Признаване на разходи за служебен автомобил

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ в четвъртък, 21 ноември 2019

Борисов: С Кириакос Мицотакис сме единодушни, че ЕС трябва да се разширява

Борисов към Естер де Ланге: Благодаря ти, че се увери на място колко добре пазим границата на ЕС

Лекар от Специализираната детска болница: Направили сме всичко, което можем за починалото момченце

Бизнесмени връщат 80 млн. лв. за незаконни заменки (обзор)

Ще съдим министерства и кметства за калпави наредби

Борисов: Родителите на починалото дете са снимали отношението към него в болниците, потресен съм

Премиерът Борисов за Доналд Туск: Той е изключителен приятел на България (ВИДЕО)

Вечните книги на България тръгват към читателите Фондация „Българско слово“ представи първите си 3 колекционерски издания

Президентът Радев: Необходими са ефективни действия за възобновяване на водоснабдяването на Перник

Отстраниха шефове на болници заради смъртта на 3-годишно дете (обзор)

И Индия купи турския сериал „Свободен дух“

Шофьорът, заловен с огромно количество хероин на Дунав мост, остава в ареста

Тежка двустранна хеморагична пневмония е причина за смъртта на 3-годишното дете

Ще стане ли Сирия вторият Афганистан за Русия Москва продължава битката за петролните ресурси на воюващата страна, но победата в нея не е очевидна

Сирийци развяват руско знаме и показват портрети на Башар Асад.

САЩ ще продължат да подкрепят враждебно настроените срещу Асад бойци

Президентът на САЩ Доналд Тръмп заяви, че не вижда нищо лошо в това, че Сирия може да получи каквато и да е помощ от Русия. В същото време той иронично пожела на Москва и на нейните партньори късмет в този процес. В отговор на критиките в САЩ за предполагаемо предаване на интересите на кюрдите и изтеглянето на американските военни от Сирия, Тръмп посочи примера на действията на Москва в Афганистан. И при това наблегна на негативния ефект за СССР от тези действия.

Американският президент заяви: „Русия беше въвлечена във войната в Афганистан. Тогава тя се наричаше Съветски съюз, сега това е Русия и за това има причина, защото те загубиха толкова много пари в Афганистан, че трябваше да намалят територията си значително. Така че, ако Русия иска да участва в Сирия, това е нейна работа. Те имат проблеми с Турция на границата, но това не е нашата граница и ние не трябва да губим войниците си там“.

Любопитно е, че по-рано Тръмп обясни изтеглянето на американските войски от Сирия с това, че са нужни на границата с Мексико, за да се предотврати нелегалната миграция. И това изглежда логично. Освен това САЩ присъстват в Сирия незаконно, защото Дамаск не даде разрешение за това. От друга страна, да се прави аналогия относно участието на Москва в разрешаването на конфликтите в Афганистан и Сирия, е уместно.

Може да се спори дали афганистанската война е главната причина за разпада на СССР. Но е очевидно, че тя е беше тежка за Съветския съюз. В Афганистан се намираше отделна 40-та армия. Но подобни съветски войскови подразделения с много по-голяма численост бяха разположени в ГДР, Унгария, Полша, Чехословакия, Монголия и в други страни. Сега Русия има десетки пъти по-малко войници в чужбина. Групата в Сирия не е много голяма. Макар поради отдалечеността си от границите на Руската Федерация и воденето на мащабни бойни, полицейски и хуманитарни акции, ротацията на личния u състав и изпитанията на нови видове оръжия изисква значителни материални и човешки разходи. Това се отразява негативно върху икономиката на страната, за което говори и Тръмп.

Целите на ръководството на КПСС, което реши да изпрати войски в Афганистан, все още не са много ясни. А сега експертите се питат защо ръководството на Русия изпрати военен контингент в Сирия. Този въпрос между редовете прозвуча и в аргументите на Тръмп за ролята на Русия в сирийския конфликт. Експертната общност смята, че става дума за военно-икономически и геополитически цели на Руската федерация.

