Карлес Пучдемон може да управлява Каталуния от Белгия

Фоторедакторът на „Труд“ Цветан Томчев откри изложба в Будапеща

Горанов: Слабостите от доклада на ДАНС за контрола на акцизните стоки са отстранени отдавна

Йомер Челик: Няма причини Турция да продължи спазва миграционното споразумение с ЕС

Задържаха 24-годишен след скандал пред дома на жена и юмрук върху полицай

Европейската комисия предлага реформа на ДДС

Ивайло Московски: България ще предложи Балкански коридор за високоскоростен интернет 5 G

Васил Велев, АИКБ: Определено има „зелен рекет”, той е факт

Среща между Еманюел Макрон и Ангела Меркел

Част от инфраструктурата на „Галилео“ ще бъде предислоцирана от Великобритания в Испания заради Брекзит

МОН: В 161 училища в страната не се учи днес заради повреди в отоплителните инсталации и висока заболеваемост

Лиляна Павлова ще открие събитието „Светът през 2018“ в София

Прокуратурата даде на съд кмета на Павел баня Обвинението е за престъпление по служба

Четвърти взлом на магазин в Разградско, пак откраднаха цигари

Томислав Дончев трябва да представи в парламента план за въвеждането на електронните услуги в администрацията до 31 март

Ще ни достигне ли вятърът на миграционните промени

Карикатура Иван Кутузов - Кути

От 19 418 лица, подали молби за закрила в България през 2016 г., гражданите на Сирия са едва 14%

С избора на Доналд Тръмп за американски президент световната миграционна политика навлезе в нова фаза. Първоначалните критични декларации на водещи европейски лидери много бързо останаха в историята и вятърът на американската промяна задуха и в Европа. Това се почувства най-силно на срещата на върха в Малта през февруари, където в миграционните дебати най-споменаваното име бе на американския президент.

Преломният момент в отношението на Европа към настъпващите промени не бяха оспорваните укази на Тръмп за ограничаване на имиграцията от няколко северноафрикански и близкоизточни държави. Истинската причина произтече от издадената заповед Пентагонът да разработи план за създаването на зона на сигурност в Сирия, където да се разположат лагери за прием на бежанци. По този начин САЩ не само се опитват да закрият един тревожещ ги миграционен маршрут, но и създадоха база за разграничаване на икономическите мигранти от действително нуждаещите се от хуманитарна закрила лица.

В миграциологията затварянето на един маршрут се разглежда в контек­ста на търсенето на негови алтернативни варианти, което неминуемо означава засилване на миграционния натиск върху Европа. По този начин Старият континент бе принуден да се размърда от летаргията. Германия и други водещи европейски държави, за да се измъкнат от конфузната ситуация, поне декларативно съзряха в плана на Тръмп реализиране на техни стари стратегически цели, въпреки че само допреди няколко месеца под натиска на Меркел подобни идеи бяха блокирани.

Белгия предложи единствено бежанците, пристигнали законно в Европейския съюз, да могат да кандидатстват за бежански статут. Възприемането на подобна позиция само преди година бе немислимо. Отново се заговори за отхвърления план за обособяване извън Европа на приемни центрове за настаняване на мигранти и там те да подават молби за закрила. Белгия посочи, че именно в Сирия трябва да бъдат изградени първите такива центрове, с което на практика подкрепи Тръмп. След Сирия се заговори за въвеждането на същия модел в Либия, като тук инициативата бе изцяло европейска.

Пак по искане на Белгия се стигна до едно от най-важните решения на европейско ниво, имащо отношение към мигрантската криза. От страна на Европейския съд в Люксембург бе потвърдено, че държавите от ЕС не са длъжни да издават хуманитарни визи на хора, търсещи международна закрила. В мотивите на съда е посочено, че придобиването на статут на закрила означава пребиваване повече от 90 дни, поради което общоевропейското право не обвързва страните от ЕС да правят това, а подобни въпроси се регулират от националното законодателство на всяка отделна страна.

В областта на европейското законодателство също настъпиха промени. Според регламент, гласуван в средата на февруари, всички граждани на ЕС и трети страни, които преминават външните граници на съюза, трябва да бъдат проверявани. Този акт, който изменя Кодекса на шенгенските граници, задължава държавите членки да извършват систематични проверки на всички лица, които преминават външните граници на ЕС, в базите данни за изгубени или откраднати документи, Шенгенската информационна система и други приложими бази данни на съюза. Това задължение се прилага за всички външни граници както на влизане, така и на излизане. Промяната в правилата е в отговор на терористични атентати в Европа, като тези в Брюксел, Париж и Берлин, както и феномена „чуждестранни бойци“. Последните са европейски граждани, които се присъединяват към терористични групи в конфликтни зони, като например Даеш в Сирия и в Ирак.

