Ще приклещи ли БРИКС натясно Г-7?

Две българки с главни роли в конфронтацията - управляват финансите на групировките

Опашка от мераклии за съюз с „петорката“, отборът на САЩ е без кандидати

Миналия четвъртък целият свят разбра, че БРИКС си има собствена банка за развитие и неин управител е бившата президентка на Бразилия Дилма Русеф. Политическите наблюдатели в Западна Европа веднага свързаха новината с предстоящата след по-малко от месец среща на високо равнище в Йоханесбург на лидерите на Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка (БРИКС). Още повече, че вестта за сравнително младата банка - създадена е преди броени години, бе раздухана покрай срещата на Русеф в Санкт Петебург с президента на Русия Владимир Путин. Като основната тема на разговора им се въртяла около това как да бъде свито използването на американския долар в международните разплащания и как да бъде ограничено влиянието му върху световната икономика.

Знае се, господарят на Кремъл се отказа да ходи до Йоханесбург, за да не го закопчаят в изпълнение на заповедта на Международния съд в Хага - Южна Африка признава този трибунал и няма как да не се съобразява с него. Но между 22 и 24 август Русия ще бъде представена в Южна Афрка от  дясната ръка на Путин - външният министър Сергей Лавров, а самият президент ще бъде във видеоконтакт с форума и несъмнено ще влияе върху неговите решения. Които със сигурност ще целят да бъде поставен натясно не само долърът, но и предвожданият от Америка антипод на БРИКС - Г-7 или групата на смятаните все още за седемте най-развити страни на планетата - Великобритания, Германия, Италия, Канада, Франция, САЩ и Канада.

Но имат ли сили Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка да се опълчат на „великолепната седморка“ политически и икономически, както и да поставят основите на бленувания от тях многополюсен свят? Май да, защото според признанията на редица мастите политически коментатори от Западна Европа ролята на БРИКС в света нараства с всеки изминал ден, а тя е все още много млада и изпълнена с амбиции организация. Попътен вятър в платната й духат и сметките на авторитетната британска консултантска компания „Акорн“, според която „петорката“ вече е напът да изпревари „седморката“ по общия си брутен вътрешен продукт. Да не говорим за числеността и младостта на населението - показатели, по които БРИКС е многократно по-напред от Г-7. Освен това на опашка да бъдат приети във формацията са се наредили куп бързо развиващи се държави - Алжир, Египет, Индонезия, Иран, Обединените арабски емирства, Саудитска Арабия и т.н. И тук - внимание! Защото, ако БРИКС приеме в редовете си страна като дълбоко ненавиждания и безмилостно санкциониран от Запада Иран, то благодарение на него организацията може да се превърне в подсказваното от лидера й Китай войнстващо съдружие „Глобален юг“. Което като нищо ще стане не само алтернатива, но и върл антагонист, отявлен враг на клуба на старите богати държави. А те за съжаление са се капсулирали в елитарната си черупка Г-7 и въобще не  дават признаци на желание да се отворят за други страни. Може би и защото си вярват, че са поставили под контрол онова, което им е нужно, чрез другата измислена от тях синдикална, ама оказала се нефелна формула Г-20.

А „Глобалният юг“ или „Великият юг“ е геополитическа концепция, в чиято политическа основа, според много анализатори, е споменатият многополюсен свят на бъдещето. Тя е много мила на Китай и Русия, но е харесвана и от новоизлюпените икономически пък и военни гиганти най-вече от Южното полукълбо, които се противопоставят на всяка форма на неоколониализъм. И интересното е, че бързо развиващите се страни от БРИКС и тези около тях приемат за неоколониалисти САЩ и въобще Г-7, а не Китай и Русия. Чието присъствие в Африка, Близкия Изток и Латинска Америка, според редица лидери от въпросните региони, е най-вече по покана на местните управляващи класи. Които по принцип не показват „червен картон“ на Запада, но някак си той се „самоотрязва“, тъй като малко или много се отдръпва от надпреварата за влияние в посочените части на света.

Освен това, както писаха френският всекидневник „Льо Монд“ и италианският „Кориере дела сера“, мнозинството страни от Юга отхвърлят санкциите срещу Русия заради конфликта в Украйна, обвинявайки Запада в използването на двойни стандарти. Ами например той осъждал агресията на Москва срещу Киев, но не и тази на САЩ и съюзници в Ирак, помагал до изнемогване на украинците, но забравял да протегне ръка на друг потиснат народ - палестинците, говорел за дестабилизация на Украйна и Източна Европа, но не и за хаоса в Северна Африка, причинен от престъпната военна намеса, пак на Америка и съмишленици, която свали от власт Кадафи през 2011 г.

Мнозинството страни от „Великия Юг“ са също така буквално алергични към педантичния екологизъм на Запада, радикален по тон и непоследователен по същество. Като и тук говорят за шашми, сочейки за пример Германия, където „Зелените“ са на власт, ама веднага след като секнал руският газ, Берлин хукнал да купува въглища за уж низвергнатите топлоелектрически централи.

„Хуманитарният екстремизъм“ пък на смятащите се за владетели на истината развити държави пречи на западните мултинационални компании да инвестират в най-бедните страни, обвинявайки ги в корупция, експлоатация и плячкосване на ресурси, като така ги хвърлят в ръцете на Китай. И накрая, според включените във формулата „Глобален Юг“ държави така нареченият пацифизъм на Запада го прави безсилен и не особено надежден в онези части на света, които също искат сигурност. А след като не могат да я получат от Г-7, са принудени да си я купят от прословутата частна руска армия „Вагнер“.

Темите на противостоенето на БРИКС и Г-7, за различията между тях, са много, не могат да бъдат обхванати в една вестникарска страница и казаното до тук е само напомняне, че ги има. То е и нещо като биене на тревога за това, че задълбочаването на противоречията между двете групировки, може да доведе до сериозен икономически и, не дай боже, до военен сблъсък. Като независимо от факта, че някои бързо развиващи се нации имат добри отношения със САЩ, то лидерът на БРИКС - Китай и неговият пръв ръководител Си Цзинпин вярват, че могат да включат и тях, наред с антиамерикански настроените, в изграждането на нов глобален ред. Където САЩ не са доминиращи, а равноправни с всички останали държави - една в момента доста утопична, но не и лишена от логика идея. Особено ако „младоците“ успеят да приклещят натясно долара на „старците“ и всичко онова, което той символизира.

Но доста интересен за нас, българите, е фактът, че начело на очертаващия се на първо време икономически сблъсък между БРИКС и Г-7, са две дами с нашенски корени. Едната - управителката на финансовото острие на БРИКС Дилма Русеф, за която стана дума в началото, е с корени от люката на българската индустрия Габрово. На другата - Кристалина Георгиева, която е началник на монетарния арсенал на Г-7 - Международният валутен фонд, потеклото й е от възрожденска Елена. Трябва да се радваме, че и двете вече са се вписали подобаващо в световната история и можем само да им пожелаем да останат, колкото може по-дълго в нея. Но тръгвайки от максимата, че победителите не ги съдят, едната със сигурност ще се задържи там повече от другата. Въпросът е коя от двете?