Пасажите на Тръмп за действията на Русия в Сирия приличат повече на елемент от информационна конфронтация, отколкото на „искреното“ признание на американския президент, че Сирия уж не представлява интерес за САЩ и Русия е свободна да прави каквото си поиска там. Този мит бе разобличен.

Ситуацията е такава, че САЩ все още не са се отказали от стратегическите си планове в Сирия и Близкия изток. Вашингтон действа не толкова против режима на сирийския президент Башар Асад, но възпрепятства военно-икономическите и геополитическите интереси на Москва, която стои зад Дамаск. Депресиращо е, че досега Русия имаше малко предпоставки за успешното изпълнение на своите планове в Сирия.

Първо, американците не напускат Сирия. Според командването на Пентагона, те ще продължат да бъдат в своята база в Ат-Танф на границата с Йордания. Така че, те ще продължат да подкрепят враждебно настроените срещу Асад бойци в близкия до тази база лагер Ер-Рукбан. И като се вземе предвид тази ситуация, те ще контролират не само нефтените и газовите находища и съоръженията за преработка на въглеводородите, разположени източно от Ефрат в провинция Дейр ез-Зор, но също така ще държат на прицел установения от шиитските формирования граничния пункт между Сирия и Ирак в района на Абу Кемал, тоест маршрута между Техеран и Дамаск.

Второ, както наскоро каза специалният представител на президента на Русия по сирийското урегулиране – Александър Лаврентиев, „кюрдите се съгласиха да пуснат сирийските правителствени войски в определени територии“. В тези споразумения няма политически или икономически теми. Територията, която е предадена на Дамаск, както се вижда на картата, включва защитна полоса по сирийско-турската граница. Но почти всички нефтени находища на юг от тази ивица ще бъдат извън контрола на сирийското правителство.

В съгласие с американците Русия пое контрол над някои американски бази, летище, язовири и водноелектрически централи на Ефрат. Но това се случи, очевидно, поради опасенията на Пентагона, че бойците от „Ислямска държава“ могат да завземат или да взривят тези обекти. По същите причини САЩ предаде на Русия столицата на ИД – Рака, която те бяха унищожили до основи. Като искате, възстановявайте здраво и хабете ресурси.

В същото време американците унищожават важните промишлени обекти в Сирия, които биха могли да отидат към режима на Асад. „Те наистина изпълниха тактиката на изгорената земя“, отбелязва аналитичният сайт free-news.su. Сега медиите лансират мита, че САЩ, след като напуснаха териториите на кюрдите, ще бомбардират своя щаб в Кобани. Междувременно те бомбардираха не толкова своя щаб, колкото циментовия завод на Lafarge, на чиято територия се намира щабът. Заводът не работеше от 2014 г., но може да бъде възстановен. Позовавайки се на източници на Пентагона, „Гласът на Америка“ твърди, че оборудването му е извадено преди въздушната атака на завода.

След оттеглянето на САЩ сирийските правителствени войски ще трябва да контролират много по-голяма територия. Това означава, че опасността от военни сблъсъци с турските войски и бандите на ИД също ще се увеличи и със сигурност ще изисква подкрепата от руската група. И тя вече се осъществява. За първи път руската военна полиция започна да контролира зоната за сигурност около Манбидж и редица други територии, за да предотврати нападения върху сирийските войски. В същото време генерал-майор Алексей Бакин, ръководител на Руския център за примирие между враждуващите страни, заяви, че терористите от враждуващите групировки са засилили разузнавателните и саботажните действия в сирийската провинция Латакия. А в тази провинция е основната авиобаза на Русия – Хмеймим, която редовно е обстрелвана от терористите.

Въпреки изявлението на Москва за завършване на военната фаза на операцията в Сирия, твърде рано е да се говори за прехода на страната към мирен живот. Дамаск с подкрепата на Русия печели само локални победи. А решението на политическите проблеми в страната все още не е започнало. Ситуацията наистина прилича на Афганистан, когато, помагайки на Кабул да се бори с противниците си, Москва все повече се въвличаше в разгарящата се там война.

(Превод за „Труд“ от ng.ru – Павел Павлов)

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.