Я, колко много паспорти за връщане

Илюстрация: Иван Кутузов - Кути

Как стана така, че хората с български лични документи са най-активни в атаките срещу България

Започнат ли в Скопие да изкарват „българската“ тема на медийния пазар, значи идват избори

Не знам дали поради епидемията с коронавируса, обсебила напълно вниманието ни, но пропуснахме една краткотрайна, но симптоматична политическа буря в съседна Република Северна Македония. Чак да им се чудиш на комшиите - на нас главата ни пламнала как да се преборим със заразата, полагайки усилия да дадем по-малко жертви, а те от нищото направиха скандал, в който, за съжаление, замесиха България. То, ако питате мен, какъв скандал ще е, ако в него няма „българска връзка“, която да му придава вкус и цвят. Но ни замесиха в урагана по такъв начин, че по своята острота и лични нападки всичко заприлича на предизборна ситуация, в която, поне край Вардар е така, единственото правило на поведение е това, че няма никакво правило. Удряй колкото можеш и където можеш...

Един сайт от Скопие, списван нелошо и достатъчно актуален, в който работят професионално много мои колеги и приятели журналисти, се „добра“ до ексклузивната новина. Става дума за едно допълнение „под черта“, както се казва, към позицията на Съвета на Европейския Съюз от 27 март тази година, според която Албания и Северна Македония ще започнат преговори за членство. Допълнението е било записано по настояване на българската дипломация и формулира три условия, без изпълнението на които Скопие няма да стартира преговорния процес. Най-общо казано, въпросните „условия“ са свързани с изискването езикът, който ще се ползва от страна на Скопие, да бъде наричан не „македонски“, а „служебен език според конституцията на Република Северна Македония“. Освен това - оттатък границата да забравят за наличието на „македонско малцинство“ у нас, а също така и Смесената комисията по историческите и образователните въпроси, формирана според Договора за добросъседство, приятелство и сътрудничество между двете страни, да продължи и да завърши успешно своята работа.

По мое мнение в тези „условия“ няма нищо ново и изненадващо, нищо „ексклузивно“, което да раздразни прекалено чувствителните уши на обществото край Вардар. Има документи на официални български държавни и научни институции по тези въпроси, който ги е прочел, би трябвало да знае позицията на София. И отношението към „македонския език“ е известно, и гледната точка към „македонското малцинство“ у нас никога не е била тайна, да не говорим за пълното ни разочарование от едностранното суспендиране на работата на Смесената комисия от страна на членовете u от Скопие. Както е известно, те отказаха да продължат редовните заседания с българските си колеги, като се оправдаха с предсрочните парламентарни избори на 12 април и с опасенията си във връзка с това работата им да не се политизира. Нищо подобно, просто се уплашиха за кожите си пред неизвестността на изборния резултат. На всичко отгоре заради епидемията от коронавирус изборите бяха отложени за неопределено време, което пък на мен ми даде основание тук, на това място, да препоръчам да се стягаме да изпълняваме реквием за работата на Комисията. Може да съм прекалено голям песимист, но като гледам реакциите и слушам изказванията на съпредседателя на македонската част проф. Драги Георгиев тук и там, пък и на по-младите членове от неговия екип, си давам сметка, че те всички нямат никакво намерение да се върнат на масата на разговорите. Оттук нататък тяхната основна линия на поведение ще бъде да убедят обществото у тях, че вината за провала на дейността на Комисията носи българската страна. Вече започнаха да го твърдят. Да им имам нахалството, моля ви се.

