В търговските интереси на Китай САЩ са третото място, санкционната война не им е изгодна

Геополитическият фактор в Евразия е Русия, затова за Вашингтон тя е първостепенният враг

Великобритания и САЩ са се наложили като велики сили главно чрез войни и заграбване на чужди активи. Голяма част от  военните им операции са били само за недопускане на икономическа конкуренция от страна на други държави. На същата цел са подчинявани политическите и дипломатическите им маневри. Особени усилия са полагани и за създаване на предпоставки за сблъскване на трети страни с набелязаните за увреждане. 
Обикновено с добри резултати за себе си, понякога с отлични, както след двете световни войни.  Сред елитите в двете държави царят убеждението в тяхната изключителност и вярата във всепозволеността им спрямо другите. Днес главните обекти за недоброжелателно въздействие са Китай и Русия. Засега в хибриден вариант с икономически, информационни и психологически акценти.

В областта на икономиката войната с Китай е към нерадостен за Щатите край. Преимуществата във финансовия сегмент стават все по-съмнителни и неефективни. Според оценка на МВФ в резултат на последиците от пандемията глобалният БВП за 2020 г. е намалял с 4,4%, на американската икономика с 4,3%, на Китай е нараснал с 2,3% и през 2021 г. се очаква да нарасне с 8,2%. Ускоряването на бизнес активността и увеличаването на вноса в Китай видимо подпомага възстановяването на другите страни в Източна Азия.
В Пекин не подценяват силата на враждебните намерения на САЩ и своевременно предприемат всички нужни за противодействие мерки. Не случайно са най-древната оцеляла до днес цивилизация, дължат го преди всичко на невероятната гъвкавост на управленските си системи. Резултатите в днешните изпитания са силно впечатляващи, особено сравнени с тези на САЩ.

Китай има 2/3 от бързите компютри в света, изпреварва в нанотехнологиите и изкуствения интелект, в информационните технологии и комуникациите. С два пъти по-малък от американския военен бюджет произвеждат едни от най-модерните въоръжения, включително противокорабни ракети, безпилотници и хиперзвукови системи. 25% от специалистите в света в областите на науката, технологиите и и математиката са китайци.

Никоя друга страна не разполага с техния брой умни, обучени и предани на работата си инженери. Работещите в интелектуалната област са 8 пъти повече, увеличават се 6 пъти по-бързо от тези в САЩ. От гимназиите учениците излизат с 3 години по-рано. Стабилен вътрешен ред, доста ниска престъпност, много сплотено общество.

„Ако хората нямат вяра в своите владетели, държавата не може да съществува“, казал Конфуций. 95% подкрепят политиката на властите, мнозинството е готово да брани родината си. Националното богатство и заплатите на работещите се удвояват на всеки 10 години. Китай е място за приток на капитали, държи значителна част от дълговото бреме на Щатите, а то гони $30 трилиона.

Пекин подписа с 14 азиатско-тихоокеански държави с над два милиарда души- най-големият търговски блок, който обхваща една трета от глобалната икономическа продукция. Важно инвестиционно споразумение подписа и с ЕС. В търговските интереси на Китай, САЩ вървят към третото място и санкционната война едва ли им е изгодна. Байдън не трябва да разчита, че Европа ще помогне в борбата с Китай, писа тези дниDer Spiegel.

Първото послание на победилите във Вашингтон демократи е: „Който не е с нас е враг и ще бъде унищожен“. Но едно е да искаш, друго е да можеш, трето и четвърто е да го направиш. Единственото убедително превъзходство над Поднебесната е военното, а и то ускорено се губи. Макар и неподписан, Пекин реално има съюз за взаимопомощ с Москва при военна агресия и други кризи.

Геополитическият фактор в Евразия е Русия, във Вашингтон има двупартиен консенсус - тя е първостепенният враг. Президент Путин е прав, че най-голямата геополитическа катастрофа на ХХ в. е крахът на СССР. Но не добавя, че комплексната отговорност за това е на Москва, на лидерите на компартията и държавата. На Горбачов и Елцин, на КГБ и военния генералитет.

Той се е въртял около тях, от тях и Елцин е издигнат за премиер и президент. Миналото дърпа бъдещето за крачолите. Особено предателството. Зарязаха си съюзниците, захвърлиха съставните части на империята, оплюха идеологията и историята си, логично днес са в тежка изолация. Китай е само ситуативен съюзник, твърде голям, силен и опасен е при попадане в трайна зависимост.

От три века западничеството периодично нанася тежки вреди на Русия поради мантрата „Да догоним Европа!“, а не да вървим по естествения си път. Съдбата на Русия е усвояването на пространства! Разширявала се е без желанието на управниците си, често след отблъскване на нападение. Казаци превземат Сибир, генерали без заповед като Скобелев ханства в Централна Азия, географи изследователи Далечния Изток и Аляска. Която с облекчение продават на САЩ...

Поначало е много трудно и скъпо да се управлява голяма страна с разнородно население в негова полза. В Русия често е било в негова вреда, оттам и хроничното недоверие във властта, в елитите. Затова след редовните големи нападения на европейски сили войските им всеки век навлизат дълбоко в територията на страната, защитниците и я отбраняват без желание. Едва след като проумеят, че нашествениците не са освободители, а ги грабят и изтребват, започват да воюват на живот и смърт.

През 1991 г. народите на СССР не се вдигнаха да го защитят, защото бяха загубили националния си идентитет, не го възприемаха като „своята Голяма Русия“. Днешната е удобна за ръчкане и увреждания, няма много време да приключи с „общия европейски дом“ и „партньорството“ със Запада. Предимно се оплаква или оправдава, рядко контраатакува. По официални данни 48% от хората имат пари само за храна и облекло, а 15% само за храна. Здравеопазването е доста по-зле от съветското и много по-скъпо. Страната не се управлява в полза на мнозинството граждани.

Според генералния щаб на армията“ военните учения на НАТО край границите ни имат открита антируска насока, увеличават се военният потенциал и броят на провокациите.“ Необходима е подготвка за война на мирогледно, културно и, идеологическо ниво, заявяват разтревожени политици и експерти. Изчистване от Кремъл, на руските елити и експертната информационна общностна западната агентура, нанасяща удари отвътре. Избавяне от културната окупация, създаване на несиметрични начини за неутрализиране на заплахите.

Къде е силата на Русия е посочил Наполеон: „Стига руският император да си пусне брада и става непобедим“. Като се изправи в духовно и морално подобие на народа си и в този образ призове „След мен!“, нещо такова е имал предвид Корсиканецът. Владимир Путин отдавна играе етюди с елементи от този исторически облик, знае какъв ефект предизвиква.

Дали все пак ще пусне брада и ще дири Муромеца и приказните богатири? Май да. Най-опасен е врагът, който няма друг изход, освен да атакува. Опасно е и защото в горните етажи на западната политика навлязоха субекти без национална идентичност, безотговорни за приеманите решения. Тропащи с токчета дамички, занесени в джендърски вихри младоци, нежелаещи да се договарят. Вярващи, че може да поиграят и с атомно оръжие.

Набрали са инерция, ще опитат войничка в Латинска Америка, тласкане на Украйна срещу Русия, клатене на властта в Москва чрез протести, демонстрации на морска сила около Китай, мобилизиране на НАТО в угода на САЩ.

А у дома ще става все по-тревожно, все повече статуи ще се почувстват заплашени.