На фона на този европейски завой ситуацията в България поражда редица въпросителни. На пръв поглед от началото на годината миграционната обстановка в страната е спокойна, но това се обяснява със студената зима, затрудняваща мобилността на мигрантите. В същото време наложилата се през изминалия период практика на допускане и регистрация на мигрантите съгласно изискванията на неработещия Дъблински регламент започна да дава своите горчиви плодове. Статистиката за 2016 г. показва, че от всичките 19 418 лица, подали молби за закрила в България, гражданите на Сирия са едва 14%. С най-голям дял от 45% са лицата от Афганистан, следвани от гражданите на Ирак с 28%. Налага се изводът, че по-голямата част от мигрантите у нас идват от относително сигурни държави и основно мотивират бежанската си история със социално-икономически фактори. Това е водещата причина тези регистрирани у нас мигранти да напускат страната и да търсят своята реализация в Западна Европа.

Веднъж попаднали обаче в европейската регистрационна система през България, страната ни носи отговорност за тях и съгласно Дъблинския регламент те трябва да пребивават на наша територия. В противен случай могат да бъдат върнати у нас. През 2016 г. са получени запитвания от Западна Европа за 11 545 души, регистрирани в България, но впоследствие напуснали я. Това е ръст от 28% в сравнение с 2015 г. За 10 377 души се настоява България да поеме отговорност и да ги приеме обратно. В останалите 1168 случая засега е искана само информация.

През 2016 г. реално върнатите у нас са 624 души, а през 2015 г. в тази категория бяха 262 души. Малкият брой ефективни връщания досега действаше успокояващо, но е очевидно, че в Европа настъпват промени в миграционната политика и България като външна граница своевременно трябва да си направи съответните изводи.

На първо място трябва да се засили и подобри борбата с трафикантските мрежи, тъй като те са основният фактор, улесняващ нелегалните влизания. Освен това в рамките на общоевропейския миграционен дебат България трябва да развие по-голяма активност, като в същото време изгради своя национална позиция. Случаите на обществено напрежение в Елин Пелин, Широка лъка и Белене показват, че както местното население, така и бежанците са заложници на формалния и пасивен подход на държавата. Колкото и верни неща да има в мотивите „за“ и „против“ бежанците, те са несъществени, тъй като усилията за интеграция на мигрантите, когато вече се намират на наша територия, са постфактум действия.

Правилният подход е бежанците преди настаняването им в Европа да преминават през интеграционни тестове. България трябва да изгради интеграционен профил на мигрантите, които би допуснала на своя територия. За да бъде успешна подобна политика, завършването и усъвършенстването на защитното гранично съоръжение трябва приоритетно да продължи. Защото при недокументиран нелегален вход, за разлика от останалите страни на ЕС, ние пое­тапно няма накъде да връщаме и ще продължим да бъдем буфер.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (4)

  1. Няма какво да спре бежанците в България. Територията е почти празна, цари безхаберие и беззаконие, единствено се обръща внимание на развитието на София. Затова когато части от страната бъдат откъснати, не се питайте защо!!!

  2. хубав анализ. но евроатлантическите подлоги ала боко предпочитат да летят с ибрика до берлин, вместо да покажат, че имат топки.
    отделно, че и сирийците и афганистанците са жертва на евроатлантическата демократизация.

    1. Ако чакаш топки от кака Куни – ще цъфнеш и ще вържеш… Знам, че Болен Клинкерхофен ти е на сърце, само дето неговите орехчета съвсем се загубиха под оная маса… Колкото до страста ти повсеместно да обобщаваш и заклеймяваш /изпитите по марксизъм-ленинизъм не си ги ваемал явно с преписване, като нас/, да те светна, че Авганистан мина през война с тачените от теб братушки. Та не петелът вика слънцето сутрин, както си мислиш! А и на всичко отгоре не слънцето се върти. Колкото и да ти се иска!!!

      1. 0лигoфрен де6илен, докато афганистан го оправяха руснаците – имигранти нямаше.

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.