Щом някой печели много - смазваме го с данъци

Пивоварната фабрика на братята Иржи (Георги) и Теодор (Богдан) Прошек.

Парaта се плоди, както хайверът у рибите

Атанас Буров е една от най-любопитните личности в политическия и обществен живот на Третото българско царство. Роден на 30 януари 1875 година в Горна Оряховица, Буров оставя трайна следа в нашата история като виден индустриалец, политик и държавник. След 9 септември 1944 г. е в опозиция, но комунистическата власт го осъжда на 20 години лишаване от свобода. Умира през 1954 г. в Пазарджишкия затвор, гробът му е неизвестен и до днес. Преди смъртта му журналистът Михаил Топалов (псевдоним на Михо Памукчиев) взима пространно интервю от него. То е публикувано за първи път във в. “168 часа” през 1990 г. Поради непреходното историческо значение на казаното от Атанас Буров вестник “Труд” публикува отново интервюто в поредица с продължение във всеки следващ брой.

- Г-н Буров, шпионаж имало ли е при търговията?
- Да, това е най-често работата на агентите от частните детективски бюра. В България допреди две години те бяха повече от сто. Само Пане Бичев имаше две такива бюра в София. Тези бюра - частните детективски бюра, служат за всички и на всички. Но само който плаща много добре. Пане Бичев не спести нито лев като заместник-директор на Дирекцията на полицията, но спечели милиони - като шеф на две частни детективски бюра...

- Как са се появили те в България, знаете ли?
- Разбира се, че знам. Първото частно детективско бюро се появява в България още в 1880 година. Основава го чехът Йозеф Прохаска - бивш таен полицейски агент в Прага и във Виена, живял дълги години в Турция, по-точно в Пловдив и научил български там. Той е бил съветник на Менгес - съветника на княз Батемберг и негов контрер.

Прохаска е работил при Иржи Прошек - инженер Георги Прошек, който е строил линията Саранбей-Цариград на барон Хирш.

И покрай него се научил да прави удари.

В икономиката и политиката, господин Памукчиев, преуспява само този, който има добри съветници и добри помощници: умни и сериозни хора, които милеят за фирмата.

Фирмата е като човека - тя живее, диша, работи, успява или пропада. Тя иска здрава ръка и желязна воля. Слаб човек не може да ръководи никаква фирма. Иржи Прошек по съвета на Прохаска изкупува в 1878 година над триста дворни места в центъра на София и създава цяла една градска колония от жилища, които дава под наем и продава на мераклии. Тогава именно в София израства центърът, като духовен център, като архитектурен паметник.

Иржи Прошек взема от софийската община без пари за братята си едно място от стотина-двеста декара, където е сега бирената фабрика на братя Прошекови в София, на улица “Сан Стефано” и на “Цар Освободител”. Продават половината, вземат луди пари, а на останалото място строят своята бирена фабрика. А да имат постоянно вода, те изкопават огромни кладенци, облицовани с камък и оттам черпят вода в суша или при нужда.

- Какви хора бяха те и как са започнали?
- Започнали са веднага след Освобождението.

В 1879 година в София пристигнаха над две хиляди чехи и словаци. Чехите като майстори и като собственици на фирми, словачетата - като работници. Усетили, че в тяхната земя няма да просперират и решили да отидат в България.

Чехите са велик народ. Те са вземали само хубавите страни от народите, с които са живели и са ги присадили на своята си славянска нива. И са отгледали не плевели, а само плодни фиданки.
Казват: “Чехите са евреите на славянството” - това е глупост. Чехите са най-работните хора на света. Каквото пипне чехът - немецът не може да го направи. Чехът правеше някога (не знам сега какво правят, не чета тайните бюлетини на търговските борси) най-хубавите трактори, вършачки, локомотиви, даже и аероплани. Чехът в 1892 година, на Първото пловдивско изложение, организирано от Стефан Стамболов, се представя със занаятчийски изделия и с машини - най-хубавите машини на света. Чехите смайват и немци, и унгарци, и всякакви други народности там. Стамболов им дава деветдесет и три награди.

Чехите обират златото на България в 1879-1899 г. За двайсет години те обират златото и го изнасят във Виена и Будапеща. Те са търговци. Те са майстори на всичко. И правеха най-хубавата пилзенска бира.

