Осем години след изготвянето на секретната грама „информаторът съветник“

Посланник Макълдауни прави изричното уточнение в грамата, че самоличността на информатора трябва да остане в пълна тайна

Секретна грама на американското посолство в София, от 26 юни 2009 г. на тогавашния посланик на САЩ у нас Нанси Макълдауни, засекретена от нейния заместник Александър Караянис, показва, че Юри Бюрер Тавание, постоянен съветник по Механизма за сътрудничество и проверка на ЕК в София всъщност е информатор на американското посолство в София (Цялата грама можете да видите ТУК). Оттам доносите му стигат до Централното разузнавателно управление на САЩ, военното разузнаване, министерство на правосъдието на САЩ, ФБР, Държавният секретар на Сащ и посланника на САЩ към ЕС.

Посланник Макълдауни прави изричното уточнение в грамата, че самоличността на информатора трябва да остане в пълна тайна. От документа е видно, че след изписването на Юри Бюрер Тавание е добавен гриф “строго поверително”. От написаното се разбира още, че “съветникът” на ЕК в София не за първи път донася подробности за настроенията на високопоставени представители на държавите членки на ЕС спрямо България. От секретния документ става пределно ясно, че към средата на 2009 г. Тавание е бил противник на прекратяването на мониторинговия механизъм спрямо България и Румъния, което по план е трябвало да се случи в началото на 2010 година.

Грамата на Макълдауни показва, че обект на доноси се оказват както български официални представители, така и тогавашният холандски външен министър и днешен първи заместник-председател на Европейската комисия Франс Тимерманс. Пред американските дипломати Юри Бюрер Тавание е изразил възмущение от усилията на тогавашния главен прокурор Борис Велчев и на тогавашния министър по европейските въпроси Гергана Паси мониторингът над страната ни да отпадне, както е било по план - в края на третата година от членството на България в ЕС.

Първият и вторият човек в дипломатическата мисия на САЩ в България в началото на 2009 г. са били сред малцината, които са знаели за намерението на тогавашния холандски първи дипломат Франс Тимерманс - на България и на Румъния да се отнеме правото на глас при вземането на решения в Европейския съюз, както и че предстоящото председателство на Швеция (през втората половина на 2009 г. - бел. ред.) нямало да допусне отпадане на мониторинговия механизъм над двете държави от Балканите в края на годината.

Информаторът Тавание изтъква, че острият тон на мониторинговите доклади и замразяването на европейското финансиране са “работещи” средства за натиск върху българските власти. През 2009 г. Брюксел замрази временно плащанията за България по европейските фондове, за което очевидно е допринесъл именно Юри Тавание.

От коментар на посланик Макълдауни в края на грамата става ясно, че Тавание е силно фрустриран от българските власти, а по време на беседата изразил съжаление за незаслуженото присъединяване на България към Европейския съюз, както и подчертавал, че дълго време след членството на страната ни и това на Румъния европейската общност няма да се разширява.

Броени дни след срещата на Макълдауни с Тавание посланикът на САЩ напуска България, последвана почти незабавно и от заместника си Караянис. Тавание остава.

Осем години след изготвянето на секретната грама “информаторът съветник” продължава да е в София, което обяснява и защо имиджът на страната ни продължава да е толкова негативен както в Брюксел, така и във Вашингтон. Печеливши от присъствието на Тавание в Представителството на ЕК в София се оказват само подсъдими и обвиняеми български олигарси, които са готови да инженерстват дори хибридни партийни коалиции, само и само да не получат справедливо правосъдие от почти унищоженото, благодарение и на усилията на Юри Бюрер Тавание, родно правосъдие.

Но, очевидно, компрометираният с близостта си до обвиняемия олигарх Иво Прокопиев еврочиновник вече усеща, че софийските му доноси са контрапродуктивни и вредят на авторитета на Европейската комисия. Разкритията на „Уикилийкс“ за "двойствената роля", която официален представител на ЕС е изпълнявал в София, трудно биха останали без последствия и вероятно заради това Тавание вече е започнал да си търси “подходяща” работа в Брюксел.

Изключително важен е съпросът, защо поръчковата медия на олигархията и пощенска кутия за компромати “Биволъ”, спестява „случайно” на българската аудитория доносничеството на Тавание и не разкрива публикацията в WikiLeaks („Уикилийкс“)?

Профилът на информатора

Холандецът Юри Бюрер Тавание, който още от студентската скамейка в Университета в Амстердам не крие своята неприязън към историческото минало на Източна Европа и особено към Русия, от средата на 2008 г. е назначен за съветник по Механизма за сътрудничество и проверка (МСП) на Европейската комисия в София.

С установяването си в България през 2001 г. Тавание започва активно да сътрудничи с изграждащите се по това време структури от неправителствени организации, финансирани през фондовете на ментора на неолибералния американски модел за света - мултимилиардерът Джордж Сорос. Тавание смесва професионалния живот с личния. През 2004 г. сключва брак с журналистка от кръга на прясно забогателия по това време наследник на кръга “Агнешките главички” разградски издател и бъдещ (обвиняем) олигарх - Иво Прокопиев. Едва ли е случаен фактът, че съпругата на Юри Тавание - Яна, напуска седмичника за поръчкова журналистика “Капитал”, за да стане част от Българския хелзинкски комитет и личен съветник на председателя Красимир Кънев. И, ако семейство Тавание е активен защитник на правото на съвместното съжителство между еднополови и на легализирането на хомосексуалните бракове, двамата не успяват да опазят собствения си.

Професионалният път на разделеното семейство Тавание - да служи на общи кукловоди, продължава и до днес. Яна Йорданова-Бюрер Тавание работи в неправителствена организация, която се е заела да пропагандира дейностите и да чисти имиджа на Фондация “Америка за България”, компрометирала се заради финансирането на поръчкови медии и зависими от олигарси и политици НПО-та. А Юри Тавание пък активно съдейства на въпросните олигарси и техните марионетки да останат недосегаеми от правосъдието, а България да продължи да бъде третирана като “втора категория” членка на ЕС посредством отказа за присъединяването на страната към Шенген и продължаващия унизителен мониторингов механизъм. Той бе наложен над България и Румъния, с присъединяването на двете държави към Европейския съюз през 2007 г., и трябваше да е с продължителност от три години. Факт е, че преди десет години организираната престъпност все още се чувстваше далеч по-недосегаема, а поръчковите убийства не спираха. Въпреки очевидния напредък вече десета година София и Букурещ са подложени на унизителни проверки и назидателни доклади, формално идващи от Брюксел, а реално списвани от марионетки на местни олигархични мрежи, служещи от своя страна като инструмент за преследване на геостратегическите цели на чужди за ЕС държави, служби и интереси.