С „празнична“ тревога за БСП и левицата

В момента отсъстват влиятелни и харизматични партийни лидери

Спомняте ли си от кога започна сривът на доверието в БСП?

От 1990 г., когато партията на социалистите спечели 2 886 363 гласа и след това последва спад след спад; през 2005 г. доверието пак се повиши и се вписаха 1 129 196 гласа. Последва пореден спад, след което следващата нова звезда Корнелия Нинова отново повиши рейтингите до близо милион - 955 490 гласа или 27,20% през 2017 г.

Пак при тази звезда последва срутище - жалките 151 557 гласа или 7,06% през 2022 г.

След като беше детронирана по хрушчовски от обкръжението, което тя фаворизира, през 2024 г. БСП и около 20 дребни партии и движения от ОЛ напълниха изборните урни с едва 184 403 гласа, при което БСП-ОЛ се превърна в 5-та политическа сила, ако петият в класирането е възприеман като сила.

БСП-ОЛ се е свила над шест (6) пъти за 35 години - много по-бързо, отколкото е демографският срив. Средният годишен темп на спад на влиянието на БСП за периода 1990-2024 г. е приблизително 7,77% годишно.
Едно просто математическо изчисление подсказва че при такава тенденция БСП-ОЛ ще падне под чертата от 4% през 2032 г.

Само че вече действат вътрешни фактори, които могат да ускорят процеса на пропадане и реално заличаване на партията на българските социалисти преди 2030 г.:

1. В БСП (а и в ОЛ, въпреки че там е друга история) в момента отсъстват влиятелни и харизматични партийни лидери като Димитър Благоев или Александър Лилов, знакови личности като Анжел Вагенщайн или Валери Петров, ценни учени като Андрей Пантев или Иво Христов, мъдри остриета като Велизар Енчев или Татяна Дончева, популярни икономисти и юристи като Румен Гечев или Янаки Стоилов. Не е моя работа да коментирам сегашния „първи ред“, но той не е убедителен по много причини. Процесът на пренареждането на „първия ред“ не личи да е в ход, даже много партийци там са пуснали корени още преди началото на този век.

2. Сдружаването на антикапиталистическата БСП (социалистите по дефиниция са антикапиталисти) с умерени социалдемократи - което е приемливо на този етап, но и с партии, чиито вождове твърдяха че „няма ляво, няма дясно“, а и с чисто десни партии в „Обединената левица“ е всеядност, предизвикваща остри стомашни разстройства най-вече за БСП. Да не коментирам че в ОЛ също има доста изхабени лица, някои от които носят горчиви минуси на БСП-ОЛ. Обединението вече носи не само минуси, но и страдания за обикновените вярващи в идеята социалисти. Голяма част от тях продължават да се питат какво търсят едри капиталисти в „нашата“ партия?! Вероятно мнозина са убедени, че в БСП и в ОЛ е доста пълно с „бизнесмени по сметка“, а не по идеи. „Баща ми винаги е казвал, че всички бизнесмени са кучи синове; тогава не му повярвах“, казваше Кенеди; та беден на богаташ, даже със значка на БСП, не вярва!

3. Скоростта, с която БСП-ОЛ се гмурна в дълбоките мътни води на управлението, забравяйки кюлчета в шкафчета, „ДП - Държавни Предприятия“ и даже забраняването на БСП, срещу които сегашният „първи ред“ воюваше начело с Нинова, бе шамар за редовите членове на БСП, макар че вече доста апаратчици и от БСП, и от ОЛ, заеха високи държавни постове. И част от техните обкръжения също намериха добър финансов и управленски пристан. С цел „стабилност“, разбира се, и „четиригодишен мандат“ (преглъща се с наслада). Изумително е че БСП-ОЛ не реагира на ярки неолиберални мераци от другите „партньори“ в управлението, както и на тежки и различими корупционни практики - да, точно при тяхното управление! Де го моралът, БСП-ОЛ?!

4. БСП има действаща програма, но тя работи колкото каруца на магистрала. Очаква се нова програма, която да е магнетизираща и мобилизираща, но кога ще е готова, обсъдена и приета, е доста интересен въпрос. Самият Социнтерн също е особен, „социалистите“ по света са по-пъстроцветни от бразилските папагали. Общо казано, социалистическите партии на практика са социалдемократически, преразпределителни и с отслабващ афинитет към „научния социализъм“. Но даже БСП да приеме нова програма, то файтоните с партии от ОЛ дали ще я приемат като своя?! Ако са наистина различни партии, това няма да се случи. Ако припознаят програмата, то за какво са отделни партии с реално по 100 до 300 членове, редно е да се влеят в БСП? 

5. Битката за президентския пост през следващата 2026 г. вече вълнува както руините от СДС и присъдружните им (уж) „демократични“ партии, така и БСП (не толкова ОЛ, понеже тя засега изглежда че няма какво да извади).

Изтъкването на качествата на Илияна Йотова като „възможен кандидат на БСП“ само по себе си е добра идея, особено ако в ръкавите на Зафиров са скрити някакви допълнителни козове. Ако няма такива, то пиармените на опозицията ще започнат да огризват от имиджа на Йотова. А ако Радев след президентството направи собствена партия, различна от БСП (малко анализатори го виждат като редови член), то как ще реагира БСП?

Тези пет фактора подсказват, че ако не бъдат променени посоките и начините на „сдружаване“ в БСП-ОЛ и в системата на управляващата десница, „угасването на последната лампа“ в централата на БСП може да се случи предсрочно, а не през 2032 г. Предсрочно, още на следващите избори; избирателите не са всичките глупаци, въпреки високия дял на такива, продаващи се за 100 лв. (50 евро).

Какво да се прави в БСП ли? Не задавам въпроса за ОЛ, тя е присъдружна.

Ето какво си мисля: идеи, лидери, организация.

БСП трябва да заложи или на социализъм („реалният социализъм“ 1950-1990 г. не беше само Белене, нали?!), или на социалдемокрация (и да си смени името) - това са различни политики.

Самата социалдемокрация може да бъде път към социализъм, но при ясен план, а не само с повишаване на минимални заплати и пенсии. Има ли интелект БСП да открие този път???

Ролята на „главния изпълнителен директор“ на БСП за повишаване на имиджа на партията е да създаде атмосфера, която насърчава споделянето на знания и сътрудничеството. Нещата добре тръгнаха при писането на 100-те точки от предизборната програма, после умряха; БСП трябва да организира свой Научен институт за социални политики и даже Съвет на старейшините (и с критици, разбира се). Може нещата да потръгнат.

Организацията на БСП трябва да се стреми или към запазване и разширяване на своята база, или към - както вече се подхвърли - „търсене на нов електорат“. „Базата“ (хората на наемния труд) в България е многомилионна (трудещи се и пенсионери). Ако се „намери“ нов електорат, „базата“ може да си каже: „Дойде му времето, Румене!“. „Лоялност към компания - глупости на търкалета“, казваше Джак Уелч. Да продължим: когато една компания не е лоялна към клиентелата си, те я напускат; когато компанията е лоялна, базата се разширява.

Честит празник, истински социалисти!

Останете критични, искащи и верни на идеята!