През цялата история на София от 1879 година насам, господин Памукчиев, са се опитвали да преуспяват девет бирени фабрики - първата в Княжево - на Стоян Кривио, но пропадат. Останаха само две - “Братя Прошекови” и фабрика “Македония”.

- Защо така?
- Защото тези две фирми - “Братя Прошек” и “Македония”, имаха зад гърба си две банки - едната в Чехословакия, другата банка бе “Македонска народна банка” на бул. “Дондуков”.
Няма ли банка зад гърба на фирмата - трудно се преуспява. Банката влага пари във фирмата и чака от нея плодове и разцвет. Ако фирмата не расте, не крепне и не носи печалби - банката є затваря партидата и сбогом, момчета, търсете си други покровители. Така в София пропаднаха седем бирени фабрики и останаха само две. Но защо? Защото фабрика “Македония” започна да вади един портер, една черна бира, каквато рядко се среща - и вкусна, и пивка, а “Братя Прошекови” - пилзенско пиво. И те станаха придворни доставчици. Княз Фердинанд е пиел само българска бира. Да пътува в Германия, той си влачи във вагона сто каси бира. Тя бе в особени бутилки, с особени капачки или столчета - както лимонадата. Красива работа. Това, което се пиеше в София, се пиеше и в Европа. Братя Прошекови следяха стандартите на Европа и даже ги надминаваха. Те бяха незаменими майстори. И обичаха работата си. Но не успяха много, защото виното в България бе много евтино - в 1926 година бутилка бира струваше 8 лева, кило вино - 5 лева.

А в селата можеше да го купиш и по-евтино. Със закон бирата бе по-скъпа от виното, за да се насърчава лозарството и винарството в България, защото те носеха акциз на държавата. Акцизът бе най-доходният данък, царят на данъците.

- Господин Буров, какви данъци плащаха фирмите?
- Големи.

- Защо?
- Глупост на държавниците. Ние, като видим, че някой печели добре, го смазваме с данъци.

- Защо?
- Навик. Нашата държава е била винаги бедна и гладна за пари. Усети ли някъде пара, гледа да я гепи, да я хване, да я изцеди. Тя не се усеща, че парата е капитал, който ражда пари. А тези пари раждат нови пари. Парата се плоди, както хайверът у рибите. Богатите страни като Англия, Франция, Америка облагат прогресивно с данък, но ти дават право да рекламираш колкото си искаш - и парите от рекламата се намаляват от данъка.

Второ, дават ти право да основаваш институти - както Рокфелер, както Форд, дават ти право да подпомагаш бедни, изостанали страни, да влагаш капитали там - и тези пари също ти се намаляват от данъците - накрая се тегли калемът. И фирмата примерно плаща 20 на сто от чистата си печалба на държавата - останалото е реклама, пропаганда на Америка и помощи. Форд в 1926 година - дяволът бе предусетил вече идващата стопанска криза, прати агента си Хенри Калиндер - Джераси - евреин, търговец, голям ангросист - да ни предложи следното - да построи пътищата на България с асфалт, но да купуваме само неговите автомобили “Форд”.

Хубаво предложение - но само за него. Ние, като купувахме автомобили от Испания, Германия, Франция, Англия - изнасяхме насреща тютюн. Парите, спечелени от тютюна, влагахме в автомобили. И основахме на Сточна гара “Салон за продажба на автомобили на улица “Сливница”. В търговията е така - не може да се продава - трябва да се купува.

- Добре, какво продавахме ние в 1926 година?
- Веялки, други дребни неща. Бедна страна, беден народ - какво искаш от него. Унгария произвеждаше вършачки, трактори. Австрия - локомотиви и вагони, ние - нищо. Бедни хорица бяхме. И бедно живеехме, г-н Памукчиев. Много бедно. Помня, при мене дойде Пенчо Семов и ми предложи да организираме фабрика за производство на български вършачки “Балкан” по лиценз на “Газда Шаги” на “Клайтон”, защото вършачките, които купувахме, бяха тройно по-скъпи.

Аз казах на Пенчо Семов, че няма кой да купува нашите вършачки. А той ми рече:

- Наско, ще издадете закон, според който в България ще се продават само български вършачки. И ще ги купуват.
Аз му отговорих.
- А в Англия, Франция и Германия ще издадат закон, че там ще си пушат само английски, френски и германски тютюни. Тя така не става - ще купуваме, ще продаваме - за да преживяваме. Ние сме една бедна страна.

(Следва във вторник)

Коментари

Задължително поле