Та, казвам, ексклузивното съобщение на въпросния сайт, всъщност се оказа претоплена манджа, но която дипломацията в Скопие е проспала, пропуснала, или скрила. От опозицията в лицето на подпредседателя на ВМРО-ДПМНЕ Александър Николовски обвиниха Външно министерство и лично министъра Никола Димитров, че е прикрил новината за това допълнение към заключенията на Европейския съвет. Обвиненията на Николовски, който очевидно в едно бъдещо правителство на ВМРО-ДПМНЕ се вижда на мястото на Димитров като шеф на дипломацията, имаха толкова личен характер, че въпреки публичния си характер чрез медиите спорът между двамата придоби „кафански“ и дълбоко провинциален характер. Обадиха се и проф. Драги Георгиев и неговият млад колега от Комисията Петър Тодоров, за да добавят и те масло в огъня. Кой ли не се показа, за да декларира, че предвижда крах на започването на преговорния процес за членство на Северна Македония, да обвини в коварство източния съсед - България, да ни тури квалификации като народ и държава, които честно казано, бяхме позабравили. Не помогнаха уточненията, направени от някои местни дипломати, че всъщност, допълнението под линия на българската позиция не променя общото съгласие на страните членки от ЕС да дадат подкрепа на започването на преговори за Албания и Северна Македония. Не, България отново трябва да бъде изправена пред стената и да носи вината за евентуалния провал на дипломацията на Северна Македония, за която най-голяма отговорност носят доскорошният премиер Зоран Заев и външният министър Никола Димитров. Бой по тях! В контекст - внимавайте за кого ще гласувате на предстоящите предсрочни парламентарни избори, които, за куриоз, все още нямат определена дата кога ще бъдат проведени.

И в един момент настъпи тишина. Изненада-а-а! Тишината бе породена от липсата на пълен интерес от страна на София по всичко, което се случва край Вардар. Как така завихряме вихрушки и заместваме България в тях, а отвъд границата пълно мълчание, няма реакция. Та нали по стара практика подобни случаи се надуват с цел „противникът“ да реагира и да започне медийния волейбол през границата, когато едните кажат и напишат нещо, от другата страна отговорят, после пак се дава отговор на отговора и така чрез безсмислено прехвърляне на топката до пълно изтощение. Даже приятели и колеги от Скопие, които ме потърсиха за участие в новинарска емисия на една скопска телевизия, се учудиха, когато им казах, че освен хора като мен и като малцината колеги, които отблизо и чисто професионално следим ситуацията оттатък границата, българският политически елит и обществото като цяло хич, ама хич не се интересува от измислените и надути политическо-пропагандни балони при тях.

Първо, имаме си по-важни неща за решаване като държава от това да опровергаваме действия на външната си политика защото на някой му се струват подозрителни и обидни. Второ, не сме направили нищо, което да не е известно от толкова разговори между лидерите на държавите ни, та сега да ни обвиняват, че сме забили отново нож в гърба. Чувам, че доста хора оттатък са останали недоволни от краткото интервю по Скайп, което премиерът Борисов даде на колегата от ТВ „Сител“ Мариян Николовски. Борисов бил повторил всичко, което досега е казвал за отношението на България към „служебния според конституцията език на Република Северна Македония“, за работата на Комисията и малцинството. И за непрекъснатата подкрепа, която София оказва на Скопие по пътя на евроатлантическата интеграция. Че какво друго са очаквали?

А аз си правя следните изводи. Първо, че когато и да са следващите избори, темата „България“ отново ще е главна в дебата. Както впрочем, е била с различна интензивност през всички изборни кампании - от първата през 1990 г., в Република, сега Северна Македония, та до днес. Второ, че устойчивостта на поведението на добросъседство на Зоран Заев е твърде крехка, за да бъдем спокойни за бъдещето на двустранните отношения. Той, един-двама от непосредственото му обкръжение, и толкова. Надолу действа „дълбоката държава“, колкото и условно да е това понятие за Северна Македония, винаги готова с варианти за тънки и не толкова тънки провокации към България. Както казва доц. д-р Наум Кайчев, подпредседател на българската част от Съвместната комисия за история и образование, край Вардар освен „дълбока“, друга държава май няма. Но за това в някой от следващите броеве. Както и за думите на първия външен министър на Република Македония проф. Денко Малевски, че „някога сме били един народ“, с което си навлече гнева тъкмо на „дълбоката държава“.

Един от моите колеги от Скопие по повод поведението на Александър Николовски от ВМРО-ДПМНЕ и неговите колеги от партията написа във фейсбук: „Боже, докъде я докарахме - тези с българските паспорти, да ни пазят от България“. И понеже неведнъж съм отправял призиви тези, които имат български документи за самоличност, но действат против страната ни, да вземат да ги върнат обратно, ще кажа - морално е да го направите, сега и веднага.

Вярвате ли, че ще го направят? Аз - не.

Коментари

Задължително поле