз Александър Батенберг извънредни пълномощия за седем години напред.

В Тутракан един офицер се качва на масата с урната и строява електората: „Който обича Негово височество, нека минува на една страна, а който е против – да си дигне ръката!“ Никой не си мърда десницата.

„Обичате ли Негово височество и Русия?“, пита униформеният. „Ура-а-а!“, отвръщат единодушно избирателите. „Приемате ли предложението на Негово височество?“, е следващият въпрос. Ново „Ура!“ е отговорът. „Искате ли да имате за депутат Петър Оджаков?“, продължава фуражката. „Ура! Да живей Русия!“, хвърля калпаци във въздуха тълпата.

„Тая последната изтърсва още едно пехливанско ура и изборът се провъзгласява без бюро, без гласоподавание, без никакъв дявол“, хроникира Захари Стоянов.

През 1919 г. земеделците въвеждат задължителен вот, който го няма в „австралийския“. След приключване на изборния ден бюрото съставя списък на негласувалите. Документът се предава на общината, кметът проучва причините за нехайството и ги вписва срещу имената на провинените. После хартийката отива при мировия съдия, който глобява жертвите. От 20 до 500 лева се бъркат мързеливците.

С този ход БЗНС крои да вдигне избирателната активност на 85-90 процента. Може да се качи дори до 93 на сто, надяват се оранжевите. Така ще скрепят управлението си с категоричния вот на народа.

През пролетта на 1923 г. се избира Двадесето народно събрание. На Минко Василев от шуменските села му светва брилянтната идея освен задължително да въведе и явно гласуване. Както е в Западна Вирджиния! „Искарахме исборо отличен“, докладва той на Александър Стамболийски.

С американофили като Минко земеделците печелят смазващо мнозинство от 212 мандата. Опозицията взема хилавите 33.

Комунистите отидоха още по-напред. По Живково време меракът да се гласува стигаше близо 100 процента, а резултатът се знаеше предварително. „Иначе не може да бъде. Отношението на народа по такива въпроси не се изработва нито през последните двайсет и четири часа, нито през последните месеци!“, обясняваше феномена Генералния.

В условията на демокрация негови последователи изобретиха сглобяема тъмна стаичка, която осигурява стопроцентова победа. Тя заработи за червената кауза през 1990 г. на изборите за Седмо велико народно събрание. Място на действието беше село в Котленския балкан. В своите „Спомени за Прехода“ Драгомир Драганов разказва:

„До селото се стигало трудно, а следователно и се пътувало дълго. Та кметът, стар комунист, решил въпроса „по ленински просто“. Пратил „авангард-съгледвач“ на два часа път и му заръчал в случай, че се появят „наблюдатели за честността на изборите“, той да ги изпревари по преки пътеки и да предупреди „ръководството“ за „опасността“. Защото то било измислило наистина гениална „тъмна стаичка“ за „таен вот“.

„Тя се състояла – продължава Драганов – от четири колеца, плат, с който да бъдат евентуално оградени, тесла и дежурен дърводелец. Само че всичкото това си стояло около урната, а кметът лично контролирал „тайната и свободна волеизява“ на подопечните си избиратели. Но ако, не дай си Боже, се зададат проверяващите, бързоногият съгледвач трябвало да дотърчи и да докладва за опасността. За 15 мин. дърводелецът сръчно сглобява „тъмната стаичка“ и всичко е изрядно…“

С такива методи беше населено Седмото велико, което изкова новата конституция. Нарекоха я Дертлиловска по нейните апологети Петър Дертлиев и Александър Лилов.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (5)

  1. Най големите демокрации кат холандия са още по напред – при пробните избори за кмет, общинските съветници гласуват 2 кандидата, които демократично са от партията с мнозинство общински съветници… после хората демократично могат да направят своя избор. И понеже всичко е демократично и обикновените демократи имат доверие в демократичните си политици и демокрацията, оставят всичко в техни ръце и не ходят да гласуват.
    При което демократите в парламента демократично решават, че най добре е демокраничният кмет да се назначава демократично от демократичното правителство.
    Факти.

  2. Най големите демокрации кат холандия са още по напред – при пробните избори за кмет, общинските съветници гласуват 2 кандидата, които демократично са от партията с мнозинство общински съветници… после хората демократично могат да направят своя избор. И понеже всичко е демократично и обикновените демократи имат доверие в демократичните си политици и демокрацията, оставят всичко в техни ръце и не ходят да гласуват.
    При което демократите в парламента демократично решават, че най добре е демокраничният кмет да се назначава демократично от демократичното правителство.
    Факти.

  3. E NALI ZA TOVA SE VAVEDE I MASHINNOTO GLASUVANE!ZA TEZI,,ULESNENIE,,NA TEZI,KOITO NE
    ZNAJT ZA KOGO ILI ZA KAKVO GLASUVAT! PROSTO-NATISNI BUTON NOMER,,EDI KOI SI,,